// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Сатанинските правила и грехове.

O33„Преди да скочиш, погледни, но скочил ли си, не се обръщай.“

Сатанинските правила и грехове.

Преди да кажем какво същество е Сатаната нека да видим сатанинските правила и неговите грехове. Сатанински правила: Не давай мнения или съвети, ако не ти ги искат. Не говори за проблемите си, ако не си сигурен, че някой иска да ги чуе. Когато си в леговището на друг, покажи уважение към него или въобще не ходи там. Ако гостенин в твоето леговище те раздразни, отнеси се с него жестоко и без милост. Не прави сексуални опити, ако не си получил сигнал за това. Не вземай това, което не ти принадлежи, освен ако не е бреме за друг човек и той не моли да бъде облекчен. Признай силата на магията, ако си я използвал успешно, за да постигнеш желанията си. Ако отричаш силата на магията, след като успешно си заложил на нея, ще загубиш всичко, което си получил. Не се оплаквай за нещо, на което няма нужда да се подлагаш. Не навреждай на малки деца. Не убивай животни, освен ако не са те нападнали, или за храна. Когато вървиш на открито, не закачай никого. Ако някой те обезпокои, помоли го да престане. Ако той не престане, унищожи го.
Тъпотата е главният грях в Сатанизма и е на първо място в списъка на Сатанинските грехове. Освен върху невежеството, нашето общество все повече се гради и върху тъпотата. То разчита на хора, които се съгласяват с всичко, което им се казва. Масмедиите поддържат една култивирана тъпота като състояние, което е не само приемливо, но и похвално. Сатанистите трябва да се научат да прозират триковете им и да не си позволяват да затъпяват.
Превзетостта, празното позиране може да предизвика крайна досада и да наруши основните правила на Малката Магия. Заедно с тъпотата, то поддържа циркулацията на парите в днешно време. Те карат всеки да се чувства голяма работа, независимо дали го бива или не.
Субективизмът може да бъде много опасен за сатанистите. Да проектираш собствените си реакции, отзиви и усещания върху някой, който може би съвсем не е настроен на твоята вълна. Грешка е да очакваш хората да се отнасят към теб със същото внимание, учтивост и уважение, с което ти естествено се отнасяш към тях. Те няма да го направят. Вместо това сатанистът трябва да се стреми да прилага афоризма „Отнасяй се към другите така, както и те се отнасят към теб“. Изисква се постоянна бдителност от Сатаниста, за да не се подхлъзне в успокоителната илюзия, че всеки е като него.
Самозаблудата е друг основен грях. Сатанистите не трябва да отдават почит на никоя от свещените крави, които им се представят, включително и на ролите, които се очаква да бъдат играни от тях. Единствено когато се забавляват те могат да бъдат в самозаблуда, защото тогава това не е самозаблуда.
От гледна точка на Сатаниста стадното чувство е очевиден грях. Нормално е да се съгласиш с нечии желания, щом в крайна сметка това е изгодно за теб. Но само глупаците вървят със стадото, позволявайки на едно безлично същество да ги ръководи. Номерът е мъдро да си избереш учител, вместо да бъдеш заробен от прищявките на тълпата.
Липсата на перспектива също може да причини големи неприятности на един Сатанист. Той никога не трябва да губи поглед за това кой е и какво е, и каква заплаха може да бъде със самото си съществуване. Те градят историята точно сега, ден след ден, като винаги поддържат по-широка представа в ума си за историческата и социалната картина. Това е важен ключ, както към Малката, така и към Голямата Магия. Сатаниста трябва да следи закономерностите и да нагажда нещата едно към друго, искайки всичко да си дойде на мястото. Той не трябва да се влияй от стадните ограничения и трябва да знае, че работи на друго ниво, което е съвсем различно от това на останалата част от света.
Сатаниста трябва да внимава за забравянето на минали общоприетости, защото това е един от ключовете към промиването на мозъци, което кара хората да приемат нещо „ново“ и „различно“, а всъщност то е нещо, което някога е било общоприето, но сега се поднася в нова опаковка. От сатанистите се очаква да изкуфеят на гения на „твореца“ и да забравят оригинала. Това спомага за изграждането на общество от еднодневки в наличност.
Противопоказната гордост е друг грях на Сатанизма. Гордостта е велико нещо, до момента, в който започнеш да изхвърляш бебето заедно с мръсната вода. Правилото на Сатаниста е, ако нещо работи за него, чудесно! Щом то спре да работи за него и той се озове в задънена улица, единственият изход е да откаже от него.
Липсата на естетика е физическото приложение на Балансиращия фактор. Естетиката има важно значение в Малката Магия и би трябвало да се култивира. Очевидно е, че в повечето случаи никой не може да изкара някакви пари от класическите стандарти за красота и форма, така че това не се насърчава в едно консуматорско общество, но да имаш „око“ за красивото е съществено важен Сатанински инструмент и трябва да се използва за най-голяма магическа ефективност. Това не е нещо, което се предполага да бъде приятно, защото то е, каквото е. Естетиката е нещо лично и отразява собствената природа, но има универсално приятни и хармонични конфигурации, които не би трябвало да бъдат отричани.
Смъртни грехове според Православната църква са следните: ерес, разкол, отстъпление от християнската вяра, богохулство, вълшебство и магьосничество, човекоубийство и самоубийство, блудство, прелюбодеяние, противоестествени блудни грехове, пиянство, светотатство, грабеж, кражба и всяка жестока обида. От смъртните грехове само за самоубийството няма покаяние; останалите по великата и не изказана Божия милост към падналото човечество, се лекуват с покаяние. Покаянието за смъртен грях се състои в това: човекът да се изповяда пред духовния си отец, да приеме от него епитамията и занапред да не пада в този грях. Смъртния грях убива душата. Ако някой умре в смъртен грях, без да е успял да се покае за него, душата му отива в ада. За нея няма никаква надежда за спасение.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар