// Вие четете...

Ниво на океана

Снимка на релефа на дъното. Част 1

И малките дупки пълнят кораба с вода.“

Въведение. Едно от най-важните направления в изучаването на Световния океан се явява изучаването на релефа на дъното. Неговото изучаването е необходимо с цел осигуряване на безопасността на общото мореплаване, планиране на бойните дейности на силите на ВМФ и решаването на различни народно стопански задачи. В интересите на ВМФ знанието на релефа на морското и океанското дъно е необходимо при изпълнение минни постановки и противоминни действия, при избор на котвени стоянки и местата за лягане на подводните лодки на грунда, при стоварване на морски десанти, провеждане на противолодъчни операции и т.н.

По съвременни оценки на специалистите от МХО само на 16% от площта на Световния океан е направена хидрографска снимка, позволяваща да се определи подводната топография, за 22% от акваторията има данни, даващи основание да се съди за основните елементи на морското дъно, а на 62% от акваторията има само пред положителна информация за морското дъно.

Поради тази причина снимката на релефа на дъното, наред с изучаването на геомагнитното и гравитационно полета е признато за приоритетно направление за изследванията на Световния океан от Хидрографската служба на ВМФ в близка перспектива.

Въпреки че принципно хидрографската снимка на релефа на дъното сама по себе си представлява продължение на бреговите геодезични определения в зоната на Световния океан, свойствата на по различната географска среда и своеобразието на задачите водят до съществени особености, както в методиката на производствените работи, така и в средствата, използвани за тези цели. В дадената публикация ние ще разгледаме особеностите, както на различните способи, така и на различните средства за извършване на снимка на релефа на морското дъно с помощта на които тя се изпълнява.

Способи за хидрографска снимка на релефа на дъното. Хидрографската снимка на релефа на дъното сама по себе си представлява съвкупност от хидрографски работи, изпълнявани с цел получаване на сведения за релефа на дъното, позволяващи създаване на негово картографско изображение.

Хидрографската снимка на релефа на дъното на моретата и океаните се подразделя на три типа: обща, подробна и детайлна.

Обща снимка – изпълнява се за установяване на общия характер на релефа на дъното на Световния океан и откриване на най-крупните форми на релефа на дъното. Тя се изпълнява по способа на промера в мащаби 1: 500000, 1: 200000.

Подробна снимка – изпълнява се в отделни райони с цел подробно изучаване на крупните форми на релефа на дъното по способа на промера, промер с инструментална оценка на релефа на дъното, площно обследване в мащаби 1: 100000, 1: 50000.

Детайлна снимка – изпълнява се в отделни райони с цел изучаване на всички характерни форми на релефа на дъното с повишена подробност и точност със същите тези способи, както и при подробната снимка, но в мащаби 1: 25000, 1: 10000, 1: 5000, 1: 2000. При необходимост, покрай снимката се извършва също и хидрографско тралене, а на отделни не големи участъци – водолазно обследване.

В зависимост от важността на изследвания район, дълбочините в същия този район, подробността и точността на снимката, решаваните задачи, се използват различни способи за изпълнението на снимката на релефа на дъното.

Използват се следните способи за извършването на снимка на релефа на дъното:

а) промер – заключава се в изпълнение на хидрографска снимка по пътя на измерване на дълбочини по галси, разположени един от друг на разстояния, установявани в зависимост от характера на релефа на дъното и дълбочините;

б) промер с инструментална оценка на релефа на дъното – заключава се в съчетание на промера с обзор на дъното между галсите с помощта на ехо граф със страничен обзор или ехо трал с канали на наклонено излъчване, което намалява възможността за пропуск на навигационна опасност между промерните галси;

в) площно обследване – заключава се в изпълнение на хидрографска снимка по пътя на прокарване на взаимно препокриващи се полоси от снимката, осигуряващи получаването на дълбочини, с зададена точност във всяка точка от обследваната акватория.

Площно обследване може да се изпълнява:

– аерофото снимка на релефа на дъното;

– прокарване на полоси от снимката с помощта на ехо трал, имащ ред вибратори с препокриващи се канални излъчватели;

– подводна фото снимка на релефа на дъното (с помощта на подводни изследователски апарати).

Едновременно със снимката на релефа на дъното или след нея се извършва грундова снимка. Ще разгледаме методите на извършване на снимка на релефа на дъното по-подробно.

1. Промер, съгласно изискванията на ПГС № 4, се осъществява в районите на Световния океан с дълбочини по-големи от 50 м., а също така с дълбочини по-малки от 50 м., в този случай, ако в тях не са се провеждали площно обследване или промер с инструментална оценка на релефа на дъното. Промерът може да бъде маршрутен или системен.

Маршрутен промер се изпълнява при между базови преходи или преходи на корабите до районите за работа и обратно.

Най-пълно обследване се осъществява с помощта на систематичен промер, който представлява сам по себе си цялостно покритие на обследвания район със система от паралелни галси с определено междугалсово разстояние и обследване на участъци, където има признаци за съществуване на навигационни опасности.

Главни задачи на промера:

– определяне на подводния релеф и характера на грунда на дъното;

– разкриване и обследване на характерните форми на релефа на дъното, навигационните опасности, участъците, удобни за подхождане и излизане на брега.

В зависимост от използваните средства различават следните видове промер: корабен; катерен; лодъчен и от леда.

В зависимост от отдалечеността на района за работа и от методите и точността на определяне на мястото може да се разграничат следните видове промери:

– прибрежен – от бреговата линия до предела на геометричната видимост;

– морски – от границата на прибрежния промер до предела на високо точните РНС, изпълнява се, като правило, в зоната на плитководието на материка и материковия склон;

– океански – отвъд границите на морския промер, обикновено се провежда в пределите на океанското ложе.

Галсите на промера се разполагат перпендикулярно на основното направление на изобатите. Обследването на навигационните опасности и местата със сложен релеф на дъното се извършва по пътя на прокарването на допълнителни галси за сгъстяване на промера. При това обследвания участък обикновено се покрива със система от взаимно перпендикулярни галси през интервали, намалени в два пъти по отношение към междугалсовото разстояние на основното покритие, при необходимост над навигационните опасности допълнително се прокарват радиални галси, а на отговорните участъци се назначава водолазно обследване.

2. Промер с инструментална оценка на релефа на дъното се извършва в райони, имащи важно навигационно значение и сложен релеф на дъното на дълбочини 30 – 50 м., а също така от дълбочините на естествената прозрачност на водата до 30 м., ако на тези дълбочини не се е провеждало площно обследване с ехо трал или хидрографско тралене.

Промер с инструментална оценка на релефа на дъното се осъществява чрез прокарване на система от паралелни галси с определено междугалсово разстояние, които се разполагат, като правило перпендикулярно на общото направление на изобатите. Галсите на инструменталната оценка (ако тя се изпълнява отделно от промера) – по протежение на основното направление на изобатите. Обследването на навигационните опасности се изпълнява със същите способи, както и при промера.

При промер с инструментална оценка на релефа на дъното междугалсовото разстояние се разчита изхождайки от широчината на полосата на обзора на средството за инструментална оценка и величината на препокриване на съседните полоси на обзора. При това при инструментална оценка с ехо граф със страничен обзор снимката се извършва с едно двустранно препокрития, при което обзора на дъното се извършва от две противоположни направления, а с ехо трал (ГЕТ-1) – с две системи от пресичащи се галси. Измерването на дълбочините се води непрекъснато с помощта на ехо трал с запис, като данните се записват на ехо грама, а оценката на релефа на дъното се извършва с ехо граф със страничен обзор или с ехо трал, по пътя на измерване на наклонените разстояния.

3. Площното обследване се осъществява в прибрежни райони от уреза на водата до дълбочините на естествената прозрачност и до дълбочините от 30 м. в райони, имащи важно навигационно значение.

а) Площното обследване с аеро фото снимка се извършва от уреза на водата до дълбочините на естествената прозрачност, освен акваторията на пристанищата, гаваните, рейдовете, фарватерите, каналите и други райони, имащи важно навигационно значение, където вместо АФС се извършва промер, площно обследване с ехо трал, а на отделни не големи участъци – водолазно обследване.

При площното обследване с аеро фото снимка (АФС) маршрутите се прокарват по протежение на общото направление на бреговата линия, при което, осите на маршрутите да преминават през сушата или морското дъно, имащи контурни точки. Надлъжните препокрития на АФС-те трябва да е не по-малко от 60%, а препокритията между маршрутите между 25 – 30%. Допълнително се прави разреждане на промера от разчетите, щото през всяка снимка да преминават не по-малко от три галса от промера. Снимката се провежда с помощта на аеро фото снимачен апарат от типа АФА.

б) Площното обследване с ехо трал и хидрографско тралене с твърд и полутвърд трал се извършва в райони имащи важно навигационно значение на дълбочини до 30 м. При площно обследване с ехо трал от типа ГЕТ-2 снимката се провежда с едно покритие от система от паралелни галси под ъгъл от 45° до 90° към основното направление на изобатите. Междугалсовото разстояние се установява в зависимост от ширината на полосата на обзора и изискванията за взаимно препокрития. Обследването на опасностите се извършва със същите тези способи, както и при промер. Техническите средства, използвани при площното обследване са следните: ехо трал от типа ГЕТ-2, трал с твърда и полутвърда основа.

в) Площното обследване при подводна снимка на релефа на дъното се извършва с подводни изследователски апарати за детайлно изучаване на отделни участъци от дъното. Маршрутите на подводната фото снимка се прокарват по произволни направления. При това препокриването между снимките трябва да е:

– по маршрут не по малко от 60%;

– между маршрутите 25 – 30%.

Снимката се извършва с помощта на подводна стериофотометрична установка ГСФУ-1. Координирането се осъществява с помощта на навигационно хидроакустични системи.

Снимката на релефа на дъното започва с прокарването на контролни галси за контрол на дълбочините от основното покритие в процеса на снимката. Тези галси се разполагат нормално по направлението на галсите на основното покритие, не по-рядко от 10 – 15 см. на планшета.

Прокарването на галсите при снимка на релефа на дъното по избраните направления може да се осъществи със следните способи: по компаса; с помощта на специални прибори (изофазометри, индикатори на пътя и т.н.); по створ; по направления, указвани от брега; по линия; по линия от поставени вехи.

Определянето на мястото се извършва с помощта на РНС от типа на ГРАС, Брас, РС-10, Марс-75 и т.н., космически навигационни системи, зрителни средства, навигационни хидроакустични системи и фотограмметрични прибори.

Обследването на навигационните опасности и характерните форми на релефа на дъното се осъществява по дадените системи от галси на основното покритие с цел уточняване на местоположението и характера на открити навигационни опасности и детайлното изучаване на открити участъци със сложен релеф на дъното.

Като признак за възможно повишение на дъното и съществуването на навигационни опасности трябва да се разглеждат дълбочините, отличаващи се към страната на по-малките от обкръжаващите ги дълбочини в диапазона:

от 3 до 10 м. вкл. – на повече от 0,9 м;

от 10 до 20 м. вкл. – на повече от 1,5 м;

от 20 до 30 м. вкл. – на повече от 2,5 м;

до 30 м. вкл. – на повече от 10% при плавно изменящ се релеф на дъното;

над 30 м. – на повече от 20% при хълмист релеф на дъното;

над 30 м. – на повече от 30% при сложен релеф на дъното.

При определяне на признаците за навигационни опасности в диапазона на дълбочините от 0 до 3 м. следва да се изхожда от характера на релефа на дъното и от интензивността на плаване в дадения район.

Обследването се провежда по пътя на изпълнение на промера, площното обследване с ехо трал от типа ГЕТ-2, а при необходимост с хидрографско тралене и водолазно обследване.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар