// Вие четете...

Управлението

„Сивият кардинал“ в света на централните банки.

„Печалбата за един е загуба за друг.“

Особено място в йерархията на световната „парична власт“ заема така наречената Банка за международни разчети в Базел (БМР). Тя се отнася към тъй наречените „международни финансови институти“ наред с МВФ, Международната банка за реконструкция и развитие (МБРР), Европейската банка за реконструкция и развитие (ЕБРР), и др. подобни организации. Обаче БМР за разлика от много международни финансови институти се намира в „сянка“. За нея се знае доста по-малко, отколкото, да кажем, за МВФ или МБРР. Ще се опитаме да се ориентираме в причините за „скромността“ на банката.

БМР е била създадена през 1930 г. за организиране на преводите и разплащанията по репарациите, които Германия била длъжна да плати на победителите от Първата световна война.* Обаче много скоро парите през БМР потекли в друга посока: западните държави (особено САЩ) започнали да оказват финансова помощ на Германия, възстановявайки нейния икономически и военен потенциал.*2 Освен финансово технически въпроси банката решавала и политически въпроси: тя се превърнала в своеобразен „клуб“ на централните банки за обсъждане на текущи и перспективни проблеми на развитието на банковата система. БМР започнала да координира дейността на централните банки независимо от това, в пределите на кой икономически и политически блок те действували.

* Първоначалното споразумение за създаването на БМР е било подписано от Белгия, Великобритания, Германия, Италия и Франция (Хагското съглашение на ЦБ). Също така била сключена конвенция между държавите учредителки и Швейцария, на чиято територия била установена банката. Макар САЩ да не е сред учредителките на БМР, обаче се смята, че главните инициатори за създаването на тази банка са били ръководителите на ФРБ Ню Йорк. Друг инициатор бил президентът на германската ЦБ (Райхсбанк) Хелман Шахт. „Въпреки чисто еврейския състав на дирекцията, всички конци на управлението на БМР от самия момент на нейното създаване изцяло и напълно се съсредоточили в ръцете на притежателите на банкерски къщи в Америка“.

*2 През БМР потекли парите по плана Юнга (американската помощ за Германия), западни инвестиции, преди всичко на американски корпорации и банки.

През 1930-те години „съвета на директорите на БМР взема в свои ръце управлението на цялата мрежа кредитни учреждения, работещи от двете страни на барикадата (има се предвид разделението на света на блок на фашистките държави и онези държави, които формално или неформално противостояли на този блок). БМР осигурявала на тези търговски структури държавна поддръжка и небивала свобода на действие. От този момент нито едно национално правителство, чиито представители заседавали на събранията на БМР, не смее да осъди банковите дейци в двуличие и предателство на държавните интереси. Именно такъв картбланш е бил необходим на инициаторите на международната банка. И те го получили“.

В годините на Втората световна война БМР активно сътрудничела с фашистка Германия. По точно, през БМР нацистите реализирали награбеното в Европа злато, провеждали изгодни обменни валутни операции, плащания по доставките на суровини и стратегически материали. На международната конференция в Бретон Уудс през 1944 г. (на която, както е известно, са били поставени основите на следвоенната международна валутна система) някои делегати предлагали да се ликвидира БМР, обаче представителите на ред централни банки съумели да потулят този въпрос. Банката била запазена, на нея били възложени функциите да осигури реализацията на сключеното през 1947 г. съглашение за многостранните разплащания (за реализацията на програмата за следвоенното възстановяване на Европа).

БМР осъществява координационни функции в света на централните банки, съвместявайки тази дейност с търговски операции (в интерес и по поръчка на централните банки).

Юристи обръщат внимание на уникалния „хибриден“ правов статут на БМР: от една страна, тя е учредена като международна организация, дейността на която се регулира от международното право и се ползува с произтичащите от това привилегии и имунитет; от друга страна, тя има строежа на акционерна компания, която може да се занимава с много видове банков бизнес. Такъв двойствен статут на БМР позволява на централните банки на водещите страни и стоящите зад тях световни лихвари да провеждат своя политика, даже в онези случаи, когато тази политика противоречи на официалната политика на съответната държава. БМР се явява най-важния инструмент на икономическата и политическата власт на световните лихвари.

Още веднъж ще се обърнем към историята на БМР по времето на Втората световна война. Особеният статут на БМР позволявал на световните лихвари ефективно (и едновременно с това невидимо за широката общественост) да подготвят тази война и да трупат богатства чрез нея, без да се гнусят да общуват с нацистите: „Като цяло, за дейността на банкерите ръководителите на воюващите с немците държави просто затваряли очи. БМР била извън контрола на която и да е държава… Тя не се контролирала дори от самата Германия (въпреки че много активно си сътрудничела с ръководството й). Поправки, внесени в устава на банката веднага след учредяването й, гласят, че нейният капитал е неприкосновен и не зависи от никакви външни фактори. В случай на война между държавите — партньори банката юридически не може да бъде конфискувана или ликвидирана. Страните, на териториите на които се разполагат корпорации, имащи с банката делови отношения, можели съвсем да прекратят съществуването си — банката от това нищо не губела (по-вярно, не губели банкерите, които стояли зад БМР). По този начин, на банката се гарантирало запазване на статуквото при всички обстоятелства. Световната война не била изключение. С някои корекции на стила на нейното функциониране и администриране БМР, въпреки следвоенното решение за ликвидирането й, продължава да работи и сега“

Специалният статут на БМР я прави подобна на офшорна структура, намираща се на разположение на централните банки на страните от „златния милиард“.

Някои автори считат, че ролята на БМР в световната финансова система е съвсем не по-малка, отколкото ролята на ФРС. Ако ФРС има някаква обвързаност с националната юрисдикция (на САЩ), то БМР понякога класифицират като чисто „над национален институт“ (дейността на ФРС се определя от американските закони, а тази на БМР — от международни съглашения). БМР понякога наричат и „банка на централните банки“ или „клуб на националните банки“. Именно тези два института, ФРС и БМР, се явяват основни инструменти за завоюване от лихварите на световно господство.

Координационната функция на БМР се осъществява посредством редовни (два пъти в месеца), а също и извънредни съвещания на управляващите и висшите длъжностни лица на ЦБ. Особено тясно взаимодействие се осъществява между централните банки на страните, влизащи в „групата на десетте“ (икономически развити страни).* Също така БМР поддържа тесни връзки с международни финансови организации като: МВФ, ОИРС, Базелския комитет*2 и др.

* Групата на десетте (G10) са икономически най-развитите страни, които се обединили през 1962 г. в Парижкия клуб, които поели задължението за „Общи положения по заемите“ (General Arrangements to Borrow), регулиращ достъпа до заеми от МВФ както на страни от групата, така и на страни, не влизащи в нея. В групата влизали Белгия, Канада, Франция, Холандия, Швеция, Германия, САЩ и Великобритания.

*2 Базелския комитет (БК) бил създаден през 1975 г. по инициатива на МВФ, Г10, ОИСР и БМР. БК е неофициален форум за международно сътрудничество на ЦБ. Негова основна цел е изработването на препоръки в областта на банковото регулиране и за обмен на информация между органите за банков надзор на отделните страни. БК включва представители на ЦБ на Г10, а също и Люксембург, Швейцария и Испания.

Ресурсите на БМР се състоят основно от депозитите на централните банки (както членове на БМР, така и на онези централни банки, които не се явяват такива)*. Активните операции на БМР са преди всичко, кредитиране на централните банки. Свободните ресурси на банката влага в краткосрочни ценни книжа, включително съкровищни полици на САЩ, на депозити в търговски банки, инвестира в злато и др. заслужава си да отбележим, че БМР оказва помощ на ЦБ за настаняване на техните валутни резерви. В същото време БМР се въздържа от каквито и да било отношения с държавните институции: тя няма право да предоставя кредити на правителства или да им открива депозитни или други сметки.

* Общо около 100 ЦБ разполагат депозити (основно краткосрочни) в БМР. Тези средства съставят примерно 10% от световните валутни резерви.

Управляващ орган на БМР се явява съвета на директорите в който влизат управляващите на ЦБ на Белгия, Франция, Германия, Италия, Великобритания, а също и пет представители на финансите, бизнеса, промишлеността, търговията, или др., всеки един назначени от управляващите на посочените по-горе пет ЦБ. Уставът на БМР позволява да се включват в съвета на директорите така наречените кооптирани директори. В продължение на много години такива се явяват управляващите на централните банки на Швеция и Швейцария. По такъв начин, общият брой на членовете на съвета на директорите на БМР става 13. Те избират председателя на банката.

Членове на БМР днес се явяват ЦБ на 55 страни, но сред тези членове има „ядро“, състоящо се само от няколко ЦБ. Интересно е, че ФРС на САЩ не е представена в БМР, но по неофициални канали (чрез свои хора) господарите на ФРС оказват мощно влияние на вземането на решения от съвета на директорите на БМР.

ФРБ на САЩ имат кореспондентски отношения с БМР. Представители на САЩ участвуват във форумите организирани от БМР. Върху акциите на БМР лежат подписите на американски частни банки начело с банковата къща J. P. Morgan. Големи пакети акции държат и японски частни банки.

Едуард Епщейн в статията си „Управление на света на парите“, публикувана в списание Harper’s през 1983 г. пише, че в БМР има „вътрешен“ клуб, в който влизат представители на САЩ, Германия, Великобритания, Швейцария, Япония и Италия. Авторът акцентира вниманието върху неформалното членство на американските лихвари.

„Границата, която отделя този вътрешен клуб от останалите членове на БМР, — пише Епщейн, — се явява твърдото убеждение, съгласно което ЦБ са длъжни да действуват независимо от правителствата на своите страни… Второто — тясно свързано с първото — убеждение — се състои в това, че решаването на съдбата на международната валутна система не бива да се доверява на политиците“.

Западният историк професорът от Джорджтаунския университет (САЩ) Карол Куигли в своята нашумяла книга „Трагедия и надежда: световна история на новите времена“ (1966) пише: „Силите на финансовият капитал преследвали още една далечна цел — създаване на ни повече, ни по-малко намираща се в частни ръце световна система за финансов контрол, притежаваща власт както над политическите системи на всички страни, така и над световната икономика като цяло. Тази система е трябвало да контролира — във феодален стил — гладко действуващите ЦБ в света в съответствие със съглашенията, договаряни на частни срещи и конференции. Връх на системата е трябвало да стане намиращата се в швейцарския град Базел Банка за международни разплащания — частна банка, която владее и управлява ЦБ на страните в света, самите явяващи се частни корпорации“.

Джоан Венон през 2003 г. писала, че фактически цялата световна валутна система се намира под контрола на БМР: „БМР — това е място, където се срещат представителите на ЦБ по света, за да проанализират състоянието на световната икономика и вземат решения за това, как да действуват по-нататък, как повече пари да вкарат в джобовете си — та нали от тях зависи колко пари ще се намират в обръщение и какви лихви ще бъдат определени за правителствата и банките които получават заеми от тях… Когато разберем, че конците на световната валутна система се намират в ръцете на БМР; ще разберем, че е във властта им да създават финансов бум или финансова катастрофа във всяка страна. Ако някоя страна не се съгласява с това, което искат кредиторите, те трябва само да продадат валутата й“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар