// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Световното задкулисие и справедливо жизнеустройство.

„Ако агнетата тръгнат с хиената, няма да доживеят до зрялост.“

„Насилието не може да бъде осъществено от един човек над милионите, а само над преобладаващото мнозинство, единомислещо в своето невежество“. (Л. Н. Толстой)

„Фашизъм“ – от латинската дума „фасция“. Фасция – това е сноп пръти с втъкната в средата му брадва и завързан с ремъци. В древен Рим фасциите отначало са били знак на царската власт, после знак на властта на висшите „магистрати“ (държавни чиновници). Фасциите на „магистратите“ са били носени от „ликтори“ – служители, осигуряващи тяхната непосредствена охрана. В съвременната история „фашизмът“ като придобило известност обществено явление се разпространява в Италия. Той се е зародил там на основата на протестни емоции на множества „малки хора“, които в обществото по „свободна лична инициатива“ са се оказали безнадеждно угнетени от малобройна каста олигарси, злоупотребяващи с властта по свое усмотрение.

„Олигархия“ – в превод от древногръцкото „власт на малцина“ или самата такава група, господстваща над обществото. „Олигарх“ – субект от състава на олигархията. Тъй като това протестно движение на „малките хора“ нараствало в Италия, то претенциите на неговите идеолози за приемственост на миналото величие и мощ на Римската империя се изразявали в това, че древноримската фасция била избрана от тях като символ на единение на голямо множество „малки хора“ в защита от угнетението на много малка група „големи хора“ – олигарси. Така фасцията дала названието на „фашисткото“ движение, изначално насочено против олигархията и оглавявано от вожда на „малките хора“. От историята е известно, че един от най-ефективните начини на „световната финансова мафия“ да съхранява в тълпо – “елитарното“ общество своята власт от посегателства е да оглави движението на политическите противници и да го отведе настрани от първоначално провъзгласените от него цели. Затова в съвременната история фашизмът се е зародил не без дейното участие на олигарсите. Освен това, когато днес говорят за реална или мнима заплаха от „фашизма“, то те заобикалят разглеждането на „фашизма“ като движение на „малките хора“ против потискането им от „силните в света“. Въпросът за заплахата от „фашизма“ го отнасяме преди всичко към три показателя:

1. Към идеите за национална и расова изключителност и нетърпимост. Именно това съответстваше на хитлеровата модификация на „фашизма“. По същност Хитлер, утвърждавайки превъзходството на „германската арийска раса“, се стремеше към подмяна на „елита“ в „тълпо – “елитарния“ модел от еврейски на арийски, а по-точно на немски. И ако предишния модел на световно господство (жизнеустройство) беше скрит, неявен, то хитлеровия модел на световно господство вече се представяше пред хората в явен, разобличен вид. По тази причина, и както ще стане ясно от по-нататъшните разсъждения, всички стремежи и действия на А. Хитлер трябва да се наричат „хитлеризъм“, а не „фашизъм“. Тук ще е уместно да се каже и още нещо. Хитлер не беше господар на глобалната политика. Самият той беше марионетка в ръцете на „световното задкулисие“, което използваше „фюрера“ на тъмно. Хитлер решаваше няколко глобални задачи, поставени пред него от „световното задкулисие“ чрез безструктурния метод:

а) Унищожаване на СССР като система на жизнеустройство, несъответстваща на замислите на глобалния паразит („световното задкулисие“). Вече са малко тези, които помнят, а младежта просто не знае за това, че СССР при Сталин беше образец за справедливо жизнеустройство, „фар“ („маяк“) за страните от „третия свят“, т.е. за бедните обвързани от ГП страни. Затова на „световното задкулисие“ му трябваше да угаси „фара“.

б) Сплотяване на световното еврейство. Световното еврейство като цяло под влияние на процесите, протичащи в СССР, започна да излиза от властта подчинението към глобализаторите от „световното задкулисие“. В СССР абсолютното си болшинство обикновените евреи, не посветени в дълбоките причини за своята обособеност, ставаха привърженици на сталинското справедливо жизнеустройство, те преставаха да бъдат носители на идеалите на тълпо – “елитаризма“, тоест преставаха да мечтаят за заемането на определен статус в обществото, а мечтаеха, както и всички съветски юноши и девойки, да станат летци, геолози, моряци, лекари и т.н. Спомнете си песните, стиховете, филмите от тези Сталински години. Много, изключително много са авторите и изпълнителите на песни и стихове, възпяващи справедливото жизнеустройство, които са евреи: Дунаевский, Блантер, Матусовский, Утьосов, Бернес …

На това място е редно да се замислите и за „злодейството“ на И. В. Сталин, който уж „използвал до край“ всички евреи. Защо тогава такава огромна маса евреи при Сталин работеше в престижни сфери на живота? „Гонения на евреите“ – това е мит, създаден и поддържан както от самите евреи, така и от техните господари. Този мит позволява около еврейството да се създава атмосфера на немощност, която най-добре се характеризира с руската поговорка „по-добре да не се свързваш“. Но именно това и е нужно на еврейството, нужно за да не може и никой да не иска да се „свързва“ с еврейството, защото „ще му излезе скъпо“. Евреите при Сталин започнаха да губят своята „сплотеност против общия враг“ (Т. Херцел) и ставаха „съветски народ“. Тази информация изтичаше и вън от пределите на СССР, ставаше известна на цялото световно еврейство. Това водеше до „размирици в умовете“. Образно казано, евреите заеха позиция за неизплащане на шикела – данъка, който е длъжен да внася всеки евреин в общия кюп („общак“).

Пред „световното задкулисие“ възникна задачата за активизиране процеса на „сплотяване“ на еврейството. Тя беше възложена на Шикелгрубера – Адолф Хитлер. Работата е в това, че фамилията на бабата и бащата на фюрера – Шикелгрубер – в превод означава „събирач на шикела“. Дядото на Хитлер беше евреина Франкенберг. И ето че Адолф, като „събирач на шикела“, събра от цялото еврейство в Европа своеобразен данък от хиляди и хиляди животи. Тоест по пътя на масова разправа с евреите Хитлер ги принуди към сплотяване помежду си (без структурен метод на управление). При това богатите евреи не пострадаха. Те своевременно излязоха от Германия.

в) Заграбване на природните ресурси и територии на СССР („жизненото пространство“ – термина активно се използваше от Хитлер). „Световното задкулисие“ прекрасно разбираше, че природните ресурси в Европа свършват и трябва да вземат под контрол всичко, което остава на Земята.

Ето по тези основни (а, б, в) и други причини, целият „победен марш“ на Хитлер по Европа не беше нищо друго, освен планираното предаване (под управлението на „световното задкулисие“) под неговото единно ръководство на целия човешки, промишлен и военен потенциал на Европа за хвърлянето им срещу СССР с цел достигане на посочените по-горе цели на глобалния паразит.

След това отклонение ще се върнем към преплитането на мнимите показатели за „заплахата от фашизма“.

2. Към реалните и мними посегателства върху правата на представители на национални малцинства и диаспори.

3. Към онаследяването от Италия и Германия на „фашистката“ символика и фразеология.

Следва да се отбележи обстоятелството, че във „ведически – магическата“ култура на Индия (по-древна, отколкото е древно египетската култура, дала началото на библейската култура), присъстват и двата символа, поддръжниците на които през последните десетилетия се обвиняват във фашизъм: и звездата на Давид (ционисткия фашизъм), и свастиката (национал – социализма на Германия и подражаващите му неонацисти в различни страни). Що се отнася до свастиката то всеки човек, запознат даже с азовете на историята знае, че това е древен славянски символ, който Хитлер е „преиначил“ за своите цели. Освен това, словосъчетанието „малки хора“ е характерно за всички тълпо – “елитарни“ общества като противопоставяне на другите словосъчетания „най-добри хора“, „знатни хора“. И кастовата система на Индия не е друго, а едно от проявленията на фашизма. В тази връзка е характерно, че англичаните – колонизатори в Индия не са могли да намерят в своя език аналог за да именуват една от „низшите касти“ в индийското общество, доста многочислена по своя състав (днес от порядъка на 300 милиона души), и са ги наричали по своему: „малки хора“ – „little people“ (на английски). При това в самото индийско общество „висшите касти“ са ги наричали иначе: „несъществуващи хора“.

Това е един от показателите за това, че кастовата система на Индия, съществуваща дефакто в продължение на много векове, в същността си е един от най-древните на Земята видове фашизъм, което ще стане видно от следното: Много наши съотечественици се възхищават на различните индийски „авторитети“ и техните учения (Сай – Баба и др.) и ги „вземат на въоръжение“. При това те не се замислят защо все пак при наличието в Индия на такива „авторитети“, тези „авторитети“ не могат да направят живота на всички в Индия щастлив и достоен за човека. Та в Индия има 300 млн. бездомни! И седят край пътя тези бездомници, слаби като скелети, кръстосали крака, смирили се с участта си даже не на роби, а участ на „несъществуващи хора“. И те даже не мечтаят за длъжност в някаква канализационна санитарна техника! Замислете се над това, уважаеми читатели. А нашите търсачи на „духовност“ се „влачат“ по всички тези индийски „храмове“ с техните „авторитети“. И на тях даже и през ум не им минава мисълта, че всички тези „храмове“ са подконтролни на „световното задкулисие“, защото чрез техните „духовни школи“ и „авторитети“ определена част от Човечеството се подлага на такава „духовна обработка“ (идеологическа – 3-ти приоритет), която формира био роботи – зомби с калейдоскоп в главите, заключен от „вожда на тълпо – елитарната система“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар