// Вие четете...

Истината е в избора

Социален произход и последици.

„Нямала си баба грижи, купила си прасенце.“

Както бе отбелязано по-горе, развитието на теорията с фокус върху етническия статус и последиците от остаряването е в самото начало. Индуктивната теория, често срещана в социалните науки, се базира върху натрупването на информация от изследвания, които за да бъдат проверени, е необходимо да се формулират проверими хипотези в тази област. Картината на остаряване сред етническите групи е ограничена отчасти заради недостига на адекватни данни, които да тестват тези хипотези. Най-силна в концептуално отношение изглежда визията върху процесите свързани със остаряването, които могат да имат различни форми в суб групите по отношение на процесите, които се развиват през годините и дори независимо от жизнения път. Въпроси, които възникват в тези рамки изискват лонгитудинални данни, включващи много десетилетия (жизнения път би бил идеален, но не е достъпен) с адекватни по размер извадки и изследване на последиците. Трябва да се разгледат ключовите моменти в жизнения път в ранното детство, юношеството и средната възраст, което да установи продължителност с високо качество, преди да започне изчерпателно изследване на процеса на остаряване. Лонгитудинални данни са необходими по методологически и теоретически причини. В наличност има сравнително малко доказателства, които имат отношение към етническия статус и позволяват задълбочено изследване на характеристиките на жизнения път и културните характеристики, по начина по който те са свързани с последиците и траекториите в зависимост от тях. Няколко методически иновации вдъхват оптимизъм по отношение на напредъка в тази област. Специален интерес представлява прилагането на моделите на кривата на растежа, които позволяват изследване на индивидуалните промени с годините и йерархическите модели, които да оценят ефектите на индивидуално ниво във връзка с факторите на контекста.

Прилагат се също така стратегии за изследване ефектите на смъртността по етнически признак. Но ако ще се анализират социалните ефекти на етническия статус е необходимо по-задълбочено да се изследва връзката между етническия произход и другите характеристики като пол, семейни роли, икономически статус и т.н. Въвеждането на интеракционни модели е свързано с нарастваща честота на изследване на етническите различия в траекторията на здравните и тези свързани с инвалидност проблеми.

Корелацията между етнос и остаряване представлява плодотворна област за наблюдение на последиците от социалните процеси. Две области от значимост за социологическия подход са особено релевантни:

– внимание към структурните или контекстуални влияния върху индивидуалното поведение и опит;

– фокус върху последствията, които довеждат до неравенство в социалните групи.

По този начин се интегрират всички социални процеси, свързани с членство в групата, между груповите отношения и променливите на средата за достъп до възможности и ресурси .

Призивът за връщане на „социалното” в социологията на остаряването и социалната геронтология изисква по-голям акцент върху жизнения път. Но за да бъде успешна в областта на етноса и остаряването, концепцията за жизнения цикъл трябва да се разшири и да бъде гъвкава. Необходимо е да се идентифицират онези места в жизнения път, където етносът и културата имат значение в най-голяма степен, които по-нататък дават отражение в различни последици за членовете на различни етнически групи и да се изследват социалните възможности за интервенции в тези области. Нещо повече, трябва да разберем кои са онези „критични” житейски точки, в които неравенството и дискриминацията пресичат жизнения път, и фактически поставят драматичен отпечатък, при това с продължителни последствия. Защото вероятно средства за защита, както и решение за много от проблемите, преживявани на късна възраст, могат да бъдат намерени много по-рано. За осигуряване постигането на тази цел трябва да бъдат преодолени някои предизвикателства. Едно от тях е свързано с локалния характер на теоретическите изследвания и познанията от тях по отношение на определени етнически групи, които понякога имат специфичен контекст и са базирани на стереотипи и предразсъдъци. Дори сред теоретически добре мотивираните изследвания, отнасящи се до културата, има трудности по отношение на данните и консенсус относно ключовите индикатори за културни модели и етническа идентичност. За да бъде както релевантно, така и теоретически прецизно, мисленето по отношение на етническите измерения на остаряването трябва да отразява знание за „частното” (културно базирани вярвания, свързани с определен етнос) и „общото” (концептуални теми като тези за дискриминацията, лингвистичните бариери или друг опит).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар