// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Славянските празници.

„Доброто братство е по-добро от богатство.“

Сегашното поколение хора наблюдава света през призмата на съвременната наука. Дори и най-удивителните проявления на елементи, като земетресения, наводнения, урагани или торнадо, вулканични изригвания, слънчеви и лунни затъмнения, не предизвикват толкова трепет, колкото нашите предци. Съвременните хора в повечето случаи се възприемат повече като господари на природата отколкото жертви. В древни времена възприятието на хората за света било съвсем различно.

Култът към Бог Слънце сред древните славяни.

Всичко, което се е случило с тях или около тях, не било напълно достъпно за тях, за да се разбере, и всичко, което им се случвало, трябвало някак да бъде обяснено. Според съвременната наука, в тяхното невежество, хората приписвали всичко на най-разнообразните неземни сили – богове, полубогове, феи, елфи, дяволи, демони, призраци, неспокойни души и др.

И всички тези същества живеели на небето, под земята, в огъня, а също и във водата. Хората считали себе си за зависими от тези същества, защото много зависи от тяхното местоположение, като цяло, от целия им начин на живот. В резултат именно поради страха от непознатото са възникнали почти всички религии, включително и славянските.

Митически обичаи, ритуали, обреди на източните славяни.

Още не е намерена точна информация как и откъде идват славяните в Европа и кои народи са техните предци. Учените смятат, че в 1-во хилядолетие от н.е. Славяните заемали огромна територия: от Балканите до Централна Европа и Днепър. В това време на територията на съвременна Русия славянските племена още не съществували.

Приблизително през 6-ти век в панславянското единство се открояват три клона: южните, западните и източните славяни. По-късно южно славянските народи (сърби, черногорци и др.) станали славяни, които се заселили на границите на Византия и постепенно се сливали с нейните жители. Западните славяни заели съвременна Полша, Чехия, Словакия и отчасти Германия. А източната част заели огромна територия на съвременните беларуси, украинци и руснаци.

Древният календар на празниците на славяните.

Славяните се занимавали с отглеждане на пшеница, ечемик, ръж, просо, грах, елда, говедовъдство, лов и риболов. На ниво домакинство славяните използвали така наречения Ритуален календар, който отразявал аграрната магия. Той бележи всички дни, свързани с пролетно-летния селскостопански сезон, всичко било пресметнато: сеитбата на семена и реколтата.

В основата на ритуалите на славянските земеделци стояло учението за това как успешно да се повлияе на елементарните божества, за да се получат добри реколти. До нашето време са достигнали голям брой древни светилища, в които се провеждали различни церемонии. Отгласите на тези свещени събития могат да се видят в известни детски игри и хороводни танци.

Светилищата са били разположени предимно под открито небе. Те имали кръгла форма, които се основавали на две концентрични стени. В тях са горели огньове като вътре били поставяни дървени идоли. Извършвали се жертвоприношение на горящия жертвеник на боговете и те не се ограничавали до човешки същества. Външните кръгове на храмовете били предназначени за употреба от хората на ритуалната жертвената храна и се наричали „требищи“. А окръглените форми на тези храмове и определили тяхното название – „особняк“ (от думата „хоро“, което означава кръг).

Основният славянски природен календар.

Ритуалният компонент на славянското езичество е условно разделен на две сфери. Първият от тях е бил общностен ритуал. Това са календарни празници, аграрен култ, а също и празници като почит към боговете. Във втория имало семейни ритуали и церемонии, като сватби, церемонии за раждане и погребения. Повечето от общите ритуали са свързани с календарните цикли, а семейството – с живота.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар