// Вие четете...

Нестандартни размишления

Силата на светлината над тъмнината.

„Докато свети слънцето – грей се.“

Силата на светлината над тъмнината.

Образно можем да си представим отвъдното (духовния свят), където са духовното тяло, духовните водачи, ангелите-хранители и т.н., като високо здание. Ще е още по-ясно, ако си представим това здание направено от стъкло, прозрачно. Има само един светлинен източник някъде високо на покрива, следователно партерът ще е мястото с най-малко светлина. Там ще е мястото, което наричаме „ад“, то е най-отдалечено от светлината и в него пребивават душите на престъпниците, убийците, лихварите… Въпреки това става дума за част от същата постройка, а не за отделно помещение. Групата, която се задържа в партера, не е свързана с наемодателя, а с резонанса на наемателите – в зависимост от собствените трептения на духовните тела, които предпочитат тъмните области.
Има една древна история, че Бог, като разбрал как все повече същества се отказват от светлината, попитал своите архангели кого да изпрати в тъмнината, за да могат другите да се върнат. Най-красивият и най-светлият ангел взел думата и казал: „Татко, аз ще сляза вместо теб и ще занеса светлината ти там, където е най-големият мрак, за да могат те отново да разберат кои са.“ Този ангел бил Луцифер, носителят на светлината!
Това е само приказка. Луцифер някога е бил римското име на Зорницата, която оповестява настъпването на новия ден. Но дали в това няма някаква истина? Във всеки случай всички деца медиуми по този въпрос са на едно мнение: създателят не е създал никакъв дявол, за да ядосва малките хора. Но защо много от нас са избрали този път, пътя на тъмнината? Ние чуваме глас от две посоки и усещаме две спотаени в нас страни – тъмната и светлата. Понякога в ухото ни шепне ангел, който иска да ни изведе към светлината, а друг път чуваме демон, който иска да ни задържи в тъмнината.
Може би, това е имал предвид Христос, като казва: „Небето и адът са вътре в нас.“ От нас зависи кои от силите ще използваме – за светли или за тъмни, мрачни неща.
Естествено по-лесно чуваме тъмната страна, когато не сме самите себе си – интоксикирани с отрови, алкохол, наркотици, бързане, агресия, омраза или депресия…
Реалността доказва, че „тъмни“, зли сили наистина има. Защо иначе някой ще иска да продава наркотици на деца, да принуждава своите да проституират, да ги изнасилва или продава, да прожектира детско порно, в което накрая децата са убивани? Кой има интерес да произвежда филми с насилие и видеоигри с убийства? Само липсата на любов, липсата на светлина – мракът. Няма човек, усещащ дори един-единствен квант любов в себе си, който би могъл да направи нещо подобно; значи би трябвало да са другите.
Наричаме ги същества без съвест. Немислимо е да ги променяме; би било глупаво да се борим с тях, защото всичко, което излъчим, като енергиен бумеранг се връща при нас. Най-доброто, което можем да направим, когато срещнем човек с подобна аура, е да го избегнем и да направим дъга около него. Някога Исус е съветвал: „Не трябва да хвърляме бисерите си на свинете.“ И наистина става дума за „свине“, защото когато някой – най-вече пред децата – се държи като свиня, той трябва да бъде избягван. Христос естествено е съветвал да се молим за тези души…
Обикновено бързо започваме да ровим в спомените си, кой от познатите ни влиза в кастата на тъмните същества. Не изпадайте обаче в другата крайност! Само защото някой ни е накарал да страдаме, не означава автоматично, че той е „от другите“. Разбрахме, че „страданието“ е огледало на качеството ни на живот и подканва към промени. Наистина има и хора, които стават по-горди и самоуверени, ако са причинили вреда на някого или са го наранили, ударили, измъчвали. Съществуват хора, които никога не могат да направят подобно нещо на себеподобните си, но съзнателно или не се наслаждават да измъчват животни.
Защо „добрите“ енергии са по-силни? Отговорът идва от следния обикновен пример: Да си представим стая през светъл ден. Никаква сянка, колкото и да е голяма, не може да измести напълно светлината от стаята. Дори навън да е тъмно, все има и малко светлина. Нека обърнем нещата: намираме се в напълно затъмнено помещение. Достатъчен е и най-малък лъч или най-безобидна свещичка, за да „разгони“ голяма част от тъмнината.
Дефакто, светлината може да прогони тъмнината, но тъмнината не може да прогони светлината, защото реално мрак не съществува, той не е нищо повече от липса, отсъствие на светлина! Следователно тя винаги е по-силна!
Пренесено към тъмните сили означава: радостта и смехът премахват и най-мръсното енергийно блато, или казано по друг начин – светлината, любовта и радостта се спуска там, където е „нищото“: липсата на светлина, на любов, на радост.
Какво представлява обсебването? Задължително повтаряме още веднъж! Разбрахме, че душите без светлина, наречени демони, вземат необходимата им енергия от хора, с които успяват да влязат в резонанс – от тези, които с мислите, чувствата и действията си продуцират мрак.
Никой демон или друго енергийно същество не може просто ей така, от нямане какво да прави, да се нахвърли на някого. Ако обаче се навъртат около човек с дефектна аура (подобната на пашкул енергийна защита на душата ни), на повредените места се задържа нещо демонично и тогава говорим за „обсебване“. Силните демони предизвикват в нас страх, защото страхът е една от най-силните емоции, която дава енергия на съществата без светлина. Това се нарича енергиен вампиризъм. Всъщност тези същества не могат да причинят нищо повече.
Обсебване в случая означава, че някакво чуждо тъмно същество или демон прониква в съзнанието ни или се закачва за нас. Вероятно подобни същества се намират близо до нас и чакат слаб или подходящ емоционален момент, когато „не сме на себе си“ – това понякога се случва в живота. Ако се отворим, тоест изпаднем в резонанс с тъмното същество и започнем да се държим като него – агресивно, изпълнени с омраза, гневно, търсещи отплата, с желание за бой, изпълнени със страх или опиянени – то, така да се каже, получава входен билет. Законът е „Подобното привлича подобно“. Виновен е не демонът, а обсебеният, защото съзнателно или не, го е допуснал в себе си.
Нека не забравяме и филмите на ужасите. В Холивуд често се случва артистите, участващи в подобни продукции, внезапно да починат по време на или малко след снимките. Най-известният пример е „Полтъргайст“.
Не става дума за „случайност“, а за Закон за подобието. Ако гледаме филми за демони, вампири или полтъргайсти, не трябва да се учудваме, че те се чувстват привлечени. Следователно и чрез тях, тоест заради предизвиканите от екрана емоции, може да се стигне до обсебване. През последните си години актьорът от „Дракула“ Бела Лугози наистина спеше в ковчег. Той не само силно се беше идентифицирал с ролята, но вероятно е влязъл в резонанс с чуждо същество, което се е чувствало добре от постъпката му.
Това всъщност са тъмните сили, които инспирират нашите илюминирани приятели и им дават страхотните идеи, че на хората трябва да се имплантира чип, че всички раси по света трябва да се смесят, че е необходимо всичко да се следи и контролира и което е заклетата им цел: че част от населението трябва да бъде заличено. Това са съществата, вдъхновили Албърт Пайк; те инспирират днешните властници – илюминатите, които държат политиците в ръцете си и в края на краищата не ни позволяват да спим спокойно.
Положението обаче изобщо не е безнадеждно, защото надеждата има нещо общо със светлината.
Нека още веднъж да резюмираме това, което узнахме за финия свят (отвъдното), защото то е основата за новия светоглед.
Обобщавайки, можем да кажем:
• Освен грубо материалния свят съществува фино материален свят, наричан отвъдно или духовен свят.
• Душите ни произхождат от него. Той е това, откъдето всичко идва и където всичко е изпълнено с живот. Съществуват фини същества, населяващи този свят, които грубо можем да разделим на две групи:
1. Такива, които никога повече не се прераждат, защото вече имат много висока вибрация и са близо до божественото единство;
2. Такива, които се инкарнират на Земята или на някоя друга планета, за да могат отново и отново да трупат опит във физическия свят. След смъртта душата, която влиза в тялото, отново се връща в духовния свят. Смъртта сама по себе си не съществува.
Основа на всички закономерности в творението, както физически, така и духовни (метафизически), е Законът за причината и следствието, който прави така, че до нас да достигне това, което преди сме заложили като причина. Сами си причиняваме болка, радост, омраза, любов, имаме успех или търпим провал. Ако накараме друго същество да страда, в този, или в друг живот ще разберем какво е изтърпяло то. Ако сме доволни от направеното във физичния свят, ние оставаме във фината материя и там продължаваме по други еволюционни пътеки.
Трябва да наречем първичната енергия на всичко съществуващо, обозначавана с мъжки съществителни като „Създател“, „Творец“ или „Бог“, „Абсолютна любов“ или „Абсолютна светлина“! Всички създадени някога духовни същества някога са били в нея – ние също! Някои се отдалечават и за известно „време“ (ако там времето съществуваше) се намират в зоните на мрака – отчасти съзнателно, отчасти несъзнателно. Заради липсващата светлина, от която те обаче имат нужда, за да „живеят“, тъмните същества (наричани демони) се залепват за хората, които са ги допуснали или „поканили официално“. Поканили означава, че в аурата на човека е имало пукнатини или дупки – пристанищни точки, в които съществата на мрака могат да се закотвят, за да изсмукват животворна енергия. Дупките, пукнатините или тъмните петна обаче не са тяхно дело, а на самия човек – следствие от всички форми на интоксикации, както и на ситуации, в които засегнатият е „извън себе си“ (например употреба на наркотици, пиене на кръв или алкохол, омраза, яд, депресия, самосъжаление…). Чистото гностично учение говори за светлина и сянка в нас, без които светлината и сянката отвън никога не биха могли да влязат в резонанс. Въпросните тъмни същества от само себе си не биха могли да навредят, а се нуждаят от „зареждане“ (резонанс), предизвикано от самите хора според закона: „Подобното привлича подобно“.
• Съществуват междинни светове – те не са съвсем физични, но не са и съвсем отвъдни – световете на прозирните природни духове.
• Съществуват ангели, ангели-хранители и духовни водачи, тоест същества, които водят и се грижат за душите, инкарнирани в материалния свят. Те обикновено са част от нашето духовно семейство и ни съветват преди да слезем в материята. След като отново „умрем“ във физическия свят, те ни вземат и ни отвеждат „у дома“. В тяхно присъствие ние разбираме дали престоят ни на Земята е бил ползотворен или отново трябва да „слезем“, за да съберем още опит.
• „Починалите“ не са „мъртви“, а се чувстват добре в духовния свят. Понякога те се свързват с нас. С помощта на медиум можем да получим директен контакт с тях (или с други същества от финия свят), което не трябва да се прави за удоволствие или от любопитство, а само когато случаят го налага.
• Ние получаваме послания от духовния свят, получаваме най-вече със сърцето и интуицията си, т.нар. вътрешен глас (някои го наричат съвест или инстинкт). „Специализираната“ комуникация с финия свят принципно се осъществява от медиум.
Ако сте чели Библията, вероятно знаете защо контактьорството започва да се проявява все по-силно, и особено при децата: „И в последните дни, казва Бог, ще излея от духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения и старците ви ще сънуват сънища; още и на слугите си и на слугините си ще изливам от духа си. [и те] В ония дни ще пророкуват…“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар