// Вие четете...

Начини на манипулиране

Световната банка в защита на американските интереси.

„Господарските права – дяволска трева.“

Себепредставянето на мозъчните тръстове като притежатели на локално знание е съществен елемент от дискурса за оправдаване на ролята им на градители на демокрация, адаптирана към специфичните национални контексти. Познанието и демократичното ноу-хау вече не се представят като резултат от трансфер от Запад на Изток, а като диалектически обмен, при който идеята за центъра и за периферията е заменена с идеята за мрежата, в която всяка локална точка би могла във всеки един момент да се превърне в център; в този случай би могло да има множество центрове едновременно. Локалните традиции вече не се представят като врагове на модерността и пречки за демократизирането, а като източник на автентичен опит, чието познаване допринася за трайността на демократичния консенсус, т.е. за устойчиво развитие на демокрацията. Отношението вън / вътре се променя. От вносители на институционалната и юридическата парадигма на прехода експертите на мозъчните тръстове се превръщат в износители на локалното знание в глобалната мрежа.

Следният откъс от интервю с директора на ЦЛС е показателен за съществуването на два етапа в кариерата му на експерт – анализатор, белязани от промяната на езика, на който пише:

Тук институтът ти дава възможността да се намираш между различни места, между различни езици, между различни култури, хем си вътре, хем си вън… Например в България и на друго място, в академичните среди и на друго място, в политическите среди и на друго място… Разбира се, плащаш съответната цена… С България най-големият проблем е, че средата е много тясна и отношенията се битовизират много лесно, минавайки през приятелски и други отношения. Поради тази причина на всеки три години отивам в чужбина и прекарвам една година в изследвания, посещения… После трябва да се върна, за да не изгубя погледа си за това, какво се случва вътре… Така е: от една страна се опитваш да обясниш в чужбина какво се случва тук, а от друга се опитваш да покажеш тук чуждестранната гледна точка, понякога трябва да доказваш, че тя не е непременно лоша или несъответстваща спрямо случващото се тук… През 1994–1995 г. пишех всичките си основни текстове на български за българската публика. После, особено след 1998 г., повечето от сериозните ми публикации са на английски, защото академичната публика в България се интересува по-малко от тях.

Интересно е да сравним този откъс със статията, която експертът публикува в сборника на „Глоубъл Дивелъпмънт Нетуърк“ – мрежа от мозъчни тръстове, в която участва и ЦЛС и която, тъй като е близка до Световната банка, допринася за популяризирането на понятието местно знание. Текстът, публикуван през 2001 г., отбелязва промяна на „модата“, която налага промяна на дискурса и на практиките на мозъчните тръстове. Тъй като реториката на „Вашингтонския консенсус“ е изтъркана, думи като „пазар“ и „реформа“ са изгубили своята сила. Правителствата и политическите партии са подобрили капацитета си за изследвания и за анализи. И ролята на „пазители на реформата“ вече не е ефикасна стратегия за аналитичните центрове в Източна Европа. Ако през деветдесетте години мозъчните тръстове се опитват да възпитават националните „публики“, да обясняват и да налагат в политическия дневен ред на страните приоритетите и препоръките на Световната банка и на МВФ, днес новата тенденция е да се прави обратното: „да се обясняват проблемите на публиката пред международните актьори“.

Според Кръстев тази „инверсия е много обещаваща“, защото „МВФ и Световната банка имат нужда от осведомени критики, а не само от приятелски партньори в Централна и Източна Европа“. Статията на Иван Кръстев, публикувана единствено на английски, е предназначена за членовете на мрежата GDN и за други читатели от средата. Тя се превръща в списък с нови тенденции и дори с препоръки за промяна на стратегиите и на реториката на мозъчните тръстове, въодушевени от промяната на реториката и на начина, по който Световната банка и други големи международни актьори представят сътрудничеството си с гражданското общество.

Така разбираме защо след 1998 г. неговите текстове са написани главно на английски, а не на български: те са предназначени не толкова за националното публично и политическо пространство, а за международните мрежи, в които мозъчните тръстове се преобразуват в износители на „местното знание“. Тази промяна съвпада също и с края на институционалния преход в България, който според международните експерти завършва през 1999 г.

Според Кръстев във фазата на демократичното консолидиране мозъчните тръстове, които са изпълнили мисията си на пазачи на реформите, трябва да се преобразуват в „градители на демократичния консенсус“, да се ориентират към „създаване на мрежи и международна дейност“ с „подновен интерес към локалното познание“.

Кръстев твърди, че идеята за локалното познание е директно свързана с идеята за успеха на прехода: „Разбирането защо и как някои политики се провалят на локално ниво е в сърцевината на сегашните изследвания на мозъчните тръстове“.

Всъщност това ново „инструктиране“ на теоретиците на прехода предизвиква институционализирането и формализирането на един дискурс, който вече съществува на неформално ниво сред експертите – анализатори под формата на постоянно поставяне под въпрос на „тези международници, които са претъпкани с готови теории, но не могат на две магарета сламата да разделят “ – израз, който описва некомпетентността им за простите неща на място.

Аргументирането на проектите постоянно се основава на добавена стойност на локалната компетенция на експертите. Проектът на ЦЛС Blue Bird, който има за цел да анализира способността за демократична реконструкция на Балканите, започва по следния начин:

Сегашният дебат за Югоизточна Европа никога не е формулирал нуждата от произвеждане на знания и на иновационни идеи като самостоятелен проблем. Международната общност не признава липсата на локално знание като важна пречка пред успеха на реконструкцията.

Проектът Blue Bird предлага да се прокара мост между локалния опит и международната общност чрез четири изследователски групи и четири институции на знанието – Collegium Budapest, Central European University, New Europe College в Букурещ и Центъра за либерални стратегии в София. Залогът не е „реконструкцията“ на Балканите, а „повторното им изобретяване“, основано на ресурсите на локалното знание.

Заключенията на проекта подчертават важността на гражданското общество и подчертават идеята, че аналитичните центрове трябва да допринесат за изграждането на мрежи и самоорганизирането на това общество. Понятието локално знание довежда до нова мода на проектите, за която Иван Кръстев вече говори в статията си за мрежата GDN:

Локалното знание е знанието за идиоматичните структури на живота, а мозъчните тръстове се опитват да артикулират това знание. Тази тенденция може да бъде открита най-вече в промените на техния дневен ред и на дейностите им за изграждане на местни коалиции.

Всъщност става въпрос за всички проекти за укрепване на организационните структури и за създаването на коалиционни мрежи от НПО, които отреждат на мозъчните тръстове ролята на градители на демокрацията отдолу.

В същата статия откриваме и директно позоваване на проектите за коалиране на НПО в областта на борбата против корупцията. Локалното знание с максимална добавена стойност в действителност позволява да се познава функционирането на корумпираните пазари, които фаворизират местния бизнес и са голяма пречка пред чуждестранните инвестиции. Иван Кръстев критикува използването на антикорупционните кампании и коалиции като инструменти за икономическо влияние, използвани от Световната банка за защита на интересите на американския бизнес. В същото време неговият институт предлага „да се подпомогне проникването на американските инвестиции в България чрез осигуряването на ценно локално знание, анализи на възможностите, а също и преодоляване на пречките като бюрокрацията и корупцията“.

Ако сравним дискурса на Иван Кръстев от нашите разговори със статията му, предназначена за вътрешна употреба в средата на международните мозъчни тръстове, и с реториката на проектите на ЦЛС и неговите позиции по време на дебатите в сп. „Разум“, ще открием, че Кръстев използва дискурса за локалното знание от различни позиции. Тези позиции го ситуират едновременно като част от международната общност и като представител на местния контекст. Той е едновременно този, който налага новите тенденции, продиктувани от промяната на политиката на Световната банка, и този, който претендира за автентичната роля на представител на локалното знание.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар