// Вие четете...

История на българите

Снабдяване и въоръжение на Руската армия 1877-1878.

„Ако затворът на пушката не е в ред , тя прилича на тояга.“

Продоволствието на армията, по-рано в значителна степен се основавало на системата за натурална повинност, било приведено на парично.

И накрая, крупните изменения се случили във военната промишленост, въоръжението на армията и подготовката на войските, за които ще бъде разказано по-долу.

Някои чужди държави още до войната 1877-1878 г. започнали да се опитват да опорочат военната реформа в Русия и да задържат царизма от тяхното провеждане. Германските, австрийските и английските вестници се отнесли към военната реформа с неприязън, виждайки в нея усилване на военната мощ на Русия.

Организацията на тила и снабдяването на армията имала много недостатъци, в частност, не е имало началник, който да обедини цялата служба на тила, а в „Положения за полевото управление на войските” не е бил разработен въпроса за полевата база на армията.

Армейското снабдяване е било задължение на началника на артилерията на армията, подчинен на главно командващия на армията. В корпусите и отрядите с артилерийското снабдяване се занимавали началниците на артилерийски корпуси и отряди, подчинени по линия на артилерията на началника на артилерията на армията, в дивизиите – командирите на артилерийските бригади.

Интендантското снабдяване на армията – продоволствено, фуражно, вещево, квартирно, обозно, и парично – е било задължение на интендантството на армията. Интендантът се подчинявал на главно командващия на армията, но всички свои представяния му давал чрез началника на щаба на армията. На интенданта на армията били подчинени корпусните интенданти, а последните – на дивизионните интенданти.

Медицинското обслужване на армията се оглавявало от две лица: от полеви военно медицински инспектор и инспектор по болниците. Първия завеждал лечебната част и военно медицинските кадри; на него се подчинявали корпусните (отрядните) лекари, а последните – на дивизионните и полковите.

На инспектора на болниците се подчинявали всички началници на болници, и той отговарял за въпросите по евакуация и делата на болниците. И двете тези длъжностни лица се подчинявали на началника на щаба на армията. Двойствеността на ръководство на медицинското обслужване се явявало сериозен недостатък в организацията на тила.

Военните съобщения водел началника на управлението военни съобщения, подчинен на главно командващия на армията, но докладвал всички свои предложения към главно командващия чрез началника на щаба на армията.

При всичките тези началници е имало съответния управленчески апарат.

Снабдяването с предмети от различните видове продоволствие и евакуацията на болните и ранените се замисляли в Русия преди войната по следния вид:

Артилерийското снабдяване на частите от действащата армия се извършвало от подвижни отряди подвижни паркове, които се придавали по един за всяка пехотна дивизия; на кавалерийската дивизия се придавали половин конно артилерийски парк. Подвижните отряди подвижните и конно артилерийските паркове се попълвали от разположените на територията на Русия артилерийски складове. Попълването с материална част от артилерията, с артилеристи и коне за артилерията се извършвало от придвижен в района на действие на армията преден артилерийски запас.

Интендантското снабдяване на частите от действащата армия се предлагало да се извършва с помощта на армейския транспорт в 4900 талиги; транспорта се попълвал от запълвани с времето на придвижването на армията складове. Складовете се попълвали както от железопътни превози от вътрешността на страната, така и от интендантски заготовки в дълбокия тил на армията. Продоволствията за войската трябвало да бъдат получавани от интендантството в натура; на заготовки от топла храна за войската се отпускали пари. Фураж за войската можели да получават в натура или да приготвят сами за което им отпускали пари. Вещевото продоволствие се предлагало да се осъществи по график и срок на носене в мирно време; изключения се правели за шинелите и ботушите, които с особено разрешение можели да се попълват и до изтичането на срока за износване; предвиждало се също така да се заменят погубените в боя вещи.

Евакуацията на ранените са мислили да извършат в следния порядък. Ранените, подбирани от ротни носачи, получавали първа помощ при ротните фелдшери (по един фелдшер на рота) и след това са ги пренасяли до превързочните и главния превързочен пункт. От тук ранените със средства на лазаретния, интендантския и болничния транспорт трябвало да бъдат превозвани във военно временните болници, от където по нататъшната евакуация дълбоко в страната се извършвала от частични конвои, но главно с железопътен транспорт.

Въоръжението на руската пехота по време на войната не се е отличавало от еднообразието, и до откриването на военните действия превъоръжаването на войските с по-съвършено оръжие още не е било завършено. Превъоръжаването започнало от гвардейските войски, гренадирите, западните военни окръзи, – войната на Балканския полуостров започнали основно войските от южните военни окръзи, а на Кавказкия театър – войските от Кавказкия военен окръг. Вследствие на това значителна част от руските войски е встъпила във войната с оръжия от стария образец и само в хода на войната в действащата армия се включили части, въоръжени с по-съвършеното нарезно оръжия.

Най-удачната система оръжие се явявала в руската армия едно зарядната винтовка, приета на въоръжение под названието „Бердана № 2, образец 1870 година”. Историята за нейното създаване е такава. Руските конструктори А.П. Горлов и К.И. Гуниус били изпратени в САЩ за поправяне на недостатъците на винтовката от американския конструктор Бердан, която руското военно министерство е приело за изходен образец. Горлов и Гуниус толкова реконструирали винтовката Бердана, че от първоначалния образец не е останало почти нищо. Пълната творческа преработка на системата Бердана е била толкова очевидна, че даже в САЩ създадените от тях образци за винтовка нарекли „руска винтовка”. Този образец е бил приет на въоръжение в руската армия и постъпил в производство. В последствие Бердан внесъл в „руската винтовка” редица изменения; най-съществените от тях се явявали замяната на отварящия се надолу плъзгащ се затвор. Но и този образец е имал още недостатъци, изискващи нови изменения в системата. Те били направени от руския конструктор капитан Роговцев; главните от тях били подобрение на ударника и екстрактора. Този образец станал окончателен и бил приет на въоръжение в руската армия, а първичния образец на „руска винтовка” бил снет от въоръжение и от производство. Руската военна бюрокрация отказала да признае и с названието да подчертае руския приоритет в създаването на новата система оръжие и на първия образец без всякакво здраво основание присвоила названието „Бердана № 1”, а последния – „Бердана № 2”.

Винтовката Бердана № 2 имала калибър 4,2 линии (10,62 мм), четири гранен щик и прицел, нарязан на 1500 стъпки. Началната скорост на полета на куршума е била 437 м/с, така че далечината на правия изстрел достигал до 450 стъпки, а най-голямата далечина достигала до 4000 стъпки. Заедно с щика винтовката тежала 4,89 кг, без щик – 4,43 кг. Теглото на металния унитарен патрон е бил 39,24 г. По своите качества винтовката Бердана № 2 в редица отношения превъзхождала най-добрите системи оръжие главно от западно европейските страни.

Към края на войната с тази винтовка били въоръжени три гвардейски, четири гренадирски и три (24-а, 26-а и 39-а) армейска пехотна дивизии, тоест 31% от броя на дивизиите, участващи във войната на Балканския и Кавказкия театри. Това положение, на пръв поглед, се явявало много странно; както е известно, към началото на войната в Русия на склад е имало 230000 винтовки Бердана № 2. Формален мотив за отказа от превъоръжаване с винтовките Бердана № 2 на всички вземащи участие във войната дивизии е бил страхът да се дадат на пехотата по време на войната непознато за нея оръжие, а също от страх за това, че руската пехота, въоръжена с това много по-съвършено оръжие, завързвайки продължителен огневи бой и ще изгубят „присъщия” за нея стремеж към решителния удар с щик. Обективно отказът от превъоръжаване на воюващите дивизии с винтовки Бердана № 2 отразявал закостенялото руско командване, високомерното пренебрежение от него към живота и кръвта на руския войник, от една страна, и от друга слабостта на руската военна промишленост, която не би се справила със задачата по снабдяването на армията с патрони при пълно използване на мощностите на новото оръжие. Говорейки за качеството на новата винтовка, трябва да отбележим, че съвършено не оправдано е била нарезката на прицела на винтовката Бердана № 2 в пределите на всичките 1500 стъпки, тогава как най-голямата й далечина е била 4000 стъпки.

Освен основния образец, приет на въоръжението в пехотата, винтовката Бердана № 2 са били представени в руската армия също драгуновски и казачи образци и накрая, карабина. Всички тези образци се различавали основно по дължината на ствола, по наличието или по отсъствието на щик и във връзка с това имали различно тегло; карабината например, тежала всичко 2,8 кг.

Втората по качество система въоръжение, прието в руската пехота се явявала винтовката Бердана № 1 образец 1868 година. Имайки общи балистични данни със системата Бердана № 2, тази винтовка в редица отношения се отличавала от нея в по-лошата страна. Подвижния затвор не позволявал да се стреля от винтовката Бердана № 1 лежешком, щикът се прикрепял от долу, зареждането ставало бавно. В пехотата с тези оръжия били въоръжени стрелковите бригади, но в хода на войната една част от тях била превъоръжена с винтовките Бердана № 2.

С отчитането на четири взели участие във войната стрелкови бригади с винтовки Бердана № 1 и Бердана № 2 към края на войната са били въоръжени 33-34% от руската пехота на Балканския и Кавказкия театри.

Третата по качество система оръжие се явява винтовката от системата на чеха Крнка, преправена от стара зареждаща се през дулото пушка; поради това в руската армия винтовките на Крнка се наричали „преправени”. Тази система се явявала преходна от зареждаща се от дулото оръжие към оръжие, зареждащо се от магазин. Във времето руската армия се превъоръжавала и преди със системата Бердана № 2; винтовката на Крнка е била приета на въоръжение през 1869 година. Тя трябвало постепенно да бъде изместена от „берданката”, но към началото на войната този процес не е бил завършен, макар да е имало възможност за това. Всичко от системата Крнка са били преработени 800000 пушки. Калибърът на това оръжие е бил 6 линии (15,24 мм). Винтовката имала начална скорост на полета на куршума около 305 м/с, далечината на нейния прав изстрел е бил 350 стъпки; пушката била едно зарядна и имала три стенен щик; тегло с щик – 4,9 кг, без щик – 4,5 кг. Рязко отрицателен недостатък на тази винтовка се явявал това, че независимо от добрата далечина на боя, достигащ до 2000 стъпки, прицелът й бил нарязан за основната маса от пехотата само на 600 стъпки; само у редовите стрелкови роти и у унтер офицерите прицелът бил нарязан на 1200 стъпки. Причината за такова изкуствено ограничение на техническите възможности на винтовката Крнка е била същата, заради която руското командваме не се решило да превъоръжи пехотата с винтовката Бердана № 2. Втория крупен недостатък на винтовката Крнка лошата екстракция на гилзата на патрона след изстрел в случай на по-дълга стрелба. И накрая, теглото на унитарния патрон за тази винтовка било значително по-голямо (54,18 г), от това на винтовката Бердана. Поради това носимия запас от патрони към винтовката Крнка силно затруднявал войниците. Войската била недоволна от винтовката Крнка, известни са случаи, когато те охотно се превъоръжавали с трофейни турски пушки. С винтовката Крнка по време на войната 1877-1878 година са били въоръжени 17 пехотни дивизии от 32, участвали във войната 51-52%. С завършването на войната тези винтовки били оставени на новосъздадената българска армия.

По отношение на възможностите винтовката Бердана значително превъзхождала винтовката Кранка.

Освен това, на въоръжение имало и някакво количество от така наречените „картечници” или „скорострелни пушки”. С пушките те не са имали нищо общо, били са първообраза на картечницата, но така или иначе били въведени на въоръжение в артилерийските части и са били предназначени за използване в качеството на артилерия. Картечниците са имали две системи: 10 стволна система на Горлов и 6 стволна система на Барановски. Стволовете се закрепвали на обща рама. Картечницата стреляла с патрони от винтовка. Опитните разчети за минута са можели от 10 стволна картечница да дадат 250-300 изстрела. През 1876 година картечниците са били снети от въоръжение.

Накрая, в регулярните кавказки пехотни части в имало някакво количество нарезни и гладко стволни капсулни пушки и даже кремаклийки.

По такъв начин, общ недостатък на стрелковото оръжие в руската армия е бил много системност и не пълно използване на присъщата далекобойност на това оръжие (късия прицел). Само незначително количество гладко стволни и иглени пушки съвършено не отговаряли на бойните изисквания за това време.

В пехотните дивизии на винтовка се полагало 182 патрона, от тях 60 се носели от войника, 60 се превозвали в полковите патронни сандъци, 52 – в подвижните отряди и 10 – в подвижните паркове. В стрелковите бригади на винтовка се полагали 184 патрона. Всичко към началото на войната във войските, действащи на Балканския театър е имало 45 милиона патрони.

Офицери, фелдфебели, музиканти, барабанисти планинските пехотни части са били въоръжени с револвери система Смит-Весон; офицерите освен това имали и саби.

Още по-разнообразно е било въоръжението на кавалерията. Драгуните в гвардейските дивизии са били въоръжени с облекчени винтовки Бердана № 1 (тегло 3,8 кг), също и драгуновските полкове, с не голямо изключение, имали на въоръжение скъсени и облекчени винтовки Крнка; при винтовките е имало щик и освен това драгуните били въоръжени с шашки. Хусарите и уланите на въоръжение първите редици от ескадроните имали пики и револвери Смит-Весон, а вторите редици имали винтовки Бердана № 1; освен това и двете редици са били въоръжени със саби в железни ножници. Казашките полкове първата и втората редица от войската на Донския и първата редица от другите казашки войски имали на въоръжение винтовки Бердана № 1 без щик (тегло 3,3 кг); третата редица от казашките полкове били въоръжени с 152 мм, зареждащи се през дулото винтовки Танер. Освен винтовките, стрелковите казаци били въоръжени с пики и шашки.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар