// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Светът на Бъдещето.

„Да живееш, значи да се сражаваш.“

На всеки от нас се е случвало, дори и само един път да усети безграничната ценност на живота. Обикновено това се случва в минутите на смъртоносна опасност, когато животът ни виси на косъм. Именно тогава ние започваме да разбираме какъв безценен дар притежаваме. Не по-малко убедителна е и обратната ситуация: когато човек е обречен на смърт, но въпреки очакването се възвръща към живота – пред него изведнъж се разкрива истинската ценност на този дар. Например безнадеждно болен разбира, че е излекуван. Той е обхванат от бурен възторг: аз съм жив, аз ще бъда жив! Той е безумно щастлив и не скрива своя възторг. Но какво се е случило? С какво да се обясни тази безмерна радост? В края на краищата той само е жив, както и другите хора. Цялата работа се свежда до това, че той е жив няколко мига след като е трябвало да умре или се е смятал обречен да умре. Ето я и цялата разлика. Самата вероятност да се загуби живота става изключително мощен генератор на радост и благодарност за неговото съхранение. Ние забравяме за ценността на живота по силата на навика, с който живеем, когато този навик е разколебан, ние като че ли се събуждаме от летаргичен сън и започваме да усещаме истинския вкус на живота и му се наслаждаваме. Какво свързва страданията в този свят и щастието в живота? Как да изработим в себе си усещането за истинско щастие, без да гледаме на страданията?

Отговорът е следния. Самите жизнени трудности служат като източник на щастието. Да се опитаме да се ориентираме в този парадокс. Тора смята, че нашия живот представлява особено измерение, в което човек може да заработи за себе си място в Света на Бъдещето. Да се заработи вечното съществуване може само по един начин – с къртовски труд. А всеки труд е свързан с неизбежни трудности, та нали когато се трудим ни се налага да преодоляваме съпротивление. В тежестта на този труд е заложена радостта от наградата. Светът на Бъдещето е създаден за наслаждение. В труда “Пътят на Твореца” на Рамхал, директно е казано, че главната цел на Твореца е да ни достави висше удоволствие. Затова Той е създал Света на Бъдещето.

В този свят трябва да се заслужи. В това се свежда и висшето блаженство, както обяснява автора на „Пътят на Твореца“. Не трябва да ядем “хляба на позора”. Безплатното удоволствие в този свят трябва да се възприема, като унижение. Нашето задължение е да се изграждаме и да се радваме на своите постижения, резултатите от своя труд. Нашият труд и страданията тук на земята, са тези тухли от които ще се изгражда нашето щастие в Света на Бъдещето. Това е единствения път към щастието в нашия свят: необходимо е само да се помни, че всичко което се случва тук е подготовка за това, което ние ще изпитваме там, след земния живот. Няма друга възможност да достигнем щастие в този свят. Всеки друг опит да станем щастливи е просто бягство от реалността. Бягството от грижите, пиянството и увлечението по наркотиците ни помагат само временно да забравим за земните страдания, но това е винаги временно състояние и е характерно за хора, които са коравосърдечни, бездушни: такива които са способни да се радват без да забелязват страданията на обкръжаващите ги и можем да ги наречем патологични егоисти.

Не, ние въобще не се стремим да забравим, че светът е пълен с нещастие. Тора не ни призовава да си затваряме очите пред този факт, а точно обратното тя изисква обективно и ясно да се оценят събитията. Реалният живот е пълен със страдания. И все пак, евреина може да се радва от все сърце, въпреки, че тази радост произлиза не от отказването му, той черпи своята радост от знанието, че зад страданията бушуват енергийни потоци, от които се строи вечността.

Тора никъде не казва, че нашата цел е да бъдем щастливи в този свят. Подобна цел е по-подходяща за другите народи и цивилизации, но евреина съществува, не за да бъде щастлив. Евреинът е дошъл на този свят, за да се труди и да заработи своето щастие, което той няма да получи тук, а на друго място. Парадоксът на живота се състои в това, че нашия свят може да стане източник на вечно щастие само при едно условие: ако ние разглеждаме земния труд само като капиталовложение за другата реалност. В това се и състои и мицва (заповедта) да бъдеш щастлив: трябва твърдо да се знае, че всяко, даже най-малкото усилие, какъвто и труд, и каквато и болка да са ни стрували, ще бъдат платени на друго място с невероятно висока печалба. Нашето щастие тук не е цел, а средството.

За да разкрием това висше щастие в мрака на земния ни живот, ни е необходим подходящ инструмент. Този инструмента е истинската вяра, основана на знанието и увереността, че посетите тук семена непременно ще израснат в Света на Бъдещето. Тази вяра трябва да изпълва всяко действие, всеки ярък момент в живота с твърди знания, че Светът на Бъдещето съществува и той постоянно се изгражда. Светът на Бъдещето ни се дава не за извършената от нас тук работа, самият той е тази работа, която ние извършваме по време на живота си.

Тора привежда дълъг и страшен списък с проклятия, приготвени за нас, за отклоняването от законите й. Изброявайки ги тя посочва причината за всички тези наказания: „За това, че ти не си служил на Господ, твоя Бог, с радост” (Дварим 28:47). Получава се, че радостта това е нашето най-висше задължение и всички тези проклятия ще паднат върху този, който не живее в състояние на радост. Обаче по-внимателния анализ на фразата ще ни помогне да разкрием истинския й смисъл. От нас не се изисква да живеем в радост, а сме длъжни да служим на Бог с радост. Ето в какво е главната идея: нашият основен дълг се свежда до това да служим, работим и строим, при това да носим тази служба с радост. На практика в казаните думи има заложен още по-дълбок смисъл: самата радост е резултат от служене. Истинският труд за Бог носи радост. Колкото и да е тежък и именно поради това, че е тежък, този труд, това високо служене стават източник на радост.

„Служете на Бог с радост”. Не е казано: “Бъдете щастливи”, защото не в това е целта. Нашата цел е “да служим на Бог с радост”. Самото служене, служенето на Всевишния трябва да бъде радостно. Животът изцяло посветен на служба на Бог е наситен с радост.

В това се състои тайната на щастието. То няма да дойде до нас, ако ние се стараем да избягаме от земните проблеми, защото това е просто нереално в нашия изпълнен със страдание свят. Евреинът не трябва да се смее безсмислено в този свят, външната проява на радостта трябва разумно да се ограничава. Но вътрешната радост трябва да бъде пълна. Тази вътрешна радост, в която е заложена тайната на Света на Бъдещето, сама трябва да остане не до край разкрита тайна. Тя трябва да бъде скрита от очите до този момент, когато тя не се разкрие в цялата си пълнота на друго място и в друго време: „И тогава нашите усти ще се напълнят със смях” (Псалм 126). И тогава ще дойде нейния час и ние изцяло ще се отдадем на радостта. “Тъй като… няма в света никаква печал за този, който вижда висшата светлина на истината”.

Самите ние чувстваме, че сме създадени за щастие, на нас ни се струва, че щастието е цел, възможно най-висшата цел. Това усещане, както и другите наши емоции идват при нас от света на Истината. Издигайки се на висшето ниво на възприятие, с което се разкрива общата картина на мирозданието, ние имаме право, длъжни сме да бъдем щастливи – такава е целта на Творението отнесено към хората, както е казано в книгата „Пътят на Твореца“. Но да достигнем това ние можем само с труд – това състояние не е средство, а финална точка. Нашата нисша същност търси цел в средството, ние желаем да получим награда сега и без усилие. Но светът е устроен по друг начин. Нашият път е друг: работиш тук, а резултата получаваш там и тъй като от нашите земни усилия и страдания се изгражда радостта, която ни чака в другия свят, в друго измерение, на нас ни е дадена способност да усещаме част от тази радост по някои признаци, намеци за вечната космическа радост, в тази работа, която сега изпълняваме. Това е и истинската и единствена радост приготвена за нас на земята. Такава е връзката между нисшите и висшите светове. От работата, която вършим в този свят, се строи Света на Бъдещето. Грижейки се за своето духовно издигане, ние се готвим да влезем в друго измерение. Чувствителният и тънко мислещ човек усеща този ръст и своето приближаване към това висше измерение.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар