// Вие четете...

Истината е в избора

Системата.

„По-добре да умреш прав, отколкото да живееш на колене.“

Обикновено хората не си дават сметка колко широко разпространено е нещастието и по една друга причина – водени от „здравия разум“, мнозина са убедени, че то се причинява главно от бедността, мързела или от начина, по който власт имащите третират власт нямащите. Но в процъфтяващите западни страни има излишък от нещастни хора, които са заможни, работят здравата и притежават власт. Според една статистика първенството по разводите се държи от хората с успешна научна кариера, следвани по петите от преуспелите професионалисти и бизнес мениджъри. Неразбирателството между родители и деца действително се наблюдава по-често при бедните и лишените от власт, но то съвсем не е изключение и в семействата на гореспоменатите групи.

Макар че учениците в бедните квартали се учат по-зле от тези в добрите, това се дължи не толкова на тяхното благосъстояние, колкото на взаимоотношенията им с преподавателите. Учениците от заможни семейства, в които успехът е дошъл именно благодарение на образованието на родителите, обикновено са доста по-мотивирани да учат от онези, чиито семейства не са постигнали нищо чрез образование. Учителите от своя страна оценяват тази мотивация и полагат повече усилия за добри взаимоотношения с първата група ученици – още една причина те да се учат по-успешно. Но ако някой запознае учителите с теорията на избора и ги убеди в нейната полза за семейството и брака, те с положителност ще започнат да я прилагат и по отношение на немотивираните си ученици. С течение на времето подобно отношение ще компенсира празнината от безразличието в семейството по отношение на учението. В резултат немотивираните ученици ще започнат да се учат далеч по-добре.

„Здравият разум“, който бедните ученици не могат или не искат да приемат, е един изключително погрешен подход към тях. Ако децата се разбират добре със своите учители, тези деца може и да напредват по-бавно от останалите, защото все пак тръгват от по-ниско образователно ниво, но в крайна сметка ще усвоят материала не по-зле от тях.

Продуктивна и високо стойностна работа се постига само в организации, в които служители и ръководни кадри поддържат добри и ведри взаимоотношения.

„Системата” се нарича това, което става при между личностното взаимодействие. В свят, където господства външният контрол, системата съвсем естествено се задвижва от принудата. Когато „зацикли“ – както напоследък става все по-масово в брака, семейството, училището и на работното място, – дейността й се коригира с усилване на принудата, като вниманието обикновено се съсредоточава върху „ремонт“ на отделните й части, тоест на индивидите, включени в системата. Мнозина терапевти се опитват да съчетаят метода на системата с този на консултирането, като не толкова правят опити да „ремонтират“ индивида, колкото да му помогнат да открие по-добър начин за ефективното действие на системата като цяло, който да се отрази благоприятно на всички включени в нея хора.

Предложението е да преминем изцяло към системата на теорията на избора, която учи всички ни, а не само нещастните хора, как да се разбираме по-добре едни с други. Външният контрол е двойно по-вреден поради факта, че самата ни вяра в него прави проблемите далеч по-трудни за решаване. Нищо чудно, че човешкият напредък е толкова бавен, труден и незабележим.

Поне досега много малка част от парите, които се харчат за борба с нещастието на хората, се използват за предотвратяването му. В какъв смисъл предотвратяване ли? Нищо, Бог знае какво – просто хората да се обучават своевременно как да се държат по-добре едни с други, още преди да са затънали във враждебната, силно манипулирана среда. Ако искаме да има и човешки прогрес, а не само технически, най-лесно е да го постигнем като помогнем на хората да избягват душевните конфликти и сриването на между личностните им връзки в резултат на неразбирателството помежду им. Тоест да премахнем системата на външен контрол и да я сменим с теорията на избора. Когато проблемът между хората вече е толкова остър, че връзката им се разпада главоломно, те рядко се събират отново. Нещата следват своя ход, независимо от уменията на консултанта или терапевта. Семейството се разпада, ученикът спира да учи поради слаб успех, служителят само „отбива номера“… Единственият начин да бъдат избегнати всички тези конфликти и нещастия е да се предприеме нещо предварително, преди появата им. Безсмислено е да търсим начини да преодолеем пълния крах на някоя наша връзка, когато той вече е факт.

Достатъчно е да се вгледате в личния си живот или в живота на хората около вас, за да получите потвърждение на твърдението, че огромният процент от на пръв поглед неразрешими човешки конфликти са проблеми на между личностните взаимоотношения. Мнозина от вас не могат да се разбират със своите брачни партньори, родители или деца, независимо от силното желание да го сторят. Вероятно ще се съгласите и с още един факт – колкото по-дълго време живеете с хора, с които не се разбирате, толкова по-трудно става поддържането на добри взаимоотношения с тях.

Помислете малко. Когато сте се женили, вие с положителност сте били щастливи. А сега какви сте? Нещастни или разведени? Има ли някой член на семейството ви, с когото сте престанали да разговаряте? Дали децата ви са толкова щастливи в гимназията, колкото са били в началното училище? Все още ли намирате радост в работата, с която се занимавате?

В случай че отговорите отрицателно на един или повече от тези въпроси, вие с положителност се намирате в състояние на „опит за контрол над другите“. Ето най-честите форми на тази ситуация:

1. Искате да накарате някой да извърши нещо, което той отказва да направи. Обикновено притискате въпросния индивид – директно или по заобиколен начин, за да го принудите да се подчини на волята ви.

2. Някой друг се опитва да ви принуди да направите нещо, което вие не желаете.

3. Вие и някой друг едновременно се опитвате да се принудите да извършите заедно нещо, което и двамата не желаете.

4. Вие сам се опитвате да си наложите нещо, което не желаете да направите и което ви се струва болезнено, дори невъзможно.

При първите три варианта очевидно става въпрос за три аспекта на един и същ тип ситуация. Четвъртият е малко по-различен, но и при него ситуацията е същата. Например – вие се опитвате да откажете цигарите, или да се задържите на дадено работно място, което ненавиждате, или да отслабнете, макар че мразите диетите, или да обичате някого, когото вече дори не харесвате.

В първите три варианта вие може би сте съпруга, която се оплаква на половинката си и настоява за повече помощ при възпитанието на децата. Можете да бъдете и съпруг, който обвинява половинката си, че от работа не му обръща внимание. Третата възможност е да се оплаквате един от друг, изпитвайки взаимна неприязън. Вие може би сте родител или учител, който непрекъснато изисква от детето по-добър успех в училище. Или пък началник, който принуждава своя подчинен да свърши някаква работа, която според неговия служител е напълно излишна. Докато вярваме, че можем и дори трябва да упражняваме и налагаме контрол над околните, или обратното – че те могат и дори трябва да упражняват и налагат контрол над нас, душевното нещастие като последица от тези ситуации е абсолютно неизбежно. Споменатите по-горе варианти са стари колкото света, а съпротивата срещу принудата е причина човешките между личностни взаимоотношения да тъпчат на едно място в продължение на столетия.

Едно от най-загадъчните изключения от тази широко разпространена употреба на психическата нагласа и психологическата практика за външен контрол е това, че ние много рядко постъпваме по този начин в общуването с най-добрите си приятели – с хората, с които сме останали близки независимо от изпитанията на годините. В между личностните си връзки с тях ние използваме теорията на избора, макар че малцина от нас го осъзнават. Независимо дали сме запознати с идеите на тази теория, ние повече или по-малко си даваме сметка, че отношението към добрите ни приятели е доста по-различно от това, което имаме към брачните си партньори, децата, учениците или служителите си.

Без никаква трудност и съмнение осъзнаваме, че за нас добрите ни приятели са източник на дългосрочно щастие. И че ако ги принуждаваме да правят нещо, което не желаят, те вероятно ще си отидат от живота ни. Ето защо не го и правим, защото разбираме, че можем да ги изгубим, а с тях да изгубим и своето щастие. Ясно е, че тук се крие и дефиницията на понятието добър приятел човек, при взаимоотношенията си с когото никога не използваме принудата и външния контрол, въпреки че не се колебаем да си служим с тях спрямо всички останали хора край себе си. А оттук следва, че ако прилагаме теорията на избора по отношение на всички хора в живота си, то без съмнение ще имаме купища добри приятели и ще бъдем много, много щастливи.

Но е възможна намесата и на още един фактор – чувството за собственост. Мнозина от нас са дълбоко убедени, че ние притежаваме или трябва да притежаваме своите съпрузи, деца, ученици и служители. Аз имам правото да контролирам жена си и децата си защото те са мои. Това е моятакласна стая и следователно когато са в нея, учениците трябва да вършат това, което им нареждам аз. Тъй като съм собственик на тази фирма, в която ти си служител, значи притежавам и теб. Затова върши каквото ти казвам или си търси друга работа. Всичко това са примери за силното влияние на чувството за собственост върху между личностните ни връзки. Когато живеем с убеждението, че притежаваме хората, ние без колебание ги принуждаваме да вършат това, което искаме. С приятелите си обаче се държим по-различно – приемаме, че тях не ги притежаваме, а и те не ни притежават нас. Лишената от собственически амбиции загриженост може би е още една дефиниция на приятелството.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар