// Вие четете...

Управлението

„Сенчестата икономика“ – вреди и ползи.

„Най-хубавото място под слънцето — сенчестата икономика.“

„Сенчеста икономика“ – „сив“ бизнес + „черен“ бизнес. Още един важен аспект на либерализацията на „икономиката“ станало поощряването по всякакъв начин от лихварите на „сенчестите“ й сектори, в които либерализацията достига своя апогей. Тази сфера на „икономиката“ въобще е извън сферата на държавно регулиране, и живота тук се строи „както трябва“. „Трябва“, като норма на криминалния свят, насочен към максимална печалба и ръст на капитала. Този свят на „сенчестата икономика“ не е резултат на стихийни, случайни, не прогнозируеми събития в обществения живот, или „грешки“ и „недомислия“ на властите, а проект, разработен и реализиран от лихварите. Всъщност това даже не е „проект“, а способ на съществуване на лихварите. Подобно на това, „как князь мира сего (тоест дявола)“ не понася светлината и стои винаги в сенките. Границата между легалната и нелегалната дейност на лихварите винаги е била много неустойчива, но накрая винаги съвсем се е размивала.

Извършва се срастване на легалната част на финансовия бизнес с онези хора и групи, чиято дейност буквално попада под едни или други членове на наказателния кодекс. Разбира се, че връзките на „легалните“ финансисти с „нелегалните“ щателно се маскира. Още повече, че „легалните“ финансисти на думи нерядко „се борят“ със „сенчестата“ икономика и „нелегалните“ (тези, които действуват в „сенчестата икономика“). Но това е само на думи. Целият съвременен бизнес на световната финансова олигархия може да сравним с айсберг, при който видимата част е „легалния“ бизнес, а подводната част е „сенчестия“. При това долната част по своите размери многократно превишава горната.

„Сивата икономика“ в най-общ вид може да бъде разделена на две основни части:

а) дейност, която е свързана с производство и реализация на „обикновени“ (тоест не забранени от закона) стоки и услуги, но която се оказва извън контрола на държавата (нелегално производство, контрабанда; всякакви операции на легални компании, които не се отразяват във финансовите и статистически отчети и т.н.); тук става дума за нарушаване на законите, но, като правило, тези нарушения не пораждат углавна отговорност.

б) дейност, нарушаваща нормите на закона и пораждаща углавна отговорност.

Първият вид дейности нанася вреда на обществото, преди всичко, защото тя лишава държавата от данъчни постъпления в бюджетната система. Понякога този вид дейност наричат „сива икономика“.

Вторият вид дейност нанася вреда на здравето на хората, на нравствеността, безопасността на държавата, околната природна среда и т.н. Става дума, преди всичко, за такива видове бизнес, като търговия с роби, проституция, фалшиви лекарства, производство и разпространение на наркотици, търговия с човешки органи, оръжия, бракониерство на редки видове, изхвърляне на токсични отпадъци в околната среда и т.н. Обикновено този вид дейност наричат „черна икономика“. Тук може да поставим всеки бизнес, който използува такива методи като:

— рекет (изнудване);

— рейдърство (насилствено завземане на активи);

— корупция, кражби (присвояване);

— лъжа и дезинформация;

— заплахи, изнудване, убийства;

— терористични актове (саботажи);

— използуване на вътрешна информация и т.н.

Тези, които използуват незаконни методи в бизнеса, винаги се стремят да го правят без огласяване, тайно.

И „сивата“, и „черната“ „икономика“ осигуряват висока степен на печалба, което създава предпоставки за абсолютен и относителен ръст на мащабите на „сенчестите“ сектори. Формално Западът демонстрира своята загриженост за подобни действия. Обаче работата на право охранителните органи съзнателно се блокира, създава се мнение, че държавата по принцип не е в състояние да го контролира и пресича незаконните производствени и търговски операции. В резултат те се възприемат днес като „норма на живот“.

Даже в „най – законовите“ държави на запад „сенчестия“ сектор достига 20% и повече от БВП. В брутния продукт на развиващите се страни „продукцията“ на „сивия“ и „черния“ сектори на „икономиката“, по експертни данни, вече се пада над 50%.

Съвременните лихвари са заинтересовани от увеличаването на „криминалната икономика“ и по различни начини я стимулират. Ярък пример е наркобизнеса, който осигурява норма на печалба хиляди проценти. Така че съвременните лихвари — „кръстници“ на „черния“ (криминалния) бизнес във всичките му видове. Ето какво пише по този повод известният специалист по „криминална икономика“ Джефри Робинсън: „В глобализирания свят на 21-ви век постоянно циркулират 600–700 млрд. мръсни долара. Лъвския пай от тях са наркодоларите, но доколкото престъпността и тероризма са близнаци, все по-трудно става да се разграничат наркопарите и парите на терористите“.

Осъществява се срастване на криминалния бизнес (наркотици, оръжие, търговия с роби и др.) с банките, които сами стават част от криминалния бизнес, по-точно — негова „фасада“. Заинтересоваността на банките е пряка: доколкото парите са „мръсни“, то те ги получават с „отстъпка“ за оказаните „услуги“ и за „риска“. Те могат да се договорят с криминалния бизнес за откриване на него на депозитни сметки с по-нисък лихвен процент отколкото този за редовните (чистите) клиенти. И обратното, могат да кредитират криминалния бизнес с по-високи лихви, отчитайки, че кредитите ще се връщат с „мръсни“ пари. Инвестиционните банки също могат да сътрудничат с престъпниците, като им инвестират парите в ценни книжа на фондовия пазар.

Примери има предостатъчно. Ето какво пише испанският изследовател на криминалния бизнес Мигел Педреро за връзките на лихварите с колумбийската наркомафия: „През юли 1999 г. Ричард Грасо, президент на Нюйоркската борса, по-известна като Уолстриит, се срещнал насред колумбийската селва (джунгла) с един от ръководителите на FARC (полувоенна групировка наречена «Революционни въоръжени сили на Колумбия», която под прикритието на революционни лозунги се занимава с търговия на наркотици) Раул Рейес, отговарящ за финансирането на въстаническите армии. Грасо бил съпровождан, освен от началника на служба безопасност на борсата, и от Джеймс Еспозито и неговия вицепрезидент по връзки с обществеността Алан Ив Морван, и министъра на икономиката на Колумбия Хуан Камило Растрепо, изпълняващ функциите на преводач. Назовавайки лидерите на въстаниците «необикновени хора», той съобщил на журналистите, че е обсъждал с тях «обмена на капитали». Грасо бил много доволен от проведените преговори, доколкото «ние сме длъжни да проявим агресивност в търсенето на нови пазари и възможности». За Рейсер той казал, че «въпреки полевата униформа и винтовката М-16 на рамото, той достатъчно добре се ориентира в инвестициите и пазарите на капитали и съзнава необходимостта от привличане на чуждестранни капитали в Колумбия». Завършвайки пресконференцията, Грасо казал, че поканил командващия на Революционните Въоръжени Сили на Колумбия Мануел Маруланд с прякор «Точният изстрел», а също така и други лидери на организации да посетят нюйоркската борса и да погледат, как се сключват големи сделки. С други думи, президентът на нюйоркската борса, опирайки се на поддръжката на Държавния Департамент на САЩ, лично предложил на лидерите на FARC да инвестират своите наркодолари на нюйоркската борса. И трябва да помним това, че Грасо е обикновен служител — никога не би имал смелостта да участвува в подобна среща без съгласието на своите «шефове» — световната финансова олигархия“.

Известният американски политически деец и опозиционер Линдън Ларуш в издаваното от него списание „Executive Intelligence Review“ много пъти е повтарял и продължава да повтаря съвсем простата истина: фондовия пазар и индексите Дау Джонс в значителна степен се подкрепят от наркодолари, идващи от Колумбия и други страни от Южна Америка.

Въпреки многото шум, който на запад вдигнаха по повод „прането“ на „мръсни“ пари, реално ефективността на мерките за борба с легализацията на незаконно получените доходи на национално и международно ниво е изключително ниска. Всичко това изглежда като голям спектакъл, разиграван от световните лихвари.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар