// Вие четете...

Роли в живота

След триумфа – трагична смърт.

„Който е враг на смъртта, е приятел на живота.“

Халифът побързва да даде на героя на деня престижни титли: ал-Малик ал-мансур, „победоносен крал“, зайн-ел-ислям, „украса на исляма“, насир амир ал-муминин, „подкрепа на повелителя на правоверните“. Подобно на всички владетели от епохата Зинки гордо носи тези прозвища, символ на могъщество. В една леко сатирична бележка, Ибн ал-Каланиси се извинява пред читателите си, че споменава в своята хроника еди-кой си султан, емир или атабек, без да придружава името с пълните титли. Защото, обяснява той, от X век насам съществува такова обезценяване на почетните прозвища, че текстът би станал нечетим, ако реши всичко да изреди. Като дискретно съжалява за времето на първите халифи, които се задоволявали с внушителната по простотата си титла „повелител на правоверните“, летописецът от Дамаск привежда много примери, за да илюстрира казаното от него, между които и примера със Зинки. Всеки път, когато говори за атабека, Ибн ал-Каланиси напомня, че би трябвало буквално да напише:

Емирът, пълководецът, великият, справедливият, Божият помощник, победоносният, единственият, стълбът на вярата, крайъгълният камък на исляма, украсата на исляма, защитникът на хората, съдружникът на династията, помощникът на учението, величието на нацията, честта на кралете, подкрепата на султаните, победителят на неверниците, бунтовниците и безбожниците, вождът на мюсюлманските армии, кралят победител, първият измежду князете, слънцето на заслугите, емирът на двата Ирака и Сирия, завоевателят на Иран, Бахлауан Джихан Алп Инасадж Котлог Тогрулбег атабек Абу Саид Зинки Ибн Ак Сонкор, подкрепа на повелителя на правоверните.

Въпреки натруфеността, която кара летописеца от Дамаск да се подсмихва непочтително, тези титли отразяват все пак първостепенното място, което вече заема Зинки в арабския свят. Кръстоносците треперят само при споменаването на името му. Отчаянието им е дотолкова по-голямо от факта, че крал Фулк е починал малко преди падането на Едеса, оставяйки две невръстни деца. Жена му, станала регентка, е побързала да изпрати емисари в страната на западняците, които да съобщят за катастрофата, преживяна от народа й. „Тогава из всички техни страни, пише Ибн ал-Каланиси, бяха разпространени призиви хората да се втурнат и да нападнат ислямската земя“.

Сякаш за да потвърди страховете на западните рицари, след победата си Зинки се връща в Сирия и разпространява новината, че подготвя широко мащабна офанзива срещу главните градове на западняците. В началото плановете му се посрещат с ентусиазъм от сирийските градове. Но малко по малко дамаскчани започват да си задават въпроси относно истинските намерения на атабека, настанил се в Баалбек както през 1139 година, за да строи обсадни машини. Не се ли кани да нападне самите дамаскчани под прикритието на джихада?

Никога няма да научим, защото през януари 1146 година, когато подготовката му за пролетната кампания изглежда завършена, Зинки се вижда принуден да тръгне на север. Шпионите са го информирали, че Жоселин Едески и някои от останалите му в града арменски приятели подготвят заговор с цел да изколят турския гарнизон. Още с пристигането си в завзетия град, атабекът взима положението в ръце, екзекутира привържениците на бившия граф и за да засили анти западняшката опозиция всред населението, настанява в Едеса триста еврейски семейства, в чиято неизменна подкрепа не се съмнява.

Тази тревога убеждава Зинки, че е по-добре да се откаже поне за известно време от разширяването на владението си и да се посвети на неговото укрепване. По-точно казано на главния път от Алеп за Мосул живее един арабски емир, който контролира силната крепост Джаабар, разположена на река Ефрат, и отказва да признае властта на атабека. Тъй като неподчинението му ненужно заплашва съобщителните връзки между двете столици, през юни 1146 година Зинки обсажда Джаабар. Надява се градът да падне за няколко дни, но начинанието се оказва по-трудно от предвиденото. Изминават цели три месеца, без да отслабне съпротивата на обсадените.

През една септемврийска нощ атабекът заспива след погълнато голямо количество алкохол. Внезапно се събужда от шум в шатрата. Като отваря очи, забелязва един от евнусите си, някой си Яранкаш, от запдняшки произход, да пие вино от собствената му чаша. Това отприщва яростта на атабека и той се заклева жестоко да го накаже на другия ден. Страхувайки се от гнева на господаря си, Яранкаш го изчаква да заспи отново, намушква го с кама и побягва към Джаабар, където го посрещат с дарове.

Зинки не умира веднага. Докато агонизира в полусъзнание един от приближените му влиза в палатката. Ибн ал-Атир предава свидетелството му:

Като ме видя, атабекът помисли, че идвам, за да го доубия и направи жест с пръста, с който ме молеше за милост. От вълнение паднах на колене и го попитах: „Господарю, кой постъпи така с теб?“ Но той не успя да ми отговори и предаде Богу дух. Господ да се смили над него!

Трагичната смърт на Зинки, настъпила малко след триумфа му, ще впечатли съвременниците. Ибн ал-Каланиси коментира събитието в стихове:

Утринта го завари в постелята, там, където го бе заклал евнухът му, сякаш заспал сред гордата си войска, заобиколен от гора от храбреци и саби.

Той загина и богатства и власт не му помогнаха. Съкровищата му станаха плячка на други, разграбени от синове и противници.

След смъртта му враговете се надигнаха и размахаха мечове, така както не биха се осмелили никога приживе му.

И наистина смъртта на Зинки е сигнал за грабеж. Войниците му, толкова дисциплинирани докато е жив, се превръщат в орда неконтролируеми грабители. Хазната, оръжията и личните му вещи изчезват за миг. След което армията започва да се разпръсква. Един след друг емирите събират хората си и бързат да тръгнат и да превземат някоя крепост, където да изчакат на сигурно място развитието на събитията.

Когато Моинуддин Унар научава за смъртта на неприятеля си, незабавно напуска Дамаск начело на войските си и превзема Баалбек, като възстановява за няколко седмици суверенитета си над цяла Средна Сирия. Раймонд Антиохийски, възобновявайки една стара и позабравена традиция, напада и стига чак до стените на Алеп. Жоселин подновява интригите си, за да си възвърне Едеса.

Епопеята на основаната от Зинки могъща държава изглежда приключила. Всъщност, тя току-що започва.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар