// Вие четете...

Защита от манипулации

Свекървата – другата страна на монетата.

„Щом жена ти е немарлива, сам вдявай конеца в иглата.“

Свекървата – другата страна на монетата.

Мила снахо,
Лольо току-що ми разказа за прибързаното ти изнасяне и ми показа писмото ти. Бях ужасена. Изчезването ти дойде също така изненадващо като появата ти.
Не, Лена, аз не съм виновна за всичко!
Разбира се, че не бях „сърдечна“ и „мила“, когато се нанесе. Та аз изобщо не те познавах. Дори от разказите на сина си. Ти знаеш много добре, че Лольо е пестелив на думи, когато става въпрос за личния му живот. Затова бях поразена от внезапната ти поява в дома ми. Ние с теб дори не се бяхме виждали. Изведнъж ти застана с мебелите си пред вратата ми. Казвам ти, дойде ми твърде много. Бях поставена пред свършен факт.
Вярно, Лольо ми беше намекнал някои неща, но не беше казал нищо конкретно. А ти дори не сметна за нужно да обясниш ситуацията с три изречения, камоли да се представиш прилично. Така трябваше! Но ти се правеше на много заета и постоянно се кискаше. След това обаче се оплака, че не съм те поздравила, както било редно. Как да го направя? Днес мога да ти кажа открито: още като те видях, разбрах, че няма да тръгне на добре.
Още в началото те попитах дали можем да запазим старите си навици. Ти не ми възрази! Лольо също! Дотогава се бях грижила за сина си и това му се отразяваше добре. А за мен беше истинска радост. Аз обичам и умея да готвя. Ти не умееш. Затова реших, че е съвсем естествено да продължа да давам на сина си онова, което ти – поради липса на време или други причини – не искаше или не можеше да му даваш. Мислех си, защо да спра да се грижа за него – пък и за теб? Исках да се грижа и за теб. Отначало ти приемаше с радост яденето, което ви носех, да не говорим, че това ви спестяваше доста пари. Впрочем, нито веднъж не чух да ми благодариш.
Сутрин, когато влизах да оставя тенджерата на печката, намирах навсякъде мръсни чорапи и захвърлено бельо. Гледката не беше особено приятна. Ти обаче простенваше и демонстративно се обръщаше на другата страна – впрочем чувството не беше много приятно и за мен, – и продължаваше да спиш.
Наистина бях много сърдита, че ти не се грижеше за домакинството, спеше до обед и занемаряваше жилището – къщата все пак е моя. Много пъти съм побеснявала от гняв. Прозорците ви бяха толкова мръсни, че не се виждаше дали грее слънце. Ти оставяше жилището ми да се скапе, а Лольо нямаше чисти, камоли пък изгладени ризи. Не получаваше добра храна, отиваше на работа с петна по панталона. Ти нямаше време даже да го занесеш на химическо чистене. Понякога си казвах, че това не може да продължава така. Не бях длъжна да го понасям, мила Лена.
В момента, когато забелязах, че ти използваш сина ми – той правеше всичко за теб, – реагирах открито. И до днес мисля, че съм права. Веднъж ме докара дотам, че слязох долу с прахосмукачката и ютията – правилно си го забелязала. И днес намирам, че точно така трябваше да постъпя. Ти прекрачи границите ми. Няма да кажа нито дума за твърдението ти, че се интересувам само от съседите. Лольо е на 34 години и съседите… каква глупост. Макар че някои от нещата, които ти си позволяваше, никак не ми харесваха – и заради съседите.
После дойде сватбата ви – следващата торба с изненади. Отново бях поставена пред свършен факт. Отново бях сразена. До самия край ме оставихте на тъмно. Бях абсолютно сигурна, че тази сватба съвсем не е най-съкровеното желание на Лольо, след всичко, което бях чула и видяла. Останах с впечатлението, че не Лольо, а ти искаше брак на всяка цена. Ти беше движещата сила, а Лольо бе твърде плах, за да ти откаже. Но аз съм майка и си казах: добре, става въпрос за неговото щастие, ти се дръж настрана. Каквото трябва да стане, ще стане. Длъжна си да уважаваш решенията му. Приех свършения факт и си помислих, че е редно вече да ми казваш „мамо“. Исках да прокарам мост между мен и теб. Макар че – признавам – си мислех, че синът ми заслужаваше друга.
Още когато ти предложих да минем на „ти“, пролича, че ние с теб просто няма какво да си кажем. В моите очи това беше гротескно. Отдавна чувствах, че ме използваш като претекст във вашите караници.
Ти винаги решаваше всичко веднага, без да размислиш, без да се съобразиш с околните. И когато се перчеше: „Когато наистина искаш, можеш“, аз си мислех, че нищо няма да стане. Не може да си вярвала сериозно, че ще промениш и мен, и Лольо. Че ще ни направиш такива, каквито ти искаш. Трябва да ти кажа, че ти наистина си смела жена. Да си кажеш, че ще се справиш с всичко, че ще покориш и майката, и сина, и да си повярваш. Но аз съм възрастна жена и знам много неща за снахите и свекървите. Оказа се, че ти не си изключение.
Сега, като размислям, започвам да обвинявам Лольо, че не ми е казал как ти си виждала отношенията си с мен. Въпреки всичко не искам да бъда несправедлива. Съжалявам за историята с ключа. Не беше редно, трябваше да ви го върна. Можех да чукам или да звъня. Но никой не ми каза, че го приема зле. Съжалявам също, че нито веднъж не ти показах открито гнева си. Между нас се натрупаха твърде много неизречени отрицателни емоции. Не съм говорила за това и с Лольо. Може би трябваше просто да седнем и да се разберем. Струваше си да опитаме.
Накрая се запитах дали се радвам, че си си отишла. Не, Лена, не се радвам. Не искам да си върна сина по този начин. Преживях много и осъзнах някои неща. Лольо е на 34 години и все още живее под моето крило – това може да се промени. Но искам и ти да разбереш нещо, Лена: когато синът ми живее зле, и аз съм зле. Страдам, когато той страда. А аз продължавам да мисля, че с теб той не живееше добре.
От друга страна, времената се променят. Може би днешните мъже наистина трябва да се научат да се грижат сами за себе си. Лольо сам те е избрал и сигурно има своите основания. Но нима можеш да укоряваш майката, че иска най-доброто за детето си?
Злоти.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар