// Вие четете...

Приложни науки

Свойства и разновидност на местностите. – 1

D76„Никой не е длъжен повече, отколкото може.“

Свойства и разновидност на местностите. – 1

Разновидността на местностите се характеризира основно от преобладаващите форми на релефа и почвено растителната покривка. По характера на релефа местностите се подразделят на равнинни, хълмисти и планински. В зависимост от почвено растителната покривка местностите могат да бъдат пустинни, степни, гористи, блатисти, гористо блатисти. Местностите в северните райони се отнасят към особен вид.
Равнинните местности се характеризират с неголеми (до 25 м) относителни превишения и със сравнително малка (до 2º) стръмнина на скатовете. Най-характерните форми на релефа се явяват полегатите хълмове, валове и плоски междуречия. Абсолютната височина на равнините обикновено е не голяма (до 300 м).
Свойствата на равнината местност зависят главно от почвено растителната покривка, а също така и от степента на пресеченост.
Откритата слабо пресечена равнинна местност, като правило, позволява успешно да се осъществяват бързо придвижване на войските и водене на бойни действия. Глинестите, пясъчно глинести, пясъчни, торфови почви на равнините местности позволяват безпрепятствено движение на техниката в сухо време и значително затруднява движението в период на обилни дъждове, при пролетните и есените разкаляни пътища. Като цяло равнините местности са благоприятни за ефективното използване на военната техника.
Равнината местност може да бъде открита, ако на нея няма местни обекти, ограничаващи наблюдението, или закрита, ако тя е покрита с гора, храсти, има много населени пунктове. В същото време равнинната местност може да бъде нарязана от речни русла, оврази и ровове, има много езера и блата, значително ограничаващи възможността за маневриране на войските и снижаващи темпа на настъпление.
Пресичанията на територията, а също районите покрити с гори имат добри защитни свойства. Долините на реките, овразите и рововете на такава местност укриват войските от поразяващото действие на светлинното излъчване, проникващата радиация и значително снижава въздействието на ударната вълна.
Равнинната местност обикновено е по-благоприятна за организация и водене на настъпление и е по-неблагоприятна за отбрана.
Хълмистата местност се характеризира с вълнист характер на земната повърхност, образуващ неравности (хълмове) с абсолютна височина до 500 м, относителното превишение от 25 – 200 м и преобладаваща стръмнина на ската от 2 – 3º.
Към хълмистите местности се отнасят и равнините с безпорядъчно разхвърлените отделни хълмове, група или верига хълмове. Хълмовете обикновено се състоят от твърди породи, върховете и склоновете им са покрити с дебел слой рохки породи. Пониженията между хълмовете представляват широки, равни или затворени котловини.
Хълмистия релеф осигурява скрито от наземното наблюдение на противника придвижване, облекчава избора на място за огневи позиции, създава добри условия за защита.
Хълмистата местност в зависимост от характера на възвишенията и пониженията, пресечеността от падини може да бъде слабо хълмиста, силно хълмиста, долинно блатна и овразно блатна.
Слабо хълмиста открита местност допуска водене на бойни действия от всички родове войски, осъществяване на маневри извън пътната мрежа и като цяло е благоприятна, както за настъпление, така и за отбрана. Тя има добри естествени линии за развъртане на войските и райони за разполагане на огневи позиции, притежават някои защитни свойства от въздействието на ударната вълна, светлинното излъчване и проникващата радиация. Промеждутъците между хълмовете и обратните скатове на хълмовете могат да служат за укрития от наблюдение и от огъня на противника, скрито подхождане за извършване на обхождане и маневриране на войските. На такава местност, като правило, има много наблюдателни височини с голяма далечина на видимост и широк спектър на обзора.
Рязко хълмистата местност затруднява наблюдението, наблюдателните височини могат да бъдат превърнати в силни опорни пунктове за кръгова отбрана, а наличието на многобройните хълмове, долини, долове създават съществени препятствия за действието на бойните машини. Падините и обратните скатове на хълмовете служат за добри естествени укрития за съсредоточаване на подразделенията и бойната техника, те са удобни за разполагане на огневите позиции на минометите, а също така и за оборудване на убежища.
Долинно хълмистата местност се отличава с наличието на голямо количество долове, езера, реки, образуващи трудно достъпни прегради за настъпването на войските и естествени линии за организация на отбрана. На тези местности значително се ограничават възможностите за маневриране и движение на техниката, това е възможно само по пътищата.
Овразно долинните местности се характеризират с разчлененост от много бройни оврази, които създават съществени препятствия за придвижване на техниката. Едновременно с това, такава местност е удобна за организация на скритото разполагане на войските от наземното наблюдение на противника и защитата им от поразяващото действие на оръжията.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар