// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Системата Адам – духовна конструкция.

„Всеки човек е равен на самия себе си.“

Целта на Висшата сила се състои в това да създава равно на Себе си творение. Доколкото съвършенството на Твореца се изразява в отдаване и любов, то и творението е задължено да достигне същото състояние. Намирайки се на по-ниско ниво по отношение на Него, то трябва да премине през определени процеси, които му позволяват да се издигне на нивото на Създателя.

С други думи творението трябва да се убеди, че заложените в него първоначални свойства са съвършени, а Висшето управление преследва най-добрата цел. За творението е важно да разбере, че във всяко свое състояние то се намира под най-грижовното ръководство на Твореца.

Творението трябва да достигне себе си, Твореца и пътищата на Неговото самостоятелно управление. В резултат на това постижение ще му се открие разбирането за съвършенство, ще се появи искрено желание да се издигне на нивото на Твореца и да се оприличи на Него в свойството на пълно отдаване и любов. Качествата на Творението трябва да съответстват на свойствата на Твореца в пълен обем. В това се състои крайната цел на развитие на човечеството.

За да доведе творението до крайно състояние, Творецът го въвежда в определен процес: създава и провежда върху него определени действия. Именно този процес изучаваме ние, като го правим във вид, в който кабалистите, постигнали висшето състояние, го откриват на духовно ниво, където понятието време отсъства. На духовно ниво съществуват единствено фиксирани състояния, които сякаш сканираме, постепенно прехвърляме и постигаме.

Издигайки се на духовно ниво, кабалистът вижда творението цялостно. Той сякаш разглежда кинолента, в която всички кадри са достъпни и може да се опише цялото творение от началото до края и обратно. Като четем трудовете на кабалистите, можем да се опитаме да разберем какво са почувствали, преживели и какво искат сега да ни предадат. Ако човек е в състояние да направи това, той се включва в процеса осъзнато, рационално и затова бързо и сравнително леко върви към отрано набелязаната цел.

Именно затова е нужна и Кабала. Без тази наука човечеството, все едно, ще премине през същите състояния, но качеството на преминаването ще бъде по-различно: грубият валяк на развитието ще ни подгонва, заплашвайки да ни задуши, ще ни принуждава да вървим напред по закона „отрицание на отрицанието“.

Всяко състояние поставя човека в определени строги рамки така, че чувствайки цялата негова непоносимост, той е длъжен да се усъвършенства. В този случай, за да придобие способност да се придвижва, е необходимо да усети всяко свое състояние като непоносимо. Избягвайки този болезнен начин за достигане на крайната цел, кабалистите ни предлагат своята методика за преодоляване на този процес и показват как трябва да се устремяваме напред, за да изпреварим колелото на развитието.

Условия за развитие на творението. Творецът създава съответстващи условия за развитие на творението и прехода му към съвършено състояние. Тези условия са две: вътрешно, което може да се назове творение, и външно, наречено светове. Световете представляват в същността си отношението на Твореца към Своето създание. Криейки се, Той сякаш се обгръща в обвивки и създава светове, реалност, обкръжаващи творението.

Можем да си представим, че се намираме вътре в световете, а Висшата съвършена сила ни обкръжава. По този начин Творецът отделя пет свята от творенията, създадени от Него специално за нас. „Свят“ на иврит – „олам“, от думата „алама“, скриване. Светът скрива стоящата зад него сила, която ни управлява посредством обвивката на този свят.

И така Творецът ни управлява чрез пет завеси – система от светове: Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Може да се каже, че от една страна, Той е създал система на световете, а от друга – човека, състоящ се от тяло и душа.

Устройството на световете може да се възпроизведе приблизително по следния начин:

Нашето тяло се намира най-ниско от всички светове, в състояние, наричано „наш свят“. Този свят не се изучава в Кабала, защото се отнася към материята, която не е способна на духовни полети и падения.

Останалите светове, разположени по-високо от нашия свят, са духовни: в тях е възможен непосредственият контакт на човека с Висшата сила. Връзката с Твореца се разкрива пред човека с тяхна помощ в различна степен. Да кажем така: първият свят скрива Твореца от творението на 20 процента, вторият – 40, третият – 60, следващият – 80, нашият свят изцяло.

Подобие на свойствата. Човекът е длъжен да развива в себе си свойства, които да му позволят да преодолее скриването на световете. Да разгледаме това твърдение чрез елементарен пример. Понякога хората си говорят: „Ти не ме разбираш.“ Е, Творецът желае ние да се научим да Го разбираме. Това може да се направи в граници, в които самите ние Го наподобяваме.

За да възникне разбиране, аз съм длъжен да добия качества, адекватни на Неговите. Творецът желае ние да се поправим, като се отъждествим с Него, да станем такива като Него. Само като се издигнем на Неговото ниво, можем напълно да разберем Твореца. По този начин изкачването на петте свята предполага постепенно сравняване с Твореца.

Това изкачване човек е длъжен да осъществи, намирайки се в нашия свят в биологично тяло, което при кабалиста остава същото, както при всеки друг.

На каквито и духовни нива да се намира човек в своята душа, неговото тяло продължава да съществува в този свят. Духовното развитие може да се осъществява само от състоянието на „нашия свят“.

Общата душа – Адам. За да даде възможност на човека да се развива от желанията и тяхното разнообразно съчетаване, Творецът създава Адам.

Адам – това е конструкция, състояща се от огромно множество отделни желания, свързани помежду си, подобно на органите и клетките в нашето тяло.

Отначало е създадено комбинирано – интегрално желание, наречено Адам. Във всяко отделно желание (нали Творецът не е създал нищо друго освен желание) съществува стремеж те да се поддържат помежду си.

Нашето тяло също се състои от множество клетки, всяка от които поотделно е егоистична. В процеса на еволюция обаче те достигат до „разбирането“, че тяхното противоборство води тялото към гибел, а взаимната подкрепа и връзка способства за съвместното преживяване.

Ако две клетки вместо да воюват една с друга, започнат да се обединяват, то всяка може в нещо да помогне на другата. Естествено в този случай те отчитат не само собствените интереси, но и горят една за друга.

Съвместното желание на клетките да се удвояват, както и оживяващата ги сила ги обединяват и така могат да се съпротивляват на клетки от друг вид. Така възникват организмите. Живият организъм е построен така, че да приема и отдава – иначе животът и обновяването са невъзможни.

По подобен начин в конструкцията на Адам всички желания се подкрепят едно друго и се намират в пълно интегрално съчетание и хармония. Адам – това е абсолютно здраво духовно тяло.

През време на спускането Адам претърпява изкривяване на връзките между частите. Като пример, две желания в него започват да се борят едно с друго, разделят се, опитват се да съществуват за сметка едно на друго.

Това постепенно спускане е описано много подробно в Кабала. Възникването на взаимна ненавист между творенията в процеса на спускането се нарича грехопадение. Осъществява се падане от нивото на стопроцентово взаимодействие до нивото на стопроцентово отскубване, нивото на егоизма.

Разрушаването на връзките между частите на душата в нашия свят се изразява в това, че днес на земното кълбо съществуват шест милиарда души, всеки от които се намира в абсолютно егоистично състояние.

Системата на Адам е проекция на духовните сили в нашия свят. Той съществува във всички междинни светове, но това състояние е скрито от нас към настоящия момент. В действителност цялото човечество представлява единство на мисъл и желание и се намира в състояние свят на Безкрайността. Където всички те са слети един с друг, в една душа, в едно голямо желание.

Устройство на общата душа Адам. Конструкцията Адам се раздробява на малки частици, всяка от които представлява подобие на нея като цяло. Човек – това е микро свят.

Конструкцията Адам има общо 620 основни части, като раздробяването се извършва по такъв начин, че някоя от тях става особена в отделния човек. Във всеки от нас има нещо, което ни принадлежи лично, това, с което човек се отличава от всички останали.

В мен съществува същото количество части, както и във всеки друг. Частицата, която присъства в мен, я има и във всички останали хора, но тя не е доминираща в тях.

Разнообразието от съчетания създава индивидуалността на всеки човек. Всеки от нас е подобен на конструкцията на Адам в цялост, затова и се нарича „Бен Адам“. „Бен“ в превод от иврит значи „син“. Всеки от нас е „син човешки“, но проявява някаква определена особеност от Адам на фона на цялата конструкция.

Конструкцията Адам освен това се дели на седемдесет части – седемдесет основни народа в света. Това е свързано с наличието на седем основни параметъра в конструкцията: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут. Кабалистичните термини характеризират духовните свойства, присъщи на дадена структура.

Всяко свойство се състои от десет сфирот (под части), които в крайна сметка дават седемдесетте основни параметъра на конструкцията Адам, обозначени като „седемдесет народа на света“. В света съществуват общо седемдесет основни свойства, разпределени между основните народи.

Конструкцията Адам се дели на множество различни конструкции в зависимост от това за какво става дума. Ако говорим за количеството основни желания, те са общо 620.

Ако разгледаме човека (естествено имаме предвид душата му, а не тялото), там има седем последни крайни желания, 248 висши желания и 365 низши желания. Това като сума дава 620. Такава строга структура съществува във всеки от нас.

Ние се отличаваме един от друг и така е изначално. Всички ние сме излезли от системата на единната душа, включваща в себе си 600000 части – частни души, сред които няма две идентични. Може да се изобрази структурата на тази душа и в друга форма: нейната конструкция от горе до долу е разделена на рош (глава) и гуф (тяло).

Има души, които се отнасят към рош в системата на Адам Ришон, и има души, отнасящи се към гуф. Системата Адам Ришон в много отношения наподобява човешкото тяло, което има повече или по-малко важни органи и клетки. Клетката, която се отнася към органа на зрението, е по-важна от милиардите клетки на пръстта – толкова един орган е по-значителен от друг.

По подобен начин се проявява и различието между душите. От момента на излизане от общата конструкция те абсолютно не са равни една на друга. В такава форма съществуваме на този свят и ние: между нас няма равенство. В процеса на само поправяне обаче всеки от нас допълва себе си до висотата на Твореца.

Връщайки се в първоначално състояние, всички хора достигат едно ниво, на което няма повече или по-малко важни, всички са подобни.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар