// Вие четете...

Поведенчески модели

Светът на жената.

Stres45„Да изгубиш мъжа си, значи да се лишиш от живот.“

Светът на жената.

С цел да разберем поведението на жената, нека анализираме нейното ежедневие, за да определим кои са основните й интереси, грижи и дейности. Само така ще можем да се уверим, че нейното поведение е насочено изцяло към външно утвърждаване. Това всъщност означава презрение или отхвърляне на собствената й женственост и приемане на мъжки роли.
Най-доброто огледало на интересите на жената са женските списания. Което и да вземем наслуки, ще установим, че всички те, с някои леки изключения, се отнасят до едни и същи теми: домакинство, вътрешно обзавеждане, кухня, разхубавяване, диети за отслабване или за поддържане на теглото, гимнастика за запазване на фигурата, премахване на целулита, кремове против бръчки и естествено, последния вик на модата в облеклото. Там се публикуват и материали за отглеждането на децата, за скандали и любовни авантюри на някоя кинозвезда или личност от международния елит. Сякаш целият живот на жената протича единствено сред кремове, дрехи, гримове, диети за отслабване и хиляда и един начина, чрез които да стане по-привлекателна. Ще установим колко дребен, ограничен и малък е светът, в който се движи съществуването на жената, сякаш в живота няма по-важни неща от това да изглежда привлекателна и да има деца. Ще забележим също, че всички гореспоменати дейности са изключително от външно естество и се отнасят единствено до грижата за тялото, но не и за ума и вътрешния свят.
Кои са причините и смисълът на това необикновено явление? Каква е тази изключителна сила, способна да мобилизира армии от жени, които се тълпят в магазините, купувайки парцали, козметични продукти, личен чар, свеж тен и красиво тяло?
Половината от населението на земята посвещава значителна част от деня на тези дейности, в които навярно преминава по-голямата част от живота им. В действителност това необикновено прахосване на жизненост се дължи единствено на желанието на жената да привлече мъжа, за да бъде оплодена и да изпълни ролята си на майка, както и да задоволи женския си нарцисизъм.
Красотата, младостта, гримът, облеклото са средствата, с които жената се стреми да изглежда по-привлекателна, с цел да повдигне самоуважението си и да спечели „собствен мъж“.
За съжаление това поведение се превръща в адски капан, защото рано или късно жената – ловец се хваща на въдицата на собствената си стратегия.
За да разберем това, нека повторим основната идея: „Жената се стреми да хване някой мъж, за да бъде оплодена и да изпълни ролята си на майка, като начин да се вкопчи в единствената възможност, която не имитира мъжките ценности, и като средство да преодолее комплекса си за безполовост, сдобивайки се с манипулируем мъжки атрибут“ Нейната пътеводна звезда е мъжът и за да го привлече, тя култивира външни ценности, отнасящи се предимно до телесната красота. Това я принуждава да сведе своя свят до постигането на една външна цел, тоест мъжа, и затова тя се стреми да постигне и поддържа приемливо равнище на привлекателност.
Ето защо първите бръчки представляват ужасна заплаха, тъй като тя се страхува, че ще остане завинаги безполова, когато привлекателността й намалее. Както вече отбелязахме, жената се реализира чрез мъжа, затова животът й губи смисъл и съдържание, когато способността й да го привлече и да привърже здраво към себе си започне да намалява или изчезне. Поради същата причина сериозно се разстройва и нейният механизъм за задоволяване на нарцисизма й.
Покупката на красива рокля, на нов грим, различната прическа могат да повдигнат чувствително самоуважението на жените, като премахват състоянието им на потиснатост или депресия, тъй като тогава се чувстват възродени и отново привлекателни, и следователно по-способни да постигнат основната си цел – „да хванат“ мъжа. Поради тази причина всеки комплимент, дързък поглед, галантните думи оказват върху жените огромно стимулиращо и въодушевяващо въздействие, тъй като представляват осезаемо доказателство за способността им да привличат мъжете.
Ако се замислим обаче върху тези обстоятелства, ще забележим, че именно по своя вина жената губи всякаква възможност да се реализира сама, защото тя не се утвърждава чрез себе си, а чрез мнението на мъжа.
Това показва, че жените допускат сериозна грешка, стремейки се да получат равноправие на половете чрез декрети, вместо да се издигнат до равнището на мъжа, като развият у себе си ценностите, присъщи на пола им. Ако престанат да подражават на модели, които не са техни, и култивират у себе си ценностите, присъщи на жената, те несъмнено ще успеят да се издигнат до равнището на мъжа, тъй като собствената им реализация ще бъде равностойна на тази на мъжа.
Въпросът е в това, че те трябва да се откажат от втълпяваната им още от ранно детство роля на беззащитни девойчета като инструмент, чрез който да се сдобият със закрилата на мъжа.
Необходимо е да се разбере, че „равенство“ означава не само еднакви права, но и еднакви задължения – нещо, което не може да бъде постигнато, когато съществуват покровители и покровителствани. Това не означава, че се поставят под въпрос юридическите права на жените. Просто трябва да е ясно, че за да се постигне пълнолетие, е необходимо да се поемат нови и тежки отговорности.
Движенията за еманципация на жената не могат да претендират за нови и по-широки права, ако няма съответно равностойно увеличение на отговорностите. В противен случай пряко ще бъде накърнена същинската свобода на жената. Свобода означава пълнолетие, а не опекунство. Жената не може да бъде като някакво същество, осиновено от едно патерналистично общество. Тя трябва да бъде пълнолетна личност, напълно отговорна и зряла. Жените непрекъснато настояват за по-големи права и защита, но едновременно с това, подобно на наивни девойчета, се оставят да бъдат осиновени от някой мъж, който да поеме грижата за живота им.
Вярно е, че винаги е съществувала дискриминация спрямо жената, но не по-малко е вярно, че тя доброволно отказва да порасне и да се развие, оставайки подчинена на мъжа. Това е обяснимо – зависимостта не изисква големи усилия, отговорност и труд, достатъчно е да има готовност да се задоволяват желанията на покровителя и да се расте в неговата сянка.
Много жени могат да се почувстват несправедливо обидени от мненията, изложени тук по темата, и погрешно да сметнат, че целта й е да ги постави в по-неблагоприятна светлина в сравнение с мъжа. Истината обаче е друга, защото целта на тези публикации е да научи жената как да се освободи от оковите, които тя сама си е сложила и към които е привикнала до такава степен, че вече не иска да се раздели с тях.
Тук желанието е, да се покаже действителността такава, каквато е, без да се застава на ничия страна, защото нещата не се рисуват в розово, а се ограничават до описването на различни, конкретни и обективни ситуации, чиято истинност всеки може да провери. Време е жените да престанат да вярват във вълшебните приказки, обещаващи бързи и удобни чудеса.
Всяка възходяща промяна непременно изисква големи и продължителни усилия, като поражда в началото силно смущение и тревога, дължащи се на обстоятелството, че заменя стари, неподходящи и погрешни модели на поведение с други, по-висши като качество и цел. Знаем, че човек се страхува от промените, които, макар и благоприятни, изискват от негова страна усилие, за да се приспособи към тях. Поради тази причина винаги има хора, които предпочитат да запазят едно пагубно за тях съществуващо положение само защото им е познато и близко, вместо да направят усилие да го заместят с друго, много по-изгодно, но непознато.
Жената с еднаква сила се страхува и желае своята свобода и че дълбоко в сърцето си отхвърля това, за което толкова пламенно настоява публично. Мисълта да поеме отговорност и грижата за самата себе, при пълно равенство с мъжа, я ужасява. Именно това обаче е необходимо и наложително да направи, за да сложи край на дискриминацията.
Много действия на жената могат да бъдат обяснени единствено с постоянната й зависимост от мъжа. Така можем да разберем например защо раздялата с партньора за нея представлява ужасна драма. От момента, в който мъжът се превърне в психически център на живота й, загубата му наистина е равнозначна на загубата на собственото й съществуване. Мъжете не си дават сметка за това явление, поради което обикновено са твърде несъчувствени към депресивните емоционални изблици на жените, без да разбират, че за жената една емоционална загуба е почти равностойна на смърт.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар