// Вие четете...

Истината е в избора

Солидарност между генерациите.

„Седемдесет години за снахата са много, а за бабата – таман.“

Моделът на Бенгстън за солидарност между поколенията бързо стана доминантна теоретична рамка в изследване на отношенията между генерациите и последвалите ги програми.

Според Бенгстън семейната солидарност се базира на няколко взаимно свързани компоненти: 1) общуване; 2) обмен на помощ; 3) норми за морален дълг; 4) общи ценности; 5) качество на отношенията; и 6) структура на възможностите.

Емпиричните изследвания по този модел се развиват в три направления:

Първото направление – фокусира върху психическото разбиране за подкрепа в семейството и как в последствие това оказва влияние за родителите и децата.

Второто направление – изучава индивидуалните представи в по-широка рамка на семейната солидарност. В тези изследвания солидарността по-скоро е резултат, отколкото предпоставка.

В третото направление – изследва вътрешната зависимост между тези компоненти в теоретическата традиция на Homans (1950). Развитието на тези теории помага в изследване на солидарността като централен фактор за отношенията между генерациите и влиянието им в процеса на остаряване.

През изминалите три десетилетия изследването на жизнената кариера е един от най-влиятелните подходи в социалните науки. Тези теории са вдъхновени от социологическите теории за социалната промяна и психологическите теории за индивидуалното и семейното развитие. Тази перспектива изтъква значението на историческия и социалния контекст за индивида и семейството, като адресира индивидуалните промени в рамките на семейния контекст, както и как тези промени имат отношение към други членове на семейството.

Това прави генерализации, включително по отношение на разбирането, че колкото по-често хората общуват по между си, толкова повече се харесват, като прави принос в разглеждане на групите като социални системи, които могат да бъдат анализирани в термините на вербалния аналог на математическия метод за изследване на баланс и стабилност на системите. В теоретическия анализ на тези групи той използва идеи за подкрепа и обмен. Успоредно с това, той изследва важни феномени като социален контрол, власт, авторитет, реципрочност и ритуал (жестове, думи и други) добавка към модела на Бенгстън за солидарността, като и в двете се подчертава значението на времето и поколението в обяснението на отношенията между всички членове в семейството във всеки момент от жизнения път. Емпиричните факти от изследването на отношенията между генерациите посредством изследването на жизнената кариера показват две неща:

Първо, континуитет на качеството на семейните отношения, който показва, че наличието на по-близки и хармонични отношения между родители и деца в ранна възраст обикновено гарантират по-високо качество на отношенията между тях и подкрепа през целия живот.

Втората линия на изследванията адресира върху бележката за „свързаните” животи, като фокусира върху начините, по които събитията в живота на семейните членове формират техните отношенията между генерациите. В някои случаи ефектите от преходите изглеждат последователни, логични и в съгласие, например, в случаите на развод на родителите, когато в повечето случаи се намалява качеството на отношенията между бащата и порасналите деца. В много случаи посоката и размера на ефектите зависят от условията. Например, евентуален развод на порасналите деца принципно не засяга отношенията между генерациите, но това може да стане, в случаите когато събитието води до връщане на децата в дома на родителите и необходимостта от подкрепа от страна на семейството. По-нататък в съгласие с работата на Hagestad (1986), такъв преход може да се отрази благоприятно върху отношенията между родителите и децата, когато във времето нещата се вместят в нормативните очаквания, но може да има отрицателен ефект, когато това не се случи. Така завършването на по-високо образование може да подобри отношенията с родителите, но не е задължително, когато например, порасналата дъщеря реши да учи, а има вече собствено семейство. Изследването на житейските траектории е важно концептуално средство за разбиране на отношенията между и в генерациите и в късната възраст и считаме, че влиянието на този подход ще нараства в изследването на тези отношения в рамките на семейството.

Амбивалентност в отношенията в семейството в късна възраст. Съвременни теоретични разработки в изследване на отношенията между генерациите в семейството подкрепят тезата за амбивалентността, която има корени в класическите теории в социологията и психологията още от времето на Фройд. Макар теоретичната рамка да се прилага предимно в областта на отношенията между родителите и децата, тя е използвана също така за изследването на други отношения в средна и късна възраст като например, отношенията между внуци и прародители. За разлика от теоретичните перспективи, които акцентират върху позитивните аспекти на отношенията между генерациите, концепцията за амбивалентността се базира върху разбирането, че семейните отношения се характеризират както с позитивни, така и с негативни чувства и нагласи. Такъв подход приема, че семейните роли често са противоречиви и понякога несъвместими, което предизвиква противоположни чувства. Това се отразява на качеството на тези отношения. Самата амбивалентност има различни измерения в различни суб групи родители и деца, но изследването й е важна линия за разбиране живота на семействата в късна възраст, защото тогава именно могат да бъдат уловени много нюанси на объркване и сложни взаимоотношения, които позитивният подход не отразява. Важно е да отбележим, че благодарение на модела на солидарност и теориите за жизнения път можем да поставим фокус върху разбирането за това как сложността в ролите и отношенията в продължение на живота формират амбивалентност в отношенията между родители и порасналите им деца.

Изследвания преди повече от три десетилетия в областта на тези отношения се занимават с моделите на общуване и осигуряване на помощ за родителите, нуждаещи се от грижа. Тази линия на анализ е резултат от широките обществени промени през този период, включително движението за човешки права, антивоенното движение и женските движения. Последните са свързани с разместване на социалните пластове, водещи до неимоверно увеличаване на заетостта на жените и на разводите, и двете от които специално се разглеждат като заплаха за семейните отношения на по-късна възраст. До ранните години на 80-те анализът показва, че родителите и децата продължават да поддържат регулярни контакти и децата, по-специално дъщерите – се грижат за остарелите си родители в случай на нужда. По такъв начин безпокойството за евентуален отказ от традиционните отношенията между генерациите намаляло и учените се насочили към изследването на други въпроси, отнасящи се до обмен и други измерения на отношенията родители – деца.

Предвид нарастването на относителния дял на старите хора изследванията в тази област е от съществен интерес от страна на социалното управление. От гледна точка на социалните и поведенческите науки това е важен момент за свързване прогреса в изследванията до преимущества в приложението им, описано с термина „транслационни изследвания”. Моделите на такива изследвания подчертават системната транслация на базисни социални приноси в науката в конкретни интервенции, резултатите от които са проверени в емпирични изследвания и обогатяват фундаменталната наука. Този тип изследвания са особено подходящи за полето на отношенията между генерациите като тези модели могат да допринесат за развитието на политиките за оптимизиране на семейните отношения в късния живот.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар