// Вие четете...

Роли в живота

Свещена война срещу монголите.

„Победата е крилата: изпуснеш ли момента, вече я няма.“

Докъде ще стигнат татарите? До Мека, твърдят едни, за да унищожат религията на Пророка. Във всеки случай до Ерусалим и то много скоро. Цяла Сирия е убедена в това. След падането на Дамаск два монголски отряда побързват да завземат два палестински града: Наблус, в центъра, и Газа, на югозапад. Тъй като последният се намира на границата със Синай, през онази трагична пролет на 1260 година изглежда почти сигурно, че дори Египет няма да избегне унищожението. Впрочем Хулагу дори не дочаква края на сирийската кампания, а изпраща пратеник в Кайро, който настоява за безусловна капитулация на страната на Нил. Емисарят е приет и изслушан, а сетне обезглавен. Мамелюците не се шегуват. Методите им нямат нищо общо с тези на Саладин. Султаните – роби, които управляват Кайро от десет години, олицетворяват твърдостта и непримиримостта на обкръжения от всички страни арабски свят. Те се бият с всички средства. Без скрупули, без великодушни жестове, без компромиси. Но храбро и ефикасно.

Във всеки случай към тях са обърнати всички погледи, защото те въплъщават последната надежда нашественикът да бъде спрян. В Кайро властта е от няколко месеца в ръцете на един военен от турски произход — Кутуз. Шаджарат ад-Дур и съпругът й Айбек, след като са управлявали заедно в течение на седем години, взаимно се избиват. В тази връзка дълго време се разпространяват различни версии. Между тях любима на народните разказвачи е историята, в която любов и ревност са примесени с политически амбиции. Султанката помагала на своя съпруг да се изкъпе, както правела обикновено, когато, възползвайки се от този миг на спокойствие и интимност, упрекнала султана, че си е взел за жена една красива четиринадесет годишна робиня. „Нима вече не ти харесвам?“, попитала тя, за да го разнежи. Но Айбек грубо отвърнал: „Тя е млада, а ти вече не си“. Шаджарат ад-Дур се разтреперила от гняв. Тя покрила очите на мъжа си със сапун, казала му няколко помирителни думи, за да приспи недоверието му, след което изведнъж сграбчила една кама и го пробола в слабините. Айбек се строполил. Султанката останала няколко минути неподвижна, сякаш парализирана. Сетне се отправила към вратата и извикала няколко верни робини, за да й помогнат да се отърве от тялото. Но за нейно нещастие един от синовете на Айбек, петнадесет годишен, забелязал, че водата, която изтича от банята навън, е червена, втурнал се в стаята и видял изправена до вратата Шаджарат ад-Дур, полугола и с окървавена кама в ръка. Тя хукнала из коридорите на двореца, а по петите я следвал доведеният й син, който вдигнал на крак и стражите. Тъкмо щели да я хванат, когато султанката се спънала. Главата й се ударила силно върху мраморните плочи. Когато я настигнали, тя вече не дишала.

Макар и силно романизирана, версията е от истински интерес за историка, тъй като възпроизвежда по всяка вероятност онова, което действително се е говорело из улиците на Кайро веднага след трагедията през април 1257 година.

Каквото и да е било, след смъртта на двамата владетели на престола се възкачва младият син на Айбек. Но не за дълго. Колкото по се очертава монголската опасност, толкова по-ясно си дават сметка предводителите на египетската армия, че един младеж не би могъл да я поведе в подготвяния решителен бой. През декември 1259 година, докато ордите на Хулагу заливат Сирия, държавен преврат довежда на власт Кутуз, човек зрял и енергичен, който веднага заговорва на езика на свещената война и призовава към обща мобилизация срещу нашественика, враг на исляма.

От гледна точка на историческата отдалеченост новият държавен преврат в Кайро прилича на истински патриотичен подем. Страната заживява веднага на бойна нога. През юли 1260 година мощна египетска армия навлиза в Палестина, за да срещне врага.

Кутуз знае: монголската армия е загубила основната част от бойците си след като се е наложило Хулагу да замине с войските си, за да вземе участие в борбата за наследството, последвала смъртта на Монгка, върховния монголски хан. Внукът на Чингиз хан е напуснал Сирия веднага след превземането на Дамаск. В страната са останали само няколко хиляди конници, командвани от наместника му Китбука.

Султан Кутуз съзнава, че сега или никога е моментът да нанесе съкрушителен удар на нашественика. И египетската армия напада монголския гарнизон в Газа, който, изненадан, почти не се съпротивлява. Сетне мамелюците се отправят към Акра, знаейки, че западняците от Палестина са по-безкомпромисни от антиохийските си събратя спрямо монголите. Ако някои от бароните им все още се радват на претърпените от исляма поражения, то повечето от тях са изплашени от бруталността на азиатските завоеватели. И когато Кутуз им предлага съюз, отговорът не е отрицателен: макар и да не са готови да участват в битките, те нямат нищо против да пропуснат египетската армия през земите си и да й разрешат да си набави провизии. Така султанът може да напредне до вътрешността на Палестина и да стигне дори до Дамаск, без да се налага да охранява тила си.

Китбука се готви да тръгне срещу тях, когато в Дамаск избухва народно въстание. Мюсюлманите в града, на които до гуша им е дошло от произвола на нашествениците, са се възползвали от заминаването на Хулагу, за да издигнат барикади по улиците и да подпалят пощадените от монголите църкви. На Китбука са му необходими няколко дни, за да възстанови реда, което позволява на Кутуз да укрепи позициите си в Галилея. Двете армии се срещат на 3 септември 1260 година край село Айн Джалут, „Чешмата на Голиат“. Кутуз е имал време да скрие по-голямата част от войските си — на бойното поле е само авангардът, предвождан от най-блестящия от офицерите, Байбарс. Китбука пристига стремително и зле осведомен, попада в клопката. Начело на всичките си отряди се втурва в бой. Байбарс отстъпва и монголският предводител, докато го преследва, се оказва изведнъж обграден от всички страни от египетските сили, по-многочислени от неговите собствени.

За няколко часа монголската конница е унищожена. Самият Китбука е пленен и начаса обезглавен.

На 8 септември вечерта мамелюкските конници влизат като освободители в ликуващия Дамаск.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар