// Вие четете...

Приложни науки

Свойства и разновидност на местностите. – 2

D25Никой не знае толкова малко, както онзи, който за нищо не пита.“

Свойства и разновидност на местностите. – 2

Планинската местност е участък от земната повърхност, значително приповдигната над околните местности (имаща абсолютна височина 500 м и повече). Тя се отличава със сложен и разнообразен релеф и специфични природни условия. Основни форми на релефа на такава местност се явяват планинските хребети със стръмни скатове, често преминаващи в скали и скалисти обриви, а също така в падини и теснини, разположени между планинските хребети. Планинската местност се характеризира с рязко пресечен релеф, с наличието на трудно достъпни участъци, рядка пътна мрежа, ограничено количество на населени пунктове, бурно течащи реки с резки колебания на нивото на водата, с разнообразни климатични условия, при преобладаващ каменист грунд.
Планинската местност се отнася към закритата пресечена местност. Бойните действия в такава местност се разглеждат като действия при особени условия.
Пътищата в планинската местност преминават, като правило, по речните долини и теснини. В повечето случаи те са тесни и криволичещи, с резки завои, серпантини, стръмни наклони, малки радиуси на завоите, множество изкуствени съоръжения (мостове, тунели и други). Широчината на пътя обикновено не превишава 6 м, радиусът на завоите – до 20 м, а наклоните достигат до 20%. Проходимостта на планинските пътища силно зависи от годишното време. През зимата се образуват поледици, а в теснините, на превалите, освен това се създават дълбоки снежни преспи и натрупвания. Планинските пътища имат много участъци, които се разрушават в резултат на въздействието на срутвания, лавини, сипеи.
Проходимостта на планинските местности в голяма степен зависи от разположението на хребетите, от техните разклонения, долини и теснини. Много по-проходими са планинските местности с паралелно разположени хребети, разчленени от успоредни долини. Много по-малко проходими са планинските масиви с хребети, насочени радиално във всички страни от централния масив.
През планините преминаването се осъществява като се използват планинските проходи. Те се образуват в долините, котловините и превалите на седловините. По тях обикновено преминават автомобилните пътища и железопътните линии. Ширината на долината (котловината) определя ширината на прохода. Характера на дъното на долината определя възможността за движение по прохода извън пътя. Високите планински проходи са тесни със скалисти скатове, които лесно могат да бъдат блокирани от натрупвания.
Преходът от една долина в друга се осъществява през превали, които се характеризират с абсолютна и относителна височина, с ширината на седловината и стръмнина на скатовете й. Достъпността на превала се определя от характера на водещите към него подходи.
В планинската местност има много тесни с бурни и трудно преодолими реки. Бреговете им обикновено са високи и стръмни, руслата са каменисти, покрити със ситни камъни (баластра) и множество големи гладки камъни. Такива реки се отличават с чести и резки подеми на нивото на водата – прииждания на водата. Освен пролетните наводнения, образуващи се в резултат на топенето на снеговете и ледниците, понякога наводнения се случват и през летните и есените месеци. Бурни наводнения, освен това се образуват и след проливни дъждове в планините; нивото на водата в реките се повдига от 1 – 3 м, скоростта на течението се увеличава до 7 м/с. Преминаването на такава река, при прииждане на вода е особено затруднително и опасно, тъй като голямата скорост на течението търкаля по дъното големи камъни (валуни), които са способни да повредят или дори да преобърнат техниката. Незначителни повишавания на нивото на реките се случват и през летния период във втората половина на деня вследствие на усиленото топене на снеговете. В тези условия преминаването на реките е целесъобразно да се организират в сутрешните часове на деня, когато нивото на водата е най-ниско. Много по-удобни за преминаване се явяват разширенията и разклоненията на реките, където дълбочината и скоростта на теченията са по-малки.
Планинската местност притежава добри защитни свойства от поразяващите фактори на оръжията. Голямата пресеченост на планинската местност създава много не наблюдаваеми участъци, което затруднява наблюдението и воденето на огън, но пък способства за скритото разположение и предвижване на войските, облекчава устройването на засади и инженерни заграждения, организацията на маскировка и отбрана.
В планините често се наблюдават мъгли, ограничаващи видимостта. Образуващите се в долините мъгли постепенно се преместват нагоре, преминавайки в купеста облачност, обвиваща високите части на планините. Най-голямо значение облачността достига през лятото и във втората половина на деня. Най-добри условия за наблюдения в планините обикновено се случват през зимата, а лятото – през първата половина на деня. Съществено се затрудняват в планините ориентирането и целеуказването, тъй като много височини имат сходни очертания.
В зависимост от абсолютните височини се различават ниско планински, средно планински и високо планински местности.
Ниско планинските местности се характеризират с надморска височина от 500 -1000 м, относителна височина от 200 – 400 м и преобладаваща стръмнина на ската от 5 – 10º. Тя е слабо разчленена, обикновено е добро място за живеене и има сравнително развита пътна мрежа. Планините, като правило, са с окръглени форми на релефа, не голяма вертикална разчлененост, тяхната повърхност има характер на крупни овали, плътно покрити с гори с умерен климат и със силна растителност. В резултат на относително полегатите скатове и не големите височини такава местност е практически достъпна за бойна дейност.
Средно планинските местности имат надморска височина от 1000 – 2000 м, относителното превишение може да достигне 1000 м, а наклона на ската от 10 – 25º. Местността е разчленена на добре изразени планински масиви, планински вериги, върхове и гребени които обикновено имат изгладена фирма. Върховете и склоновете са покрити с гори и треви. Корените породи рядко излизат на повърхността. Техните изходи на върховете и склоновете на хребетите образуват скални остатъци, а в ниските части на долините – скалисти обриви и каменисти сипеи. Такава местност често има широки планински проходи. Пътищата са прокарани по проходите, обикновено пресичат планинските хребети по най-ниските превали, достъпни за движение на техника през цялата година или през по-голямата й част. Бойни действия се развиват, като правило, по отделни направления, осигурени с пътища или имащи удобни планински проходи, долини, плата и плоско планински участъци. Като цяло такава местност изисква значителна инженерна дейност по осигуряване на проходимост.
Към високо планинските местности се отнасят планински райони с надморска височина над 2000 м и относително превишение от 1000 м и повече. Преобладаващата стръмност на скатовете в такава местност е от 15 – 45º. Местността е разделена на дълбоки долини и котловини, на планински хребети, върхове и вериги, които обикновено имат остра форма и, като правило, са покрити с вечни снегове. Високо планинската местност е слабо населена, има малко проходи и рядка пътна мрежа. Пътищата обикновено са прокарани по тесни планински клисури, преминават през превали, намиращи се на големи височини, изобилстват стръмни подеми и малки радиуси на завоите. Превалите обикновено са разположени над снежната линия, поради това през по-голямата част от годината са затворени. Бойни действия могат да се водят на отделни достъпни направления по планинските проходи, осигурени с пътища. В останалите райони на високо планинската местност са възможни бойни действия само от специални подразделения, снабдени със съответното въоръжение и имущество.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар