// Вие четете...

Морал и Православие

Свещените книги на Новия завет.

O54„По-добре да мълчиш хубаво, отколкото да говориш лошо.“

Свещените книги на Новия завет.

Новия Завет съдържа двадесет и седем книги, като от тях законодателни са книгите, които образуват основата му – четирите Евангелия – от Матей, Марк, Лука и Йоан. Евангелие от гръцки означава благовестие, тоест добра и радостна вест. Тези книги благо вестяват за божествения произход на нашия Господ Исус Христос, за неговото идване на земята, за живота му на земята, за чудните му дела и спасително учение, и накрая за неговата смърт на кръста, възкресение и възнесение на небето. Тези книги се наричат Евангелие, защото за хората не може да има по-радостна вест от тази за Божествения Спасител и за вечното спасение. Затова и четенето на Евангелието в църква всеки път се предхожда и съпровожда с радостно възклицание – „Слава на Тебе, Господи, слава на Тебе!”
По своето съдържание в новозаветните книги, историческа е книгата Деяние на светите апостоли. В нея се разказва за слизането на Светия Дух над апостолите и за разпространението на християнската вяра чрез тях. Апостол означава пратеник, така се наричат избраните ученици на нашия Господ Исус Христос, които Той изпратил да проповядват Евангелието.
Учителни книги в Новия Завет по своето съдържание са седем съборни, като една е на апостол Иаков, две на Петър, три на Йоан, една на Иуда и четиринадесет послания на апостол Павел. В Новия Завет има и една пророческа книга, такава е книгата Апокалипсиса. Думата Апокалипсис от гръцки означава – откровение. Тази книга тайнствено е изобразена бъдещата съдба на христовата църква и на целия свят.
Светото Писание трябва да се чете с благоговение и с молитва за неговото разбиране, за чисто намерение, за наставление на вярата, за подбуждане към добри дела, да бъде разбирано в православно тълкование според светите отци. Божественото Откровение и Светото Писание са истинното Божие учение. То е такова, защото признаци за това са: – неговата висота, което свидетелства, че то не би могло да бъде измислено от човешкия разум; – неговата чистота, която показва, че то е произлязло от абсолютно чистия ум Божии; – пророчествата; – чудесата; – неговото могъщо въздействие върху човешките сърца, присъщо единствено на силата Божия.
Като пример за истинността на Божественото Откровение за Пророчествата е предсказването на пророк Исаия, за раждането на Спасителя от Дева, което обикновения човешки мозък не може.
Чудесата са дела, които не могат да бъдат направени нито с сила, нито чрез човешко изкуство, а единствено с могъщата сила Божия. Който върши истински чудеса, той действа с Божия сила, следователно той е угоден на Бога и е съпричастен на Духа Божии. Такъв човек е присъщо да казва само чистата истина и затова когато той говори от името на Бог, тогава чрез него говори словото Божие. Поради това самият Господ Исус Христос признава чудесата за важно свидетелство на своето божествено пратеничество – „делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелстват за Мене, че Отец ме е пратил”.
Особено ярък пример за могъщото въздействие на християнското учение са дванадесетте апостоли, избрани измежду бедни, неуки, измежду хора с ниско обществено положение, но именно с това учение на Христос, те са победили и покорили силни, мъдри, богати хора, царе и царства.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар