// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Светът, скрит и явен.

„Пътят назад е гибелен.“

Светът, скрит и явен.

Да разгледаме сега по-подробно двойствеността на скрития – вътрешен свят и явния – открит свят. “Благословение може да се намери само в това, което е скрито за очите”. Когато някоя вещ се показва във външния, ограничения свят, това става само в рамките на физическата среда, в която тя присъства. Но ако вещта е скрита, ако тя съществува в безпределния недостъпен за нашите възприятия духовен свят, за нея не съществуват ограниченията на физическата реалност.
В света на неразкритите възможности могат да съществуват всички вещи в цялото им многообразие, но във физическия свят всяка вещ съществува в даден момент само в един вариант. За да се появи в материалния свят на нея и се налага да се откаже от всички други форми, в които тя е имала възможност да се въплъти с изключение само на един образ, в който тази вещ физически се реализира. Тук вещите кристализират, приемайки материална форма и могат да имат в конкретен момент само един външен облик.
Тялото съществува във външния свят. То притежава физически свойства и се възприема механически, с помощта на ограничени във времето и пространството средства. “Душата”, личността живее в скрития свят, тя може да бъде постигната само чрез вътрешни усещания. Няма такива физически прибори, които биха позволили да се установи непосредствен контакт с душата. За това има други средства – вътрешната възприемчивост, изтънчената духовност, умението да се чувства безграничното. Накратко инструментите трябва да съответстват на тази работа, за която те се използват.
Целия свят се състои от тази двойственост: вътрешна реалност, “душата” и физическото “тяло”. Вътрешната реалност се движи, мотивира, тя е смисълът. Тялото – това е средство за изразяване на душата, то я реализира в света и разкрива нейния смисъл. На глобално ниво тази двойственост характеризира цялата Вселена: Божественото Присъствие – това е скритата вътрешна енергия, физическият свят – това е Неговото конкретното изражение. Вътрешният свят съдържа мъжкото начало, в него е заложено семето за потенциалното израстване. Външния свят представлява женското начало. То облича този потенциал в конкретна форма. (Ние на практика се обръщаме към Бог, използвайки мъжки категории, а на създадения от Него свят даваме женски черти.).
Нашето поколение е ориентирано към външната реалност. Ценностите на Тора са диаметрално противоположни на това, което проповядва съвременната секуларна култура. Тора концентрира вниманието си върху вътрешния свят. Даже имайки работа с външните явления ние трябва да се стремим да ги използваме за установяване на контакт с вътрешната реалност.
Съвременното общество безсрамно разголва всичко, което има отношение към жената. Обществото, което живее по законите на Тора, реагира на това крайно болезнено. Защото именно жената реализира душата в нашия материален свят. Думата “жена”, означава буквално – фиксиране, установяване в конкретни граници, както в израза „кажи си цената и аз ще я платя”, на нея и само на нея е известно, как да запази от грубо проникване, своето скрито измерение, своя вътрешен свят. Ако обществото се стреми да разсъблича жената това означава, че превес взимат материалните ориентири, ако то почита женската скромност, това означава, че се цени духовното повече от физическото.
В света, който не познава Тора, се изучава и изследва само физическия аспект на човешкия живот. Вътрешният аспект или се пренебрегва, или се отпраща на заден план. Съгласно общоприетите концепции, ние хората сме само случаен продукт от стихийни биологични процеси. Даже признавайки наличието на вътрешната реалност, адептите на материализма я свеждат до набор от инстинкти, определящи поведението на “организма”.
За да се изследва вътрешния свят на разума и душата, са необходими чувствителни прибори. Приборите, които се използват за изследване на външния свят, като правило не ни дават възможност да погледнем вътре, но ако все пак ние ги използваме, резултатите ще бъдат парадоксално безсмислени. В нашата епоха е прието да се смята, че единствено надеждна апаратура за всякакъв анализ се намира в научните лаборатории и за това учените искат с тяхна помощ да проникнат в тайните на човешкия разум и поведение. Резултатът може предварително да се предскаже. Работата е там, че свободната воля и духовните търсения не се поддават на тези методи на научния анализ, които са годни при изследване на тялото. Когато се направи опит да се оценяват духовните явления по същите параметри, в същото пространство, в което се намира физическото тяло, те се вкарват в тесни рамки и се получава изкривена картина. Накратко приборите трябва да съответстват на своето предназначение.
Когато човек се изследва със същите технически средства, с които се изследват и животните, следва неизбежния извод: човек е особено биологично същество. Имплантираните електроди в човешкия мозък няма да покажат нищо, освен биологични процеси, аналогични на процесите, протичащи в главата на животното. Сферата, която ни различава от животните се намира извън биологичната плоскост. Това е сферата на разума. Тя предшества механичното мислене и дейност на мозъка, тя не може да бъде измерена с електроди и други материални средства. Такива средства се изработват в процеса на изучаване на Тора и практическото прилагане на законите й. Друг достъп до вътрешния свят просто няма. Да се проникне в него е възможно само с помощта на такива средства, които са приемливи за него.
По съвременните представи ние сме животни. Цялата наша дейност, включително различните аспекти на вътрешния живот, се разглеждат в чисто механични категории и се оценяват само като функция за оцеляване. Нашите реакции и емоции, като че ли нямат абсолютно никакво значение и се смятат, като резултат от дълга верига на случайни процеси. Поради това човек не е нищо повече от животно, което е възникнало случайно и живее безцелно.
Но даже този който упорито устоява животинската същност на човек се държи така, като че ли живота за него има по-високо предназначение и нематериална ценност. Сред изследователите, най-убедени в непогрешимостта на науката и отричащи всяка духовност, има не малко борци за граждански права. Но ако човек не е нищо повече от животно за какви граждански права може да става дума? Та те просто не съществуват! Ако не говорим сериозно за предоставяне на граждански права на маймуните, то тази концепция няма място и в човешкото общество. На практика могат ли тези права да възникнат в хода на случаен механичен процес, завършващ с появата на човек? Ясно е, че хуманитарните права, подобно на всички други известни ни абстрактни ценности не могат в дадения контекст да излизат извън рамките на простите механични връзки, действащи вътре в групата от еднородни живи организми и управляващи, например колонията от мравки или стадното поведение на кравите и биковете. Ценности, основани на истината, справедливостта и подобни абстрактни идеали, просто не трябва да имат място между хората. Защото ако подобни ценности липсват в животинския свят, как могат те изведнъж да придобият някакво високо значение в човешкото общество?
Когато ученият търси истината на идеалистично ниво, тогава той с това си търсене само потвърждава, че той не е животно, защото нито един от представителите на животинския свят не се занимава с търсене в сферата на абстрактните идеи. Такъв научен изследовател може да бъде обвинен в непоследователност, защото е представител на тази група, която отрича възможността да се провеждат трансцедентални търсения в нещо по-високо, от обичайната физическа среда, което означава, че не признава съществуването в света на абстрактните ценности. На практика всеки човек, колкото и да е материалист, вярва в дълбочината на душата си, че такива ценности съществуват и че самия той не е животно. Точно това разбиране лишава от душевен покой много светски мислители с изключение на най-непримиримите и убедените (убеждаващите?) ревнивци и ги води в забранената за тях зона за търсене на истината и защита на хуманитарните ценности, въпреки че съществуването на такава зона е несъвместимо с концепцията за случайността и животинската същност на човека.
Много предани защитници на теорията за еволюцията се държат така, като че ли техния живот и жизнените им връзки са натоварени с дълбок смисъл. Те убеждават себе си и другите, че всички техни стремежи са насочени към осмисляне на съществуването им, но това е само механичен инстинкт за оцеляване, но да живееш съгласно инстинктите си не се получава. Даже най-непоколебимите адепти на чисто биологическата концепция на човешкото битие изпитват истинска душевна болка, когато се сблъскват с проблемите в отношенията им с другите хора. Върлият дарвинист може колкото си иска да ни поучава, че човешката любов не е нищо повече от инстинкт за чифтосване, изработен в процеса на дългата еволюция на млекопитаещите, но когато неговата жена започне роман с друг, то той няма подобно на горилата, равнодушно да наблюдава любовните й игри с другите особи. Усещайки своята човешка уязвимост, той разбира се трезво ще разсъди, че този проблем е чисто биологически, но дълбоко в истинската му човешка душа ще останат горчиви съмнения.
Въпреки, че самата горещина на дискусията по тези екзистенциални въпроси показва преди всичко човешката истина, водещите умове на съвремието продължават да твърдят, че в подобни мисли няма нищо, което да излиза извън рамките на случайните биологични процеси.
Този парадокс придобива понякога забавна форма. Един равин наблюдавал в самолета, как на седяща до него жена и подали вегетарианско блюдо. Той се поинтересувал, какво я е накарало да заяви това блюдо: възможно ли е тя да е религиозна еврейка и за това да се страхува да не наруши законите на кашрута? Но жената се оказала вегетарианка по убеждение, тя веднага с голямо негодувание осъдила тези, които ядат животинска храна. “Лично аз – заявила тя – не ям други животни”. Равина вежливо завършил дискусията, въпреки, че му идвало да направи язвителната реплика: “А защо пък не? Та нали другите животни се ядът помежду си”.
Тази привърженица на вегетарианската храна не вижда очевидното противоречие в своите убеждения. Тя отнася себе си към животинския свят и за това смята, че е несправедливо да се яде месото на животните. Но така може да разсъждава само човек. Нито едно животно не изпитва угризение на съвестта и жалост към обекта на своите гастрономически въжделения. Нейната морална позиция се обяснява с простия факт, че тя не е животно, а човек. Тук ние не говорим за достойнствата на вегетарианската храна, главното за нас е да покажем същността на човека. Неговото съсредоточено внимание към такъв род проблеми е отличителния знак, че е същество, което няма нищо общо с животните.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар