// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Света на Бъдещето.

„По-добре бедно да живееш, отколкото богато да бъдеш погребан.“

Ако погледнем по-дълбоко и се опитаме по-точно да формулираме характера на усещанията, преживявани от душата в Света на Бъдещето, можем да забележим, че главната особеност на съществуването там се явява липсата на задължения. Нашият свят е създаден за труд, но Светът на Бъдещето е устроен по друг начин: в него само се получава награда. В това блажено състояние не е необходимо да се работи, там само се наслаждаваш на плодовете на труда си, постигнати по време на живота си. Човек усеща себе си свободен от всяка работа и от всякакви задължения. Него го обхваща чувство за висша абсолютна свобода. Когато човек напуска този свят, ние наричаме този момент напускане с думата умиране, която по-точно означава прекратяване на работа и получаване на награда – в буквалния смисъл “освободил се”; той сега е свободен от задължения.

Оперирайки с обичайните за нас понятия, това състояние на “освобождение” може да се сравни с чувството за свобода, което ние изпитваме в тези моменти, когато свалят от нас задължения, когато завършва пореден етап от работа или каквито и да било други задължения. Опияняващото чувство за свобода, което ни обхваща в началото на отпуската ни, в момента, когато се затваря зад нас вратата на кантората или когато звъни последния ученически звънец и пред нас предстои безгрижен уикенд или когато се отпускаме на плажа с радостното усещане, че не ни се налага да бързаме към предварително определената среща и да изпълним в срок задание, – такива са размитите, приблизителни щрихи на това състояние, в което съществуването е оправдано само по себе си и не изисква никакви обяснения. В тези моменти времето, като че ли спира и ни обхваща чувство, като че ли сме завършили пътешествие и няма за къде повече да бързаме.

Чувството за пристигане в крайния пункт, от който по-нататъшно движение не се изисква, а и е невъзможно, особено силно се проявява в близостта между мъжа и жената, когато те се усещат един друг с особено напрежение, когато бие пулса на самия живот. Но в тази зона интензивните усещания са както в минирано поле, където се крие опасност. Ако се държиш отговорно, съзнателно с единствената цел да изграждаш, освещаваш, да установяваш чисти отношения, такива интензивни чувства са напълно оправдани. Колкото и да е парадоксално това чувство за свобода е необходимо да се използва в съпружеските отношения, в целите на своето предназначение. Ако се опитвате да го използвате с цел да се измъкнете от съзиданието, от работата, то губи всякакъв смисъл, защото този свят е създаден не за свобода от духовен ръст и задължения – тази свобода е характерна за Света на Бъдещето, но тук на подстъпите към висшата реалност за нея няма място. Този който търси свобода в този свят и се опитва да свали от себе си всички задължения, фактически пренебрегва висотите, които може да достигне.

Евреите не се стремят да се отклонят от своите задължения. Този свят е добър за това, че той дава възможност да се почувства свободата на Бъдещия Свят, изпълнявайки своите ежедневни задължения тук във физическото пространство. На практика от тези всекидневни действия се формира вечната свобода. Когато сближението се реализира на основата на вярност с дълбока преданост към висшата цел, такива действия създават здрава основа за свобода и помагат да я усещаме реална и постоянна.

Има още един вид човешка дейност, която дава дълбоко чувство на удовлетворение, благодарение на самия процес на тази дейност. Това е нещото, което ние наричаме игра. Същността на играта се състои в това, че тя ни харесва само затова удоволствие, което ни доставя. Разбира се, че да се занимаваш с игра е възможно с различни намерения, но ако внимателно се изучи това занятие, ние ще видим, че в основата на игровата дейност лежи удоволствието от процес, който не води доникъде. Чистата игра се реализира само заради самата игра. В това се крие и тайната на удоволствието от играта: когато аз съм погълнат от играта, без значение, каква е тя аз забравям за ежедневните си грижи, аз се намирам в състояние, когато моята цел е сведена до самата дейност и аз не се стремя към някаква крайна точка в бъдещето, аз даже не се опитвам да излизам от рамките на настоящото.

Играта може да е съпроводена с най-стандартни манипулации, въпреки това да ми доставя невъобразимо наслаждение. Нима не е странно това явление? Но в това и се заключава тайната на нейната притегателност, тя ни увлича именно с това, че действията, които я съпътстват нямат никакъв смисъл. В процеса на играта се образува зона на чудеса, свободна от връзките и нуждите на реалния живот, който изцяло е съставен от задължения и работа. Тук е важно да се разбере, че излизането от света на работата това не е просто възможност да забравим, да се отдадем, на осигурената ни обикновена почивка. Природата на играта е, че самата тя става надеждно и естествено убежище.

Разбирайки тази мисъл вие без удивление ще откриете, че в по-дълбоките източници, висшият свят е наричан свят на игрите. В Гемара е казано, че Бог си играе с Тора (и с Левиатан, тайнствено морско животно – последното твърдение изисква специално разяснение). Това може да ни се стори много странно, но ако си спомним, че Тора се занимава само със същността, а не с външните прояви, започваме да разбираме за какво става дума: в този случай “играе” означава занимава се със самодостатъчна дейност, където самия процес е целта, той не изисква оправдание отвън и е ориентиран само към себе си. Тора това е основата и същността на живота. На дълбоко понятно ниво тя не се стреми към нищо странично, а точно обратното всички пътища водят към нея. Светът е бил създаден заради Тора, тя е крайната точка и оригинала на изначалната цел на Бог. Поради това Неговото отношение към Тора е необходимо да се характеризира, като висше предназначение. Той не използва Тора за някакви други цели освен за самата нея, но смисълът на всичко, което съществува се концентрира в Тора и никъде другаде.

Тази мисъл най-ярко е отразена в самата дума “играя”, на иврит – “шаашуа”, с което е обозначено непостижимото взаимодействие на Твореца с Неговата Тора. “Шаашуа” – е любопитна дума. Тя се състои от два еднакви компонента: от удвоения корен “ша” (шин-айн), “да се обърнеш към нещо”. Например в книгата Берешит е казано: “И се обърнал Бог към…”; или “Той не се обърнал към…”. Двойната употреба на този корен в думата “шаашуа” в буквален смисъл означава: “обърнете се към това, което се е обърнало към…”. Такава е изначалната същност на играта – в напълно затвореното движение към себе си и вътре в себе си.

Тук е скрит източника на радостта и смеха, породен от играта в долния свят на човешката дейност. Ивритските думи “цхок” (смях) и “игра” (“схок”) много си приличат и неслучайно първото от тях се употребява от Тора в значението на брачни отношения между мъжа и жената: “И ето Ицхак разсмива жена си”, което се тълкува от коментаторите (и на практика следва от контекста), като съпружеска близост. В Тора няма празни евфемизми – тънкият и чист език на Тора винаги е конкретен.

Светът на Бъдещето може да се разглежда, като висше усещане за игра, като блаженство от чистото усещане в себе си без външна зависимост. С тези изрази може да се опише тясната връзка между Бог и човешката душа. Наслаждението от чистата близост, основана на духовността – това е наслаждение на съзиданието, когато благодарение на нея се появява на света най-чистия плод, реален и осезаем.

Именно защото реалния плод се ражда в тази интимна сфера и доколкото от нея зависи съществуването на човешкия род, Творецът я е надарил с неповторима сладост и с нищо несравнимо блаженство. Образно казано, той е намазал тук особено дебел слой мед, за да открие тайните дълбини на тази сфера и да се усили влечението ни към нея.

Великият рав Иерухам казвал, че медът тук е особено много, защото целта която е поставена е най-важна. По-нататък той прави аналогия: майката, желае да пробуди в детето апетит, като му намазва хляба с мед. Тя е по-заинтересована от това детето да изяде хляба, но детето го интересува меда, с хляб не можеш да го съблазниш и затова то е съгласно да го яде само с мед.

Бог ни дава сладостта на меда в тази сфера, защото Той е заинтересован от реалните плодове на взаимоотношенията между мъжа и жената, за да идват в този свят души и още семейните отношения между хората, да са построени с любов и вярност. Когато хлябът е покрит с мед той е сладък и тази сладост позволява да се постигне крайната цел.

Но става и другото: лошото дете изблизва меда и изхвърля хляба. Поколението, което отхвърля замисъла на Твореца в тази най-свещена и целесъобразно построена сфера на човешката дейност, стремящо се да се наслади с мед и отхвърлящо своята отговорност, не е по-добро (а даже е по-лошо) от неразумното дете, което презрително хвърля облизания къс хляб в лицето на своята добра и мъдра майка. Когато ядем чист мед, той ни се струва сладък, съвсем не дълго, много скоро започваме да изпитваме отвращение към него. Лекомислено експериментирайки с най-сладката сфера на човешкото битие, в своя егоистичен стремеж да я лиши от смисъл, човек неизбежно ще стигне до провал: в началото до крах на своята личност, а след това до разпад на цялата сфера на индивидуалните, семейни и обществени отношения.

Тора дава просто решение: яж хляба заедно с меда. То показва, че отклонението ни от нашите задължения, от дълбоките и чисти отношения, които трябва да съществуват между мъжа и жената е отстъпление от духовността. Пред евреите стои ясната задача: да извличат този опит, който по естествен начин извежда човек от сферата на задълженията и цялостно да го използва за изпълнение на задълженията си. С други думи, трябва да “впрегне” функцията за напускане на задълженията ни, в най-мощния впряг на задълженията. Такъв е единствено правилният път: трябва да се върне този дар на Бога в качество на собствен дар, само така може да го заслужим за придобиване на вечната и единствено реална свобода.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар