// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Светът като проекция.

„Който лесно вярва, лесно загива.“

Светът като проекция.

Всяко явление в нашия живот съдържа в себе си повече уроци, от колкото ни се струва на пръв поглед. Всяко явление не е нищо друго освен ограничение в пространството и времето – отпечатък на някаква безкрайна идея. Човешкото съзнание е затворено във физически рамки и затова тълкува много повърхностно дълбоките по своята същност явления, нашата задача е да възстановим връзката на това повърхностно възприятие с неговия дълбочинен източник.
Всеки от нас може да постигне основите на мирозданието и с това сам да развие в себе си дълбока вяра, ако оцени целия свой личен опит в светлината на току що казаната идея. На практика защо се смеем? Защо плачем? Защо охотно тръгваме на път, но в момента, в който се окажем далеч от дома си започваме да мечтаем по-скоро да се върнем? Всеки детайл от човешкото поведение, всяка реакция ни открива някаква страна на душата (“нешама”), оголва нейния източник, който в отговор на това ни дарява с безкрайно изобилие на духовно постижение. Ние не можем да разгледаме всички тънкости на този феномен, за нагледност ще приведем само един – два конкретни примера.
Защо ние тъгуваме за дома си? Всички знаят: че когато човек се намира далеч от родните места, особено от къщата, където той е израснал, то тя неудържимо го тегли към себе си. Когато живееш дълго на някакво място, то започва да ти се струва удивително красиво, даже ако на практика то не е толкова красиво. Казано е: “Мястото е красиво за тези, които живеят в него”. Но ако всички наши усещания представляват физически копия на висши преживявания, то тогава, какво означава носталгията? Нашата душа е дошла от висшия свят – там се е намирал нейния дом нейното родно място, където тя се е наслаждавала в недостижима близост до своя Творец. Тя е изпратена в този свят, който е безкрайно далеч от нейната “родина”, за да пребивава в тялото на смъртен човек. Но душата никога не забравя своя дом: тя безкрайно тъгува по него и мечтае да се върне. Това става на подсъзнателно ниво, “душата” тъгува по своята истинска духовна обител, а ние възприемаме това, като носталгия, като копнеж по земния дом. В това няма нищо удивително, защото от тук, от този свят не се виждат източници на: “душата”, която ги е загубила, а разумът не е способен да ги разпознае. Поради това нашето съзнание по своему тълкува носталгията, на него му се струва, че това е едно от характерните свойства на човешката психика, много добре познато на всеки от нас.
Когато се намираме в къщи, на нас ни се иска да пътешестваме. Въпреки любовта си към своите източници, “душата” постоянно се стреми към материалния свят, далеч от нейния дом. На нея и се иска да се наслади на красотата на тоя свят да придобие неговите богатства – безценните съкровища: изпълняването на заповедите и личното усъвършенстване. (Самия стремеж към тези “богатства” не е нищо друго освен осъзнаване на тяхната ценност за нашата душа.) Външната осъзната, проява на този дълбок стремеж е добре известния на всички “лов за смяна на мястото”.
От тези позиции трябва да се разглежда всяка страна на човешкото поведение и емоции. Нито един детайл на нашето душевно състояние и обкръжаващия ни свят не е случаен и безпричинен. Защото светът е проекция на висшата реалност и всеки негов детайл отразява същия такъв детайл извън материалната сфера.
Всичко това ни е дадено във вид на ключ за разкриване на източниците – нашите собствени и на цялото мироздание.
И така целият наш земен опит представлява отражение на висшата реалност и неговата цел е да ни разкрие тази реалност. Но тогава възниква още един труден въпрос: ако целия наш живот е илюзорен на фона на неговия истински източник във висшите светове, то тогава, какво е сънят? Какво можем да използваме от съновиденията си за реалността? Ако целият наш живот на земята е относително илюзорен, защо Бог ни е надарил със способността да виждаме сънища, илюзорни видения? Защо той е заложил илюзия в илюзията? Нека да разберем: виждайки в съня ние не разбираме, че това е истинско видение, че ние само бълнуваме, сънят ни се струва съвсем реален. Понякога той ни доставят безкрайно удоволствие, а понякога ни раняват тежко. Самата острота на тези преживявания се обясняват с факта, че сънищата ни се струват, като реални и истински. Събуждайки се в леглото посред нощ, ние изтриваме студената пот по челото си и облекчено поемаме дъх: слава Богу, преживените вълнения и страх само са ни се присънили. Но за какво са ни нужни такива изкуствени преживявания, които ни се струват наистина много реални?
Отговорът е прост и поучителен. Представете си един човек, който не е сведущ във високите философски материи. Съобщават му, че съществуват два свята – нисш и висш. Запомни, – убеждават го, този свят е само илюзия в сравнение със Света на Бъдещето. На теб той ти се струва истински, но не бъди глупак: в един прекрасен ден ти ще го напуснеш и ще попаднеш в съвършено друго измерение. Там ще ти стане ясно, че всичко видяно и преживяно през живота ти е било само жалко отражение на тази реалност, която ти се открива от другата страна. Истинският живот те чака само там, в сравнение с него всичко, което ти си знаел преди е нищожно и празно”.
Този човек може да възрази с пълно право: “Каква абсурдна идея! Аз не мога да я приема. За мен е естествено да гледам на света със собствените си очи. Защо аз трябва да вярвам, че моето разбиране за реалността е само илюзия? Това, което вие ми казахте, се намира зад границите на моето възприятие и жизнения ми опит. Аз отхвърлям такива фантастични и с нищо не потвърдени хипотези!”
Такава позиция трудно може да се опровергае. Вие не можете да убедите човека да се откаже от собствените си възприятия за обкръжаващия го свят, с който той поддържа тесен контакт. Ако всичките му органи на чувства го убеждават в правилността на виждания свят, той за нищо на света няма да промени своето мнение.
Той може да бъде убеден само… с помощта на съновиденията. Заспивайки, ние като че ли се пренасяме от едно съвършено реално и обикновено състояние в друго “измерение”, където ежедневната реалност се превръща в илюзия. Преживявайки няколко ярки сънища, човек е принуден да реши за себе си не лекия въпрос: да допуснем, че вие сте видели страшен сън, събудили сте се в полунощ и сте седнали в кревата си без да имате сили да спрете треперенето си и изтривате студената пот от челото си. Вие изпитвате грамадно облекчение, вие сте радостни да осъзнаете, че това е само един кошмарен сън и вие сте се събудили от него. Но вие сигурни ли сте в това? Вие точно ли знаете, че сте се върнали от илюзорното състояние в реалния свят? От къде знаете, че сте се събудили? Само заради това, че вие ясно усещате пробуждането? В съня ви на вас също ви се е струвало, че сте буден!
Всеки, на който му се е случвало да види ярки, запомнящи се сънища е чувствал с цялото си същество, че битието, което ние наричаме живот в този свят, не притежава, безпределна обективност, че тя изобщо не е гарантирана. Един кратък сън може завинаги да лиши човек от струваща му се естествена увереност в това, че неговия жизнен опит е абсолютно достоверен и че неговите усещания и възприятия – са единствената съществуваща в света реалност. Сънищата учат човек на по-смирено отношение към живота, те ни помагат да вярваме в другата реалност. Съновиденията не съществуват случайно в този свят, те ни откриват важната истина, че в живота има нещо повече от обкръжаващите ни предмети и явления. Всеки, който е сънувал не може категорично да отрича това.
Следователно, даже сънищата, тези илюзорни преживявания ни учат да виждаме реалността. Сънищата не нарушават общото правило: целият наш жизнен опит ни дава възможност да укрепваме вярата си.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар