// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Смисълът на жертвоприношението.

„Който няма храна – съблюдава постите, който няма работа, уважава молитвата.“

Висшата форма на възвишаване и освещаване на храната е заключена в сферата на “корбанот”, жертвоприношенията. За да се разбере правилно истинския смисъл на жертвоприношението е необходимо да се направи дълбок анализ. На практика, защо Тора изисква да се принасят в жертва животни? Какво е значението на този процес, при който ние лишаваме от живот невинно животно по такъв необичаен начин? На иврит думата “корбан”, жертва означава да се приближиш до роднини и близки. В какво конкретно се състои тази близост, която ние постигаме с помощта на жертвоприношението? Защо в Свещения Храм не само звучи възвишена музика, не само се кадят благовония, но и се принасят в жертва животни? Съвременният човек трудно може да разбере тази концепция на храмовата служба.

В книгата “Нефеш аХаим” се разкрива дълбокия смисъл на жертвоприношението на основата на изучаваната от нас концепция – концепцията за връзка между различните светове. Както вече отбелязахме, човешкото тяло представлява безкрайно умалено копие на вселената, неин микрокосмос. Всяка система в нашия организъм има сродна структура от обкръжаващия ни свят. В какво се състои функцията във вселената, която е аналогична на храната в света на хората?

Отговорът е следния. Човек се състои от тяло и душа; същото това може да се каже и за мирозданието, като цяло. На универсално, всеобхватно ниво тялото на света включва в себе си цялата физична вселена. Що се отнася до душата на тази гигантска физическа структура, то нейната роля може да се изпълнява само от нещо, което не може да бъде нищо друго освен от Божественото Присъствие. Самият Бог е и душа на мирозданието.

Съгласно замисъла на Всевишния, човек е устроен така, че на него му се налага да се храни, за да съхранява живота си и да поддържа връзката между тялото и душата. Точно така е устроен и обкръжаващия ни свят. Светът трябва да яде, за да живее и да не загине. За да се съхрани душата на вселената, Самият Творец, тялото на физическата вселена, светът трябва да се храни. За храна на мирозданието служат жертвите, които се принасят в Йерусалимския Храм.

Авторът на “Нефеш аХаим” обяснява, че именно тази необичайна концепция подбужда Тора да нарича жертвоприношението “храна” на Бог. Ние срещаме израза “корбани лахми” – “Моята жертва, Моя хляб”, а храмовия жертвеник се нарича “масата на Всевишния” “шулхан гавоа”. Освен това понятието ядене в нашите делнични представи е отразено в много от законите на “корбанот”.

Жертвата това е истинското “приближаване”, начин за задържане на жизнената енергия на вселената във физическите й граници. И фактът, че днес не се извършват жертвоприношения намира нагледно отражение в образувалата се дистанция между физическото и духовното: “Небесата са Мой престол, а земята е поставка за Моите крака”, толкова далеч са те едно от друго. Светът действително е отслабнал от духовен “глад”: без Храма, без това живо пулсиращо ядро на вселената ние нямаме зримо въплъщение на Божественото Присъствие.

За да можем поне малко да усетим недостигащата ни близост между духовното и физическото, трябва да заменим жертвоприношението с молитва. “И ние ще заплатим за биковете с нашите усти”: ние сме длъжни да използваме думите, които се създават от нашите уста, като средство за връзка и да я облечем във формата на молитва, която да изрази стремежа ни към тази близост.

Скритото значение на храната, като свързващо звено между духовното и физическото е изразено и в други явления. Всички знаят, че храненето на обща маса сплотява хората, създава особено чувство за близост. Защо възниква неповторимото усещане на контакт между хората, когато те сядат на маса за толкова обикновено нещо като храната? Тук ние се връщаме към същата тази концепция: че храната по своята същност осъществява функцията на връзка и когато ние се храним в компания у нас може да възникне неповторимо усещане за личен контакт. В Алаха това явление е отразено в законите “бенчинг”, произнасяне на благодарствена молитва след хранене: когато до масата стоят не по-малко от трима човека, тази молитва започва със специално встъпление. А когато на обща трапеза участват десет и повече мъже, водещия (“мезуман”) споменава Името на Бога. Контактът между седящите на масата достига в този момент такова високо ниво, че към тях се присъединява Божественото Присъствие. Същото се случва и в група от молещи се от не по-малко от десет мъже на възраст по-голяма от тринадесет години – аналогията тук е очевидна.

Функцията на храненето съдържа два компонента: насищане и удоволствие. Какво е общото между тях? Между усещането на контакта и удоволствието съществува дълбока връзка. Когато несъвместими на пръв поглед елементи се съединяват и се образува едно цяло, възниква потенциално огромно наслаждение. Изворите на света са в неговото Единство. Този свят, който виждаме е раздробен на множество форми, видове и варианти. Ако гледаме на него от позицията на духовността, ще се изясни, че източник за цялата световната скръб и болка е заложен именно в тази раздробеност, в липсата на цялостност. Когато частиците на вселената отново се обединят в едно и започне движение към единството, то ние ще можем незабавно и явно да усетим безмерното блаженство на Бъдещия Свят. Бог е Един, – такава е най-важната и най-съкровена декларация на еврейската вяра, изразена в идеите за Единството на Твореца. Нашата задача в този свят се състои в това да съвместим неговите компоненти и с това сами да разкрием Висшето Единство. Не е случайно, че се радваме и буквално сме щастливи, ако ни се отдаде да съберем отделните детайли в една конструкция.

Храната насища, тя дава енергия за поддържане на връзката между тялото и душата. Тази връзка е и самия живот, а животът е най-голямото удоволствие от всичките удоволствия, които съществуват. Не случайно, насладили се от храната, произнасяме благословение, изразяваме благодарност за извлечената от храната жизнена енергия, която съединява противоположните полюси – тялото и душата в едно цяло и ни помага да се приближим до единството с Твореца.

С храната са свързани много аспекти на еврейския живот: съществуват множество мицвот, които съпровождат празничната трапеза “сеудат мицва”. Не трябва да се мисли, че това е само възможност за общуване; в йеудаизма няма нищо случайно. В традицията „сеудат-мицва“ има вложен дълбок смисъл: по време на храненето ние се радваме на близостта с Бог, която достигаме посредством изпълняването на мицва, при това ние ядем храна, която сама отразява тази близост. В корена на думата “мицва” е заложен смислов елемент за духовно единение – на арамейски език думата “цавта” означава “заедно”. Казано по друг начин, мицвот ни приближават към Бог и ние отбелязваме тази близост по подобаващ начин.

Шабат – това е време за близост с Бог, когато връзката с висшия свят става осезаема. Ето защо празнуването на съботата се прави около три задължителни трапези. Еврейската маса, уподобявана от нас на жертвеник дори в делничните дни, в Шабат придобива още по-голяма духовност. Това е ден напълнен с усещане за връзка между двата свята, физическия и духовния, между стремежа и наградата и няма по-добър способ за изразяване на тази връзка от трапезите, посветени на светостта на Седмия ден.

Сега на нас ще ни бъде по-леко да разберем, защо в някои източници Светът на Бъдещето се уподобява на празнична трапеза. В какво се свежда смисълът на това сравнение? Защо светът, в който няма нищо физическо е описан с изрази присъщи за физическата дейност на човек? Защо той се сравнява с храната? Сега когато ние разбрахме за духовното значение на храната и яденето на нас ни се открива и вътрешния смисъл на тази концепция. Светът на съвършените връзки, където душите на еврейския народ хармонично се съединяват помежду си и Бог, напълно уместно може да се сравни с удоволствието получено от банкета при Твореца на Неговата маса – жертвеник.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар