// Вие четете...

Морал и Православие

Синът Божии.

„Лесно е да си лош, трудно е да си добър.“

Синът Божии.

Син Божии се нарича второто лице на Светата Троица по своята божествена същност. Синът Божии е наречен Исус, когато Той се е родил на земята като човек. Христос го нарекли пророците, когато още очаквали Неговото пришествие на земята. Името Христос означава Спасител. То е дадено от архангел Гавраил. Синът Божии е наречен с името Исус при неговото раждане на земята, защото Той се родил, за да спаси хората. Името Христос още означава Помазаник и произлиза от помазването със свещено миро, чрез което се дават благодатните дарове на Светия Дух. Не само Синът Божии наричат помазаник.
Още от древни времена помазаници са наричали царете, първосвещениците и пророците. Синът Божии е наречен помазаник, защото на Неговата човешка природа безмерно са дадени всички дарове на Светия Дух. Тъй че на Него в най-висока степен принадлежат знанието на пророк, светостта на първосвещеник и могъществото на цар. Исус Христос се нарича Господ в този смисъл, че Той е истинският Бог, защото името Господ е едно от имената на Бога. За божествеността на Исус Христос в Свещеното Писание е казано „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бога беше Словото”.
Синът Божии наричат още Единороден, с което се показва, че само Исус Христос е Син Божии, роден от същността на Бога Отец, и затова е единосъщен с Него. Следователно Той несравнимо превъзхожда всички свети ангели и свети люде, които се наричат Божи синове „по благодат”. Евангелистът Йоан в Свещеното Писание казва „Словото стана плът, и живя между нас, плътно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отеца”, „Бога никой никога не е видял; Единородния Син, Който е в недрата на Отеца, Той го обясни”.
В Символа на вярата се казва още, че Синът Божии е роден от Отеца, защото с тези думи се посочва личното свойство, с което Синът Божии се отличава от другите Лица на Светата Троица. Казано е, че е роден преди всички векове, за да не би някой да си помисли, че е имало време, когато Той не е съществувал. С други думи това показва, че Исус Христос е също така вечен Син Божии, както е вечен и Бога Отец.
В Символа на вярата думите „Светлина от Светлина” подобно на видимата светлина донякъде обясняват непостижимото раждане на Сина Божии от Отеца. Гледайки слънцето, ние виждаме светлината; от тази светлина се ражда светлината, която се вижда навсякъде под слънцето, но и едната и другата са една светлина, неразделна, с една природа. Подобно на това Бог Отец е вечната Светлина. От Него се ражда Синът Божии, който също така е вечна Светлина; Бог Отец и Синът Божии са единната вечна Светлина, не разделна, с една и съща божествена същност.
Думите „Бог истинен от Бог истинен” означават, че Синът Божии се нарича Бог в същия истински смисъл, както и Бога Отец. Апостол Йоан богослов казва „Знаем също, че Син Божии дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истинския Бог; и ние да пребъдваме истинския Бог – Неговия Син Исус Христос. Той е истински Бог и живот вечен”.
Казано е, че Синът Божии е „роден, несътворен”, за да бъде изобличен Арий, който нечестиво учил, че Той е сътворен. А думите „единосъщ с Отеца” означава, че Той има една и съща божествена същност с Бога Отец. Самият Исус Христос казва за себе си „Аз и Отец едно сме”. Думите „чрез Когото всичко е станало” показват, че Бог Отец е сътворил всичко чрез Своя Син, като чрез Своя вечна Премъдрост и Свое вечно Слово. „Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало”.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар