// Вие четете...

Атмосфера

Сили, действащи на атмосферата.

„Всичко се връща към своето начало.“

Сили, действащи на атмосферата в състояние на равновесие.

Системата се намира в равновесие (покой), ако резултатната на всички сили, действащи на системата е равна на нула. Всички сили се подразделят на масови и повърхностни.
Масовите сили, действуващи на атмосферата са силата на тежестта и отклоняващата сила на въртене на Земята (кориолисова сила).
Повърхностните сили, действащи на атмосферата са силата на налягане и силата на триене, но кориолисовата сила и силата на триене се появяват само при движение на атмосферата относно повърхността на Земята или едни нейни части спрямо други. Поради това силите действуващи в атмосферата в състояние на покой се явяват силата на тежестта и силата на налягането.
Ускорението на свободно падане е резултат от векторната сума от гравитационното притегляне и центробежното ускорение. Центробежната сила възниква вследствие на денонощното въртене на Земята в което напълно участва и атмосферата. Ускорението на свободно падане зависи от географската ширина и височината. Те се отчитат при измерването на налягането на въздуха с помощта на живачен барометър. Височината на стълба живак в барометъра при фиксирано налягане зависи от ускорението на свободно падане на дадена ширина и височината на станцията над морското ниво, а също и от температурата на живака. Ускорението на свободно падане трябва да се отчита като функция от височината и ширината при решаване на въпросите, отнасящи се към строежа и физическите процеси, протичащи във височина.
Статика на атмосферата.
Основното уравнение на статиката на атмосферата физически може да се изрази с равенството на две сили – градиента на налягането и силата на тежестта. От това могат да се направят три важни извода.
Първо – при увеличаване на височината атмосферното налягането пада.
Второ – атмосферното налягане или налягане на въздуха на всяко ниво е равно на теглото на стълба въздух върху единично напречно сечение от височината на дадено ниво до горната граница на атмосферата.
Трето – колкото по-високо е разположено нивото, толкова по-малко е падането на налягането при изкачване с една и съща височина.
При увеличение на височината на едно и също значение относно някаква изобарична повърхност понижението на налягането в по-студена въздушна маса е по-голямо в сравнение с топла въздушна маса, тоест в студена въздушна маса налягането пада по-бързо с височината, отколкото в по-топла въздушна маса.
Денонощен ход на атмосферното налягане.
В сравнение с другите метеорологични величини (температура, влажност, вятър, радиация и други) атмосферното налягане има слабо изразен периодичен ход. Наблюдават се колебания с период 24, 12, 8, 6 часа. Най-голяма амплитуда имат полуденонощните колебания в тропичните ширини. Максимално налягане се наблюдава в 9 – 10 часа и 21 – 22 часа, минимални значения се наблюдават в 3 – 4 часа и 15 – 16 часа. В умерените и високите ширини периодичните колебания на налягането имат амплитуда, не превишаваща един хектопаскал.
Периодичните колебания на атмосферното налягане на играят съществена роля върху време образуващите процеси. Периодичните колебания напълно се покриват от не периодичните изменения на налягането, които са обусловени от движението и еволюцията на баричните системи. Не периодичните изменения на налягането имат изключително голямо значение тъй като с движението на баричните системи и тяхната еволюция са свързани измененията на времето във времето и пространството.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар