// Вие четете...

Ниво на океана

Снимка на релефа на дъното.

„Трудът носи здраве, мързелът – пороци.“

Способи за снимка. Снимка на релефа на дъното се нарича хидрографската работа, изпълнявана с цел получаване на информация за подводния релеф, позволяваща създаването на негово картографско изображение или цифров модел.

Материалите от снимката се използват, освен това за коректура на картографските материали и за оперативно оповестяване на мореплавателите за навигационни опасности, а също така за решаване на икономико – технически и научни задачи, свързани с усвояването на морските акватории.

В съответствие със същността и назначението на хидрографските изследвания могат да се отделят следните основни задачи, които трябва да бъдат решени в процеса на снимката на релефа на дъното:

– определяне на формите на релефа на дъното със зададена степен на детайлизация;

– откриване и обследване на навигационните опасности;

– обследване на фарватерите, гаваните, пунктовете за временно базиране и котвените места;

– откриване на участъци, удобни за подход и излизане на брега;

– откриване на характерните форми на релефа, пригодни за навигационно ориентиране;

– определяне и обследване на участъци, удобни за лягане на грунд или установяване на технически средства.

Снимката на релефа на дъното се изпълнява по пътя на планомерно покритие на обследване на района от система от галси, разположени по определен начин. Освен това, в малко обследваните райони, с цел попълване на сведенията за релефа на дъното, се използват плаванията на океанографските и други кораби за извършване на маршрутни промери, измерването на дълбочините при които се извършва с единични галси по пътя на кораба.

По степен на детайлизация снимката на релефа на дъното се дели на обща, подробна и детайлна.

Общата снимка има за цел откриване на основните черти на релефа на дъното на Световния океан и определянето на неговите най-крупни форми.

Подробната снимка е предназначена за изучаване на макро и мезо формите на релефа в пределите на обособени акватории и откриване на характерните (аномалните) форми с цел последващо навигационно ориентиране.

Детайлната снимка е предназначена за изучаване на подводния релеф с такава степен на детайлизация, при която могат да бъдат открити всяка форма на релефа на дъното в съответствие с конкретното назначение на хидрографските изследвания. Резултатите от детайлната снимка се използват за създаване на планове и карти в крупен мащаб. Детайлната снимка се определя още като локална снимка.

Съвкупността от технически изисквания определят в крайна сметка същността и методиката по изучаване на релефа на дъното, главни от които са:

– между галсово разстояние (при дискретна снимка);

– препокриване на съседни полоси (при плътна снимка);

– мащаб на отчетния планшет;

– точност на определяне на мястото и точност на прокарването на галсите;

– дискретност и точност на измерваните дълбочини;

– разрешаваща способност на използваната апаратура.

Способите на снимката на релефа са непосредствено свързани с принципа на работа, конструктивните особеностите и тактико тактическите възможности на средствата за измерване на дълбочините. По тези причини снимката може да бъде дискретна и плътна.

При дискретна снимка релефа се изучава, като правило, по пътя на измерването на дълбочините по протежението на отделни профили или в точки, разнесени на някакво разстояние.

Плътната снимка предвижда изучаване на релефа на дъното с такива способи и средства, които позволяват получаването на практика на плътен негов модел. Следователно, плътната снимка създава предпоставки за откриване на всички форми на релефа и навигационни опасности в пределите на разрешаващата способност на използваните средства.

Към дискретната снимка се отнасят:

– промер;

– промер с инструментална оценка на релефа на дъното;

– промер от леда.

Промер се нарича способът на снимка, при който се измерват дълбочини с ехолот по галси, планомерно разположени в района на работа на зададени разстояния.

Промерът с инструментална оценка на релефа на дъното представлява съчетание на промера с акустичен обзор на дъното в промеждутъците между съседните галси с помощта на ехолоти със страничен обзор или други хидролокационни средства.

Плътната снимка се изпълнява по пътя на площадното обследване, което се заключава в прокарването на взаимно препокриващи се полоси, осигуряващи получаването на дълбочини във всяка точка от изучаваната акватория със зададена точност.

Площадното обследване може да се изпълнява със следните способи:

– аеро фото снимка;

– надводна хидроакустична снимка;

– подводна фото снимка.

При аерофото снимката изобразяването на подводния релеф се получава чрез фотографиране от движещ се летателен апарат по планирана система от маршрути. Плътното обследване на цялата акватория се осигурява чрез надлъжно и напречно препокрити фото снимки.

Надводната хидроакустична снимка на релефа на дъното се осъществява с помощта на много лъчеви хидроакустични комплекси и ехо тралове. Между съседните полоси се предвижда препокрития P, гарантиращи непрекъснатост на снимката в пределите на района.

Подводно фотографиране на релефа на дъното се извършва с подводни изследователски апарати.

В организационен план снимката на релефа на дъното е целесъобразно да бъде разделена на три етапа: подготовка, непосредствена работа на море, обработка на получените резултати.

Непосредствения процес на снимка в морето, независимо от конкретния способ, трябва да включва следните основни елементи, осигуряващи сбора, обработката и последващото използване на информацията за подводния релеф за съставяне на карти и цифрови модели:

– планомерно обследване на района по набелязана система от галси с непрекъснато или дискретно измерване на дълбочините;

– определяне на координатите със съответната апаратура с дискретност и точност, съответстваща на назначението на снимката;

– контрол и поддържане на зададения режим на работа на наличната измерителна апаратура;

– сбор и обработка на информацията за източници на погрешност с цел определяне на поправките към измерените параметри;

– документиране на резултатите от измерванията в журнали или на технически средства;

– прокарване на галсите и отразяването на резултатите от снимката;

– непосредствено управление на кораба (самолета) с цел удържане на зададените галси (маршрути) и осигуряване на навигационната безопасност;

– анализ на резултатите от снимката; вземане на решение за допълнителното обследване на участъци, където са открити опасни или сложни форми на релефа;

– оперативно оповестяване за ново открити навигационни опасности.

Способите на снимка и съответните средства се избират в зависимост от разположението и важността на района, очаквания характер на релефа, диапазона на дълбочините и, следователно, от необходимата точност и детайлност на снимката.

На дълбочини 0 – 50 м се използват следните способи на снимка, които трябва да осигурят надеждно откриване на всички навигационни опасности:

а) от бреговата линия до дълбочините на естествената прозрачност се извършва площно обследване с аеро фото снимка (АФС). По резултатите от АФС се определят участъците, на които на релефа на дъното е необходимо да бъде извършено площно обследване с много лъчев хидроакустичен комплекс;

б) от дълбочините на естествена прозрачност до 30 м на участъци, имащи важно навигационно значение, се извършва площно обследване, а в особени случаи и хидрографско тралене. В останалите райони на тази зона се извършва промер с инструментална оценка на подводния релеф. Ако при това бъдат открити участъци с признаци за навигационни опасности, то те се обследват по пътя на сгъстяване на промерните галси или ехо тралене.

в) на дълбочини 30 – 50 м в районите на интензивно корабоплаване и в други райони, имащи важно значение, снимката се извършва по способа промер с инструментална оценка на подводния релеф в между галсовите промеждутъци. Останалите акватории на тази зона се обследва с промер и само на участъци с признаци за навигационни опасности се извършва сгъстяване на галсите.

На дълбочини по-големи от 50 м снимка на релефа на дъното се извърша с промер. Участъците с признаци на навигационни опасности се обследват със сгъстяване на галсите в промера, които в диапазона 50 – 200 м се осъществяват в съчетание с инструментална оценка на релефа на дъното.

Допълнителното обследване на всички акватории, на които са открити навигационни опасности се явява задължителен елемент от снимката на релефа. Основна цел на такова обследване е в уточняването на местоположението, характера на навигационните опасности и най-малките им дълбочини, в детайлното изучаване на характерните форми и откриването на участъци със сложен подводен релеф.

Количествен признак за повишение на дъното и наличие на навигационна опасност се считат дълбочините, съществено отличаващи се към страната на намаляване от обкръжаващите ги. По нормативи в хидрографските правила, като признаци за наличие на опасности се считат дълбочините, отличаващи се от околните в страната на намаляване на величини, както следва:

В диапазона от 3 до 10 м на повече от 0,9 м; от 10 до 20 м на повече от 1,5 м; от 20 до 30 м на повече от 2,5 м.

В диапазона с дълбочини по-големи от 30 м като признаци за наличие на повишение на дъното се считат дълбочините, които са по-малки на 10% при равнинно дъно, на 20% при хълмисто дъно и на 30% при силно разчленен релеф.

Но тези формални признаци е необходимо да бъдат оценявани, отчитайки общата тенденция на измерените дълбочини и геоморфологичния характер на района. Ако в процеса на снимката се изчисляват коефициентите на корелация между дълбочините от съседните галси, то като признак за по-сложен релеф служи тяхното забележимо намаление.

Сгъстяването на промерните галси или използваните средства за обзор на релефа и площното обследване позволяват с надеждна пълнота изучаването на откритите участъци със сложен релеф. При това трябва да бъде установена конфигурацията на съответните форми на релефа (опасностите), определянето на най-малките дълбочини и техните координати.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар