// Вие четете...

Стихийни бедствия

Смерч и прашни бури.

„Когато биволът гледа към небето, търси дърво, на което да се спасиш.“

Смерч и прашни бури.

Смерч, наричан още торнадо, представлява едно от буреносните разрушителни явления в природата. Това явление е достатъчно широко разпространено в ниските (тропическите) ширини, най-вече в Америка. В умерените ширини това явление се наблюдава рядко, но и тук смерчът притежава голяма разрушителна сила: изтръгва дървета от корен, разрушава покриви и сгради, пренася на значителни разстояния различни предмети дървета, животни, а понякога и хора.
По външен вид смерчът напомня фуния с було, която извивайки се, се спуска от буреносния облак и често достига повърхността на сушата или водата, като срещу нея се издига стълб от прах и пепел или водни пръски. Формите на смерча са доста разнообразни.
Смерча – това е вихър, в който въздуха се върти със скорост 100 м/с, че и повече, против часовата стрелка за северното полукълбо. Диаметърът на смерча над водната повърхност е 50 – 200 м, а на сушата 100 – 1000 м. Пътят, който преминава смерча от неговото зараждане до неговото изчезване е от порядъка на десетки до стотици километри.
Видимата височина на смерча е от 800 до 1500 м. Заедно с много силното въртене в хоризонтална плоскост въздухът извършва винтообразно възходящо движение, под чийто влияние вътре в смерча водната пара кондензира, образувайки облак.
Налягането на въздуха в смерча във връзка с центробежните сили е понижено с което се обяснява засмукващото действие на смерча. Наблюдавани са случаи при които водата в плътен стълб да се повдига на височина 6 м. Ако си спомним, че налягането на целият въздушен стълб е способно да издигне вода само на 10 м, то ще стане ясно, че разреждането вътре в смерча е значително. Не рядко в сградите, остана ли не разрушени след преминаване на смерч, всички стъкла на прозорците са избити от вътре.
Преминавайки над водна повърхност, смерчът засмуква големи количества вода, а заедно с нея и риба, жаби, медузи, растения. След излизане над сушата скоростта на въртене спада и водата заедно с увлечените представители на флората и фауната падат на земята във вид на валеж, понякога и катастрофален.
Близки до смерча по постройка, но с по-малки размери са често наблюдаваните в пустинните и полупустинните, както и в степните райони, прашни вихри. Те възникват в слънчеви дни, когато над силно нагрятата суха почва постъпва относително хладен въздух. Вихрите имат вид на прашни стълбове до няколко десетки метра в диаметър, разширявайки се във вид на фуния на височина десетки метра. Траекторията на движение на вихъра е достатъчно сложна крива, но като цяло те се движат в направление на общия пренос на въздуха в ниските слоеве на атмосферата. Несравнимо повече пясък и пепел постъпва в атмосферата по време на прашните бури. Това е силен сух вятър, способен да повдигне незакрепена с растителност почва, огромни маси пясък и пепел, и да я пренесе на значителни разстояния. Цветът на прахта пренасяна от вятъра при буря може да бъде черен, червен, кафяв или бял, в зависимост от почвата.
При скорост на вятъра 4 – 6 м/с отначало се издигат във въздуха малки прашни огнища. При по нататъшно усилване на вятъра тези огнища се обединяват в потоци с ширина по 3 – 5 км, които пък на свой ред се разширяват, като се сливат в много по-мощни потоци. Върхът им достига от стотина метра до няколко километра.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар