// Вие четете...

Ниво на океана

Снимка на релефа на дъното. Част 3

„Водата, която може да ме удави, за мене е океан.“

Анализ на изискванията към точността и подробността на снимката на релефа на дъното. Изискванията към хидрографските и геофизичните изследвания се изработват от потребителите на резултатите на тези изследвания, изхождайки от крайните цели за тяхното използване. Но както показва опитът, тези изисквания понякога се разработват от лица, нямащи пълна представа за природата на изучаваните полета, възможностите на съвременните прибори и методите на изследване, което води или към неоправдано завишаване, или към ненужно занижение на изискванията.

По този начин за избягване на случаи на изпълнение на допълнителна, ненужна или некачествена работа е необходимо внимателно разглеждане на предявяваните изисквания.

Тези изисквания трябва да бъдат:

– действително необходими, тоест тяхното неизпълнение трябва да води към големи икономически загуби в сравнение с разходите, свързани с тяхното удовлетворяване;

– изпълнявани от гледна точка на тяхното съответствие с природата на изучаваното поле;

– да са реални, от гледна точка на възможностите на измерителната техника, както в настоящия момент, така и в най-близка перспектива.

На особено щателно разглеждане трябва да бъдат подлагани изискванията, удовлетворението на които е свързано с голямо увеличаване на обема и стойността на изследванията.

В таблица 1 са приведени някои изискванията на ВМФ към изучаването на параметрите на релефа на дъното.

Действащите отечествени изисквания към извършването на снимка на релефа на дъното, изпълнявана за осигуряване на безопасността на мореплаването се определя от ПГС № 4. През 1998 г. излязоха новите Стандарти на Международната хидрографска организация (МХО) за извършване на хидрографска снимка на релефа на дъното. Русия като член на тази организация целесъобразно се придържа към тези изисквания, количествените оценки са приведени в таблица 2. Стандартите на МХО определят 4 категории снимки: особена снимка и снимки 1-ва, 2-ра и 3-та категория. Последните три категории са аналогични на детайлната, подробната и общата снимка на релефа на дъното предвидени в ПГС № 4.

Таблица 1

Снимка с особени критерии се извършва в райони, предполагащи извършването на инженерни работи и в райони, важни за навигацията с минимално допустими дълбочини под кила, а също така в райони потенциално опасни за плаване. В тях снимката се извършва с помощта на многоканални и много лъчеви ехолоти с висока различаваща способност, с които да се постигне плътно площно обследване на дъното. Допуска се дискретна снимка с минимално между галсово разстояние, но с обезателното им обследване с хидролокатор със страничен обзор. При това трябва да бъде гарантирано откриването на обекти на дъното с размери по вертикала и хоризонтала 1 x 1 м. В райони, в които е възможно наличието на опасности с по-малки размери е необходимо съвместно използване на много лъчев ехолот и хидролокатор със страничен обзор (ГБО).

Таблица 2

Снимка от 1-ва категория се извършва в райони на пристанища, подходни канали към тях, основни прибрежни и вътрешни корабоплавателни канали, където запаса от дълбочина под кила е по-голяма от критичната или физическите характеристики на грунда, които са по-малко опасни за корабите (тиня, пясък). Максималната дълбочина не превишава 100 м. Тук плътно обследване ще е необходимо само в тези случаи, когато характера на релефа на дъното подсказва за потенциална възможност за наличие на навигационни опасности. При това трябва да се осигури откриването на обекти намиращи се на дъното с размери по вертикала и хоризонтала 2 x 2 м на дълбочини до 40 м, както и аномалии в дълбочините на 10% по-малки от обкръжаващите ги дълбочини, при дълбочини по-големи от 40 м.

Снимка от 2-ра категория се осъществява в райони, не отнасящи се към снимка от особена категория и категория 1-ва с дълбочина 200 м при условие, че съществуващите данни за дълбочините и характера на релефа на дъното изключват наличието на навигационни опасности. Ако в района или на отделни негови участъци е възможно наличието на навигационни опасности, то е необходимо плътно обследване със средства за площна снимка.

Снимка от 3-та категория се изпълнява в райони с дълбочини по-големи от 200 м и в райони не подлежащи на обследване от първите две категории.

В таблица 1 са приведени допустимите погрешности (точност) за определяне на мястото при снимка, която не зависи от мащаба на снимката и забележимо малка погрешност, установена в ПГС № 4. В този документ е установена СКГ не по-голяма 1,5 мм в мащаба на отчетния планшет. Всички грешки в таблицата са дадени с вероятност P = 95%, на вероятност P = 68% съответства два пъти СКГ.

При снимка с едно лъчев ехолот табличната погрешност се отнася за мястото на измерване на навигационния параметър (антената на РНС). В този случай допустимата грешка на мястото на дълбочините трябва да се установяват от Хидрографската служба. В останалите случаи за всички категории снимки с използване на кой да вид ехолот, погрешността се отнася за мястото на измерената дълбочина.

За планова основа на снимката, като изходни могат да бъдат използвани пунктове, определени с технически средства, РНС с точност 1 см (P = 95%). Допълнителните опорни пунктове, които не са предназначени за развитие на опорната мрежа трябва да се определят с наземни технически средства с точност в мащаб 1:10000 и с помощта на спътникова навигационна система – 50 см (P = 95%). Допустима погрешност с вероятност P = 95% за брегови обекти са приведени в таблица 3.

Таблица 3

Изискванията към точността на измерваните дълбочини се определя с грешка, изчислявана по формулата:

Където mz– грешката с която са поправени дълбочините с вероятност 95%;

a – постоянната част от общата грешка на измерване на дълбочините;

bz – променливата част от грешката, зависеща от дълбочината z и класа на снимката.

Анализът на допустимата погрешност, установена в ПГС № 4 и новите Стандарти на МХО показват, че изискванията към точността на измерване на дълбочините за особената и детайлна снимка забележимо са се повишили. В същото време те са се снижили за подробната и общата снимка. Допустимата погрешност на модела на релефа на дъното за всички дискретни снимки съгласно Стандартите на МХО примерно на два пъти повече, отколкото погрешността на дълбочините.

Заключение. Снимката на релефа на дъното се явява едно от важните направления в океанографските изследвания на Световния океан. Данните за дъното са необходими както за осигуряване на безопасността на общото мореплаване, така и за качественото навигационно хидрографско осигуряване (НХО) на силите на ВМФ. В настоящия момент релефа на дъното на Световния океан е изучен недостатъчно и за неговото изучаване се изискват съвременни средства за измерване на дълбочините.

Акустичните методи за измерване на дълбочините се явяват относително стари, тъй като тяхното използване за изучаване на релефа на дъното е на повече от 60 години. На качествено нова основа те продължават да се развиват и вече са се появили много лъчеви системи с електронната фиксация и автоматизирана обработка на данните. Може да се счита, че явявайки се основен способ за добиването на информация за релефа на дъното, те усъвършенствайки се, ще продължават да изпълняват своите функции. Използването на ехо графи със страничен обзор и фото методи позволява да бъде осъществяван промер с инструментална оценка и площно обследване на дъното.

На дълбочини до 70 м лазерните измерители се явяват като перспективни, за извършване на снимка на релефа на дъното от летателни апарати.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар