// Вие четете...

Управлението

Светлинният център.

soc65„Понякога и дяволът се позовава на свещеното писание, за да постигне своите цели.“

Светлинният център.

Окултната философия на Тайното братство учи, че във всеки индивид има светлинен, лъчист център. Този светлинен център е отражение от пламъка на Великото централно слънце, масонското божество, и позволява на човека да изрази волята си за пробуждане, да стане озарен. Алис Бейли от „Луцистръст“ обяснява това на разбираем за напредналите ученици на тайните сдружения език: „Когато светлината озарява умовете на хората и задвижва тайната светлина вътре във всички форми, Единият, в който живеем всички, разкрива тайната си светлинна воля.
Когато замисълът на Господарите на кармата вече няма какво да прави и всички съставени и здраво свързани планове са вече изпълнени, тогава Единият, в който живеем, може да каже: Добра работа! Не остава нищо друго, освен красота.“
Когато най-ниското от ниското, най-гъстото от гъстото и най-високото от високите бъдат възвишени от малката воля на хората, тогава Единият, в който живеем, ще отнесе обилно осветената кула на Земята в пламтящата светлина и друг, по-могъщ глас ще му каже: Добра работа! Продължавай така. Светлината да свети!“
Според окултните доктрини на Илюминатите в светлинния център се намира енергията, която окултната философия нарича „енергия на бога“. Алис Бейли пише, че тази вътрешна енергия е „точка на съсредоточаване на огъня, която се намира в центъра и позволява да се прониква лъчение в други центрове и други общества“.
„Светлинният център, индивидуалната божествена сила, излъчвана към другите, е сравнявана също със слънчево лъчение, което струи от тайните сдружения или ордени. В книгата „Традицията на тамплиерите в ерата на Водолея“ (The Templar Tradition in the Age of Aquarius“) Гаетан Дьолафорж пише: „Стремежите на ордена трябва да бъдат преди всичко духовни… Благодарение на примера, който дават във всекидневния живот членовете му, орденът трябва да се стреми да стане средище на лъчиста светлина, вдъхновяващо мъжете и жените към включване в избавлението на планетата.“
Михаил Горбачов, както и Буш, ангажиран слуга на Мъдреците на Тайното братство, също говореше за яркия център на светлина, пламтяща във вътрешността на възвишения човек. Малахи Мартин, явен почитател на Горбачов, описва така политическата мисия на руския водач: „За тях (хората на Земята) той е жив гарант, че заедно ще достигнем до управление на тази Земя, до всяко скрито ъгълче на човешкия космос. Ще очовечим всичко едновременно…
Тъй като Горбачов ще ни покаже по какъв начин колективният интелект на човечеството може да бъде и ще бъде струпан в новите форми на сегашните обединени нации. В този момент от човешката история човекът – такъв като всеки от нас – ще се преобрази в гигант, който е средище и фокус на цялата човешка дейност на народите и индивидите. Това е най-висшата цел, извикана от неоленинистката визия на Горбачов.“
Забелязва се обаче, че Горбачов не ни приканва да почитаме и боготворим истинския Бог и Господ на вселената, чието име е Исус Христос. Не, Горбачов, Буш и другите посветени майстори искат да научат хората да приемат колективната си мъдрост за божествена мъдрост. „Усъвършенстваният човек ще стане гигант, чиято вътрешна светлина, дадена му от бога на стихиите – великото божество на Слънцето – ще огрява семейството му и другите.
Джордж Буш изрази ясно това, като казва: „Президентските избори са свързани с идеи и ценности, но също и с философия. А аз имам такава. В светлинния център е индивидът, а от него се огрява семейството… От индивида към семейството, от семейството към обществеността, от обществеността към народа.“
Дали фразеологията на Джордж Буш не би могла да произхожда и от Великата инвокация на „Луцистръст“, главната организация, която пропагандира глобализацията? Великата инвокация е окултна молитва, която се използва от „Ню ейдж“ и либералните църковни групи. Тя бе изпята дори на тържественото откриване на конференцията за Земята на ООН през 1992 г., в която Джордж Буш взе участие. Ключовият фрагмент на тази молитва гласи: „От светлинната точка в Божия ум нека светлината се разлее до човешките умове. Нека светлината облее Земята.“
В Езотерична психология II“ („Esoteric Psychology II“) Алис Бейли, основателката на „Луцистръст“ и авторка на Великата инвокация, обяснява, че „Светлината“ или „Божият ум“ е енергия, която грее от „сърцето на Слънцето, което е вътрешната точка на живота на човека“. Именно от Слънцето (Бога) – добавя Бейли – избира към човека духовното „озарение“, благодарение на което той става носител на светлината и чрез служенето си „излъчва навън светлина (окултното знание и мощ)“.
В „Бейкън“ вестник, издаван от „Луцистръст“, намираме следното обяснение: „Слънцето е велик магнит. Така казва Тайната доктрина. За езотериците Слънцето е синоним на въплътена висша природа… Изглежда, всеки от нас трябва да стане подобен на Слънцето – трябва да стане носител на светлината, носещ огряващо озарение на всички, които живеят на Земята.“
Корин Елин, водещата окултна теоложка на XX век, потвърждава тази философия в книгата „Тайните на Свещения Граал“ (Mysteries of the Holy Grail). „Когато центърът на сила в човека… е напълно пробуден и се намира под контрола на просветената воля… той може да препълни цялото си тяло със силите на живота, които произлизат от Слънцето…“
Масонската философия на светлинния център, произлизащ от Слънцето и пронизващ човешките умове, прилича на езическите религиозни тайнства на Вавилон. В знаменития си, класически труд Двата Вавилона“ (The Two Babylons) Александър Хислоп пише, че там са се молили на обожествения цар на Вавилон Нимрод, като на Бог Слънце. Нимрод, слънчевото божество, „е бил смятан не само за личност, която осветява материалния свят, но също и за личност, която озарява човешките души. “
Хислоп съобщава, че в египетските храмове, както и в култовите места на Ваал, Митра и Аполон са били помествани слънчевите кръгове. Навсякъде „образът на почитаното Слънце се е издигал“. Именно там, над олтара, днешните масонски ложи поставят собственото си разпръскващо светлина слънце и всевиждащото око на Хор, египетския бог на Слънцето. Джордж Буш, като патриарх на Сдружението на черепа и костите, е следователно посветен масон.
Както и всички древни мистериозни религии, масонската религия учи, че бог Слънце представлява възвишения и усъвършенстван човек. Човекът сам е божество, което благодарение на посвещението, служенето, послушанието и просвещението, се присъединява към силата или енергията на Слънцето. Такъв е божественият план.
Известният водач на „Ню ейдж“ Джон Рандолф Прайс пише следователно: „Нима не си разгадал божествения план? Божественият план за твоя живот е заселеният в тебе Христос (ти самият), това е твоята духовна природа, твоето свръх съзнание, твоят ГОСПОД… Светлината на Бога в теб, Истинският Ти.“
Прайс обяснява, че постигналият висше озарение е благословен от „слънчевата енергия на божественото Слънце: „Всичко произхожда от Слънцето… светлината не е моя, а от Слънцето… Бог е Слънце“.
Дали в речта си на конгреса на републиканците през 1988 г. Джордж Буш говореше за бога Слънце – божествения, излъчващ център, намиращ се във всеки човек? За да отговорим на този въпрос, нека се вгледаме в най-прочутия израз на президента – позоваването му на „магията на хилядите светлинни точки“.
Джордж Буш наелектризира целия свят с декларацията си, съдържаща се в речта на конгреса в Ню Орлеан: „Ето това е Америка: Колумбови рицари, Грейндж,, Хадаса, ветераните – военноинвалиди, Орденът на Ахепа, американски делови и работещи жени, Юниън хол, групи за изучаване на Библията, ЛУЛАК, Светото име – ослепителна разнородност, разсеяна като звезди, като хиляди светлинни точки по широкото и спокойно небе.“
Да се заемем най-напред със зашифрования израз „хиляди светлинни точки“. Какво е неговото истинско значение? На окултен език, какъвто употреби Буш, той означава буквално разпространение и развитие на универсалистичната Тайна доктрина на масонското братство.
Обучените окултисти прекрасно разбират този израз. В съчинението си „Discipleship in Awew Age“ Алис Бейли препоръчва на адептите на окултизма да повтарят следното твърдение: „Аз съм светлинна точка на могъщата светлина… Аз съм искра от жертвения огън, съсредоточена в пламтящата воля на Бога (Слънце).“
В книгата „Екстернализиране на йерархията“, издадена в 1957 г., вероятно най- интересната, която е написала досега, Бейли ни информира, че „светлинните точки“ се отнасят за хората, които създават групата на окултната власт, известна като Нова група на слугите на света. Както твърди авторката, тези хора служат на „делата на Братството… на силите на Светлината“. Задачата им е да изведат човечеството от мрака на отживялото християнство и избелелия национализъм към „светлия и блестящ Нов световен ред“.
Необичайно е, че през 1957 г., 31 години преди произнасянето на тези пламенни думи от Джордж Буш в Ню Орлеан, една от главните световни окултистки, жената, която първоначално бе нарекла организацията си „Lucifer Publishing“, първа употреби, както израза „светлинни точки“, така и неясното тогава определение „Нов световен ред“, което според най-близките съветници на Буш, е негово собствено откритие.
Фактът, че в действителност Бейли признава Луцифер за Бога – Слънце, тук подхожда до не май къде. Библията нарича Луцифер коварен „Ангел на Светлината“, но окултистите говорят за него като за Огряващ, Слънчев Ангел и Баща на Светлината. Смятат, че идва, за да посвети човека в Царството на Новия век – New Age kingdom – златния век, в който усъвършенстваният човек и очистената планета Земя ще си поделят божествеността.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар