// Вие четете...

Начини на манипулиране

Система за управление и контрол.

„Изпитай върху себе си закона, който сам си написал.“

Екраните започнаха да се променят. Слайдовете, които до този момент бяха неясни, започнаха да се изпълват с разпечатки от телефонни разговори, номера, имена, пояснения и дати, отнасящи се до дългосрочните планове във всяка сфера на управлението и социалния живот на американското общество. Някои от тези планове обхващаха няколко години, други – повече от един век.

По линията, с която бе означено времето, започнаха да се движат стрелки. Когато се достигнеше до някое значително събитие от съвременната история, се появяваше текст, който с отминаването напред във времето изчезваше. Във всеки от Прозорците на Овертон, които просветваха на екраните, се появяваше името и датата на някое важно събитие и след това то бавно се преместваше отляво надясно.

Информацията беше толкова огромна и се сменяше така бързо, че човек трудно можеше да я възприеме, все едно да се опитваш да гледаш едновременно много филми, прожектирани на различни екрани. Но когато застанаха в центъра на залата, откъдето можеха да виждат всичко, и двамата едновременно бяха осъзнали едно и също нещо. Тук не ставаше въпрос за осем отделни плана за действие. Планът беше един-единствен.

В долната част на екрана се виждаше линията, която покачваше движението на времето. В средата й бавно и неравномерно се придвижваше Прозорецът на Овертон. Той най-често отиваше напред, но понякога се връщаше назад, в знак на това, че в дадени моменти общественото мнение се беше възпротивило, преди отново да се поддаде на непрестанния натиск.

В далечния десен ъгъл на всеки екран беше изписана крайната цел. От пръв поглед се разбираше, че всички те имат нещо общо. Не бяха формулирани като абсурдни възможности, а като постижими цели в нова система за управление и контрол, та това да заработи веднага, щом съществуващата се срине:

– Да се обединят всички медии върху основната идея за нов интернационализъм;

– Цялата власт да се централизира в ръцете на Изпълнителния отдел;

– Образование – да се намали ролята на индивида, да се наблегне на зависимостта и колективизма, на социалната справедливост и на „общественото благо“;

– Да се противопоставят ползите от глобализацията срещу самостоятелността / суверенитета: промените в климата; кризата с дълга, финанси и валути; свободна търговия; имиграция; вода / храни / енергия; сигурност / тероризъм; да се противопоставят човешките права срещу правото на собственост; Дневен Ред 21 на ООН*.

* Дневен ред 21 или Агенда 21 на ООН е приета през 1992 година и се отнася до устойчивото развитие и борбата с промените в климата.

– Да се подчертае връзката между съпротива и защита на Конституцията с назадничавост и екстремизъм, ключовият въпрос тук е за правото да се притежава оръжие;

– Да се потъпче всеки опит за дискусия и да се наложи консенсус – да се идентифицират, изолират и наблюдават опозиционните лидери, да се заплашат с обвинение в противодържавна дейност, да се криминализира несъгласието;

– Да се разшири податливата на манипулации електорална маса, готова да поддържа промените, като се даде право на глас на затворниците, нелегалните имигранти и някои специални територии на САЩ като Пуерто Рико. Да се създаде нова представа за гражданските права, всички несъгласни с нея да бъдат наречени расисти и да се прибегне до подходящи аналогии – робство, нацизъм, сегрегация, сепаратизъм;

– Силите на националната сигурност да минат на преден план в съзнанието на обществото;

– Да се прекрати падането на долара и да се сложи край на съществуването му – да се въведе нова международна валута;

– Да се синхронизират и напълно интегрират действията на местните сили на полицията с щатските, федералните и наемните военни сили, да се извърши подготовка на системите и персонала за задържане / изселване / принудително заселване.

От линията на времето ставаше ясно, че много от тези процедури отдавна са в действие. Слайдът, озаглавен Финанси, показваше, че процесът е започнал през 1913 година и вече е към края си. От един от екраните ставаше ясно, че процесите в образованието са започнали дори още по-рано и вече са в доста напреднала фаза.

Промените в сферата на сигурността и във въвеждането на усилено присъствие на право охранителните органи бяха значително ускорени в годините след 11 септември.

Има разлика между това да подозираш нещо и да знаеш със сигурност за неговото съществуване. Можеш да се осланяш и на най-малкото съмнение и това да те кара да се чувстваш спокоен, да отричаш всичко и да продължаваш да си живееш безгрижно, но един ден истината се изправя пред очите ти и повече не можеш да се правиш, че тя не съществува.

Докато при всички останали слайдове се наблюдаваше придвижване във времето, имаше един, при който нямаше никакво движение, като че ли единствената му роля бе да изчака момента, в който ще бъде активиран. Освен това, за разлика от другите, при него времето не се измерваше с години или десетилетия, а оставаха само три дни до привеждането му в действие.

Върху този слайд нямаше Прозорец на Овертон. В края на линията се четяха думите – „извънредна ситуация“. Очевидно, тук изобщо не ставаше въпрос за нагласата на хората и нямаше никаква нужда от съобразяване с общественото мнение по въпроса. Каквото и да се случеше, то неминуемо щеше да доведе до консенсус. Заглавието беше „Casus Belli“ и превода беше – „Повод за война“.

На екраните нямаше отбелязани дати. Затова по никакъв начин не можем да знаем дали ще се случи утре, следващата седмица или догодина.

Цялата икономика се разпада. И този път няма нищо, което да може да я спаси. Затова и от двете страни толкова бързат с въвеждането на финансовите стимули, които са чиста глупост. Сега всички хлебарки изпълзяват от ъглите, за да докопат каквото могат. Това си е истински пладнешки обир, но вече на никого не му пука, че ще го видят. От две хилядната година насам дългът на страната ни се е удвоил, а сега говорят за финансови помощи и стимули на стойност повече от няколко трилиона. Не разбираш ли, че ограбват бъдещето ни пред очите ни?Дори не си правят труда да се преструват, че инвестират парите в реалната икономика, повечето от тях отидоха в офшорки. Тези пари с нищо не помагат на обикновените хора, те просто платиха сами на себе си и така покриха хазартните дългове на Уол Стрийт. Всичко това се случва точно в момента. Знам, защото последното нещо, което всяко обречено правителство прави, е да ограби собствената си хазна.

Каквото и да се случи, не всички ще бъдат засегнати по един и същи начин. Повечето от хората, няма да усетят абсолютно нищо, а и съм сигурен също, че нищо не може да ме засегне сериозно.

За никого няма да има сигурност. Ако постигнат само половината от това, което видяхме на екрана, парите изобщо няма да те спасят. Нищо няма да може да те спаси.

Книжката бе подвързана на ръка и беше съвсем явно, че не е предвидена за широко разпространение. Беше стара, но си личеше, че е пазена внимателно.

Ние запаметяваме. Запаметяваме всичко, свързано с основаването на държавата ни. Човек никога не знае, може би един ден ще ни се наложи да го направим отново. Съхраняваме всичко в паметта си. Страхуваме се, че един ден всички учебници по история ще бъдат изгорени. Подобни неща вече са се случвали. Но вече, не е необходимо да ги изгарят, просто ги променят. Попитай едно хлапе от началното училище какво знае за Джордж Вашингтон и най-вероятно ще чуеш всички глупости, измислени по негов адрес, но няма да чуеш и дума за приноса му за създаването на държавата ни. Попитай някой ученик от гимназията какво знае за Роналд Рейгън и той ще ти каже, че Рейгън е бил актьор, който впоследствие е станал политик, или че по една случайност е бил на власт, когато Горбачов е сложил край на Студената война. Ако попиташ някой студент какъв е смисълът на социалното осигуряване, отговорът ще бъде, че това е начинът да се осигурят пенсии за всички американски граждани. А хората на трийсет годишна възраст знаят за Втората световна война това, което са видели във филма „Спасяването на редник Райън“. Изобщо не е необходимо историята да се пренаписва. Просто трябва да направиш така, че никой да не си спомня истината.

Да кажа нещо от Томас Пейн.

„Настъпило е време, когато човешкият дух е подложен на изпитание. В тези трудни времена войникът и патриотът, които са готови да защитават страната си в мирно време, се отдръпват, но този, който е готов да се бори за нея сега, заслужава цялата любов и благодарност на народа ни. Не е лесно да се пребориш с тиранията, както не е лесно да победиш дявола и въпреки това ние сме убедени, че колкото по-трудна е битката, толкова по-славна е победата. Не ценим онова, което сме постигнали лесно, ценим истински само онова, което сме постигнали с много мъка. Единствено Господ знае каква е истинската стойност на нещата и би било наистина странно, ако не оценим високо такъв божествен дар като свободата.“

За Втората поправка на Конституцията.

„Не трябва да се ограничава правото на хората да притежават и носят оръжие“.

В миналото думите „пара военно движение“ са означавали нещо съвсем различно. Първото такова движение е създадено от Бен Франклин. В него са участвали всички мъже, готови да защитават родното си място, независимо каква е била заплахата. Това е било нещо толкова естествено, като да заключиш входната си врата. Днес полицията има задължението да защитава обществото, но никой не е длъжен да защитава теб или мен като индивид. Върховният Съд няколко пъти излезе с такова решение. И със сигурност никой няма да ни защити от правителството, ако, не дай Боже, се стигне дотам. Втората поправка недвусмислено заявява, че при нужда имаме право да защитим себе си и съседите си.

„Вяра – Надежда – Милосърдие“. Кой е направил първия изстрел по времето на Американската революция?

Това е подвеждащ въпрос. Никой не знае кой точно е направил първия изстрел.

Първият изстрел не е бил направен от оръжие. Първият изстрел е била проповедта на Джонатан Мейхю, много години преди битките при Лексингтън и Конкорд. Фразата „Няма да плащаме данъци, докато нямаме свои народни представители“ не е излязла от устата на някой политик. Била е казана от проповедник. Това е връзката с вярата.

Правата са ни дадени от една по-висша сила. Човекът нито може да ги даде, нито може да ги отнеме. И мисля, че тук е основната разлика между това, което се е случило по време на Френската революция, и това, което ние сме постигнали тук. Ние сме вярвали, че сме водени от волята Божия, а те са вярвали в думите на Годуин. Затова ние сме успели, а те са се поддали на човешките слабости.

Ами надеждата? Това означава, че ние вярваме в силата на човешкия дух. Надеждата и истината са взаимно свързани – ако всичко наоколо е лъжа, то тогава за нас няма никаква надежда. Ако лекарят ти каже, че си болен, ти не го обвиняваш за диагнозата. Ти знаеш истината, независимо колко страшна е тя, и можеш да направиш план как да се излекуваш. Това е надеждата, т.е. и в най-трудните времена да вярваш, че утрешният ден ще е по-хубав от днешния.

Милосърдието се обяснява лесно. Ние вярваме, че всеки един от нас може да помогне на другия да достигне до този хубав утрешен ден. Бен Франклин е обяснил значението на думите. В какво вярва американският народ? „В това, че Бог съществува, че има живот в отвъдното и Той ще ни държи отговорни за всичко, което сме извършили в живота си, и че най-добре Му служим, като служим на събратята си“. Вяра, надежда и милосърдие.

Нашето общество е болно от рак. Видяхме рентгеновите снимки. Ако не го спрем, той ще се разпространи навсякъде, независимо къде се опитваме да се скрием.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар