// Вие четете...

Роли в живота

„Сатаната не трябва да победи!“

„Дойдоха като ангели, отидоха си като дяволи.“

На 30 април 1187 година, докато последователни вълни от арабски, турски и кюрдски бойци продължават да прииждат към Дамаск, Саладин изпраща пратеник в Тивериада, за да поиска от Раймонд, съгласно сключения съюз, да позволи на съгледвачите му да разузнаят по посока на Галилейското езеро. Графът е затруднен, но не може да откаже. Единственото условие, което поставя, е мюсюлманските воини да напуснат земите му преди падането на нощта и да обещаят да не нападат нито поданиците му, нито собствеността им. За да избегне и най-малкия инцидент, той уведомява всички селища в околността за преминаването на мюсюлманските части и нарежда на жителите да не напускат домовете си.

На следващия ден, 1 май, петък, призори, седем хиляди конници, командвани от един от наместниците на Саладин, минават под стените на Тивериада. Същата вечер се връщат по обратния път след като са спазили буквално условията на графа, не са нападнали нито селата, нито замъците, не са грабили нито злато, нито добитък и въпреки това не са успели да избегнат инцидента. Всъщност Великите учители на тамплиерите и хоспиталиерите, оказали се и двамата съвсем случайно в една от близките крепости, научават още от вечерта от пратеник на Раймонд за пристигането на мюсюлманския отряд. Кръвта кипва във вените на монасите-воини. За тях не съществува никакъв договор със сарацините! Събират набързо няколко стотин рицари и пешаци и решават да нападнат мюсюлманските конници край село Сафурия, северно от Назарет. За няколко минути кръстоносците са разбити. Единствено Великият учител на тамплиерите успява да избяга:

Уплашени от поражението, разказва Ибн ал-Атир, западняците изпратиха при Раймонд патриарха, свещеници и монаси, както и много рицари, които горчиво го упрекнаха за съюза му със Салахеддин. Те му казаха: „Вероятно си приел исляма, иначе нямаше да можеш да понесеш станалото. Не би приел мюсюлмани да преминат през твоята територия, да избиват тамплиери и хоспиталиери и да се оттеглят с взетите от тях пленници, без ти да се опиташ да им се противопоставиш“. Собствените войници на графа, тези от Триполи и Тивериада, му отправиха същите упреци, а патриархът заплаши да го анатемоса и да разтрогне брака му. Подложен на целия този натиск, Раймонд се уплаши. Той помоли за прошка и се разкая. Те му простиха, помириха се с него и го накараха да предостави войските си на разположение на краля, както и да участва в борбата срещу мюсюлманите. И графът тръгна с тях. Тогава западняците събраха войските си, конници и пешаци, близо до Акра, и поеха с бавна крачка към село Сафурия.

В лагера на мюсюлманите разгромът на военните религиозни ордени, от които се страхуват и които са единодушно ненавиждани, донася вкуса на победата. Емири и войници нямат търпение да премерят сили с западняците – кръстоносци. През юни Саладин събира всичките си войски в средата на пътя между Дамаск и Тивериада: две хиляди конници преминават пред него, без да се броят пешаците и опълченците. От седлото на коня си султанът изкрещява бойния лозунг, подет като ехо от хиляди зейнали гърла: „Победа над врага Божи“!

Саладин е направил спокоен анализ на обстановката пред собствения си генерален щаб: „Случаят, който ни се предоставя, може би никога няма да се повтори. По мое мнение мюсюлманската армия трябва да нападне всички неверници в боен ред. Трябва решително да започнем джихада преди войските ни да се разпръснат“. Онова, което султанът иска да избегне, е васали и съюзници да си тръгнат по домовете с настъпващия през есента край на сезона на битките, преди още да е извоювал решителната си победа. Но западняците са изключително предпазливи воини. Няма ли да се опитат да избегнат боя, когато видят строените мюсюлмански сили?

Саладин решава да им скрои клопка и моли Бога те да се хванат в нея. Той се отправя към Тивериада, превзема града за един ден, нарежда да бъдат запалени множество пожари и обсажда цитаделата, в която живее графинята, съпруга на Раймонд, и шепа бранители. Мюсюлманската армия е напълно в състояние да сломи съпротивата им, но султанът възпира хората си. Трябва бавно да усилват натиска, да се преструват, че се готвят за последна атака и да чакат реакция:

Когато западняците научиха, че Саладин е превзел и опожарил Тивериада, разказва Ибн ал-Атир, те се събраха на съвет. Някои предложиха да настъпят срещу мюсюлманите, за да ги разбият и не им позволят да превземат цитаделата. Но Раймонд се намеси: „Тивериада е моя, им каза той, и собствената ми жена е обсадена вътре. Но аз съм готов да приема цитаделата да бъде превзета и жена ми да бъде пленена, ако офанзивата на Саладин спре дотук. Защото, Господ ми е свидетел, виждал съм много мюсюлмански армии в миналото и никоя не е била по-многочислена, нито по-силна от тази, с която разполага днес Саладин. Нека избегнем да мерим сили с него. Винаги можем да си върнем Тивериада и да платим откуп, за да освободим нашите“. Но княз Арнат, господар на Керак, му каза: „Опитваш се да ни изплашиш като описваш силата на мюсюлманите, защото ги обичаш и предпочиташ приятелството им. Иначе нямаше да говориш такива думи. А щом твърдиш, че са много, аз ще ти кажа: огънят не се страхува от количеството дърва за горене“. Тогава графът отговори: „Аз съм с вас, ще направя както искате, ще се бия на ваша страна, но ще видите какво ще стане“.

Отново доводите на най-крайния побеждават при западните рицари.

Всичко е готово за битката. Армията на Саладин се е разположила в благодатна долина, покрита с плодни дървета. Зад нея се простира сладководното Тивериадско езеро, през което минава река Йордан, а по-далече, по посока на североизток, се откроява величественият силует на Голанските възвишения. Близо до мюсюлманския лагер се издига двувръх хълм, наречен Хитински рога по името на село Хитин, разположено на един от склоновете му.

На 3 юли наброяващата близо дванадесет хиляди бойци западняшка армия потегля. Разстоянието, което трябва да измине от Сафурия до Тивериада, не е дълго, най-много четири часа път в нормално време. Но през лятото тази част от палестинската земя е напълно безводна. Няма нито извор, нито кладенец, а реките са пресъхнали. Когато тръгват сутринта от Сафурия, кръстоносците са убедени, че още следобед ще могат да утолят жаждата си на брега на езерото. Саладин внимателно е подготвил клопката си. През целия ден конниците му не оставят на мира противника, нападат го отпред, отзад, отстрани, покриват го с облаци стрели. Западните рицари дават известни жертви, но което е по-важно, принудени са да забавят придвижването си.

Малко преди залез слънце кръстоносците стигат до едно възвишение, от което могат да обхванат цялата картина. Точно под краката им е село Хитин с няколко землисти на цвят къщи, а в дъното на долината блестят водите на Тивериадското езеро. В непосредствена близост, всред зеленеещата се равнина, която се простира покрай брега, е армията на Саладин. За да се напият, трябва да помолят за разрешение султана!

Султанът се усмихва. Той знае, че западняците са изморени, че умират от жажда, че вече нямат нито сили, нито време да стигнат по светло до езерото и че са осъдени да останат до сутринта без капка вода. Ще могат ли наистина да се бият при тези условия? Саладин ще прекара нощта между молитви и заседания на генералния си щаб. Нарежда на част от емирите да минат откъм тила на неприятеля, за да му препречат пътя за отстъпление, уверява се, че всеки е заел добра позиция и повтаря заповедите си.

На другия ден, 4 юли 1187 година, още при първите лъчи на заревото кръстоносците, напълно обкръжени и замаяни от жажда, отчаяно се опитват да се спуснат по хълма и да стигнат до езерото. Пешаците, много по-изнурени от конниците след изтощителния поход предния ден, тичат слепешком, носейки като товар брадвите и боздуганите си и на вълни се разбиват върху здравата стена от саби и копия. Оцелелите отстъпват безредно по посока на хълмовете, където се смесват с рицарите, вече уверени в поражението. Нито една отбранителна линия не може да издържи. Въпреки това продължават да се бият храбро и отчаяно. Раймонд, начело на шепа хора от своите, се опитва да си пробие път през мюсюлманските редици. Наместниците на Саладин го разпознават и оставят да избяга. Той продължава да препуска към Триполи.

След заминаването на графа кръстоносците на малко да капитулират, разказва Ибн ал-Атир. Мюсюлманите бяха подпалили сухата трева и вятърът отнасяше дима в очите на рицарите. Оказали се в плен на жаждата, пламъците, дима, лятната горещина и огъня на битката, западняците не издържаха повече. Но си казваха, че единственият начин да избегнат смъртта е като й се противопоставят. И те нападаха с такова ожесточение, че мюсюлманите бяха на път да отстъпят. Но при всяка атака понасяха жертви и броят им намаляваше. Мюсюлманите сложиха ръка на истинския кръст. За кръстоносците това означаваше най-тежката от загубите, защото, твърдяха те, Месията, мир нему, бил разпнат на него.

Според исляма Христос е разпнат само привидно, защото бог обичал прекалено много сина на Мария, за да позволи той да бъде подложен на подобно отвратително мъчение.

Въпреки загубата последните оцелели измежду западняците, около сто и петдесет от най-добрите им рицари, продължават храбро да се бият и се укрепяват на един издигнат терен над село Хитин, за да опънат палатки и организират съпротивата си. Но мюсюлманите ги притискат от всички страни и само кралската шатра остава да стърчи. Останалото е разказано от самия син на Саладин, ал-Малик ал-Афдал, тогава седемнадесет годишен:

Бях, разказва той, до баща ми в битката край Хитин, първата, в която взех участие. Когато кралят на западняците се появи на хълма, той нападна толкова яростно, че нашите войски отстъпиха до мястото, където беше застанал баща ми. Погледнах го. Беше тъжен, притеснен и нервно подръпваше брадата си. Потегли напред с вика: „Сатаната не трябва да победи!“ Мюсюлманите отново се втурнаха да превземат хълма. Когато видях кръстоносците да отстъпват под натиска на войските ни, аз изкрещях от радост: „Бихме ги!“ Но западняците нападнаха още по-бясно и нашите отново се озоваха до баща ми. Той отново ги призова да нападнат и те принудиха врага да се изтегли към хълма. Аз отново изкрещях: „Бихме ги!“ Но баща ми се обърна към мен и ми рече: „Млъкни! Ще ги победим едва когато онази палатка там горе падне!“

Още не бе довършил думите си и ето че палатката на краля се свлече. Тогава султанът слезе от коня си, просна се на земята и благодари на Бога, като плачеше от радост.

Саладин се изправя сред виковете на радост, яхва отново коня си и тръгва към хълма. Довеждат му знатните пленници — крал Ги и княз Арнат. Писателят Имадеддин ал-Асфахани, съветник на султана, присъства на сцената:

Салахеддин, разказва той, покани краля да седне до него, а когато влезе и Арнат, той го настани до краля и припомни злодействата му: „Колко пъти се кле, а след това нарушаваше клетвите си, колко пъти подписва договори, които не спазваше!“ Арнат отговори чрез преводача: „Всички крале са постъпвали така. Не съм направил нищо повече.“ В същото време Ги изгаряше от жажда, климаше с глава сякаш беше пиян, а лицето му издаваше голяма уплаха. Салахеддин се обърна към него с успокоителни думи, нареди да донесат ледена вода и му я поднесе. Кралят пи, след това предложи остатъка на Арнат, който на свой ред утоли жаждата си. Тогава султанът рече на Ги: „Ти не ме попита дали да му дадеш да пие. Следователно не съм длъжен да го помилвам“.

Според арабската традиция пленник, комуто дадат да пие или да яде, трябва да бъде помилван. Задължение, което Саладин явно не е искал да изпълни по отношение на човек, когото се е заклел да убие със собствените си ръце. Имадеддин продължава:

След като каза тези думи султанът излезе, яхна коня си и се отдалечи, оставяйки задържаните в плен на ужаса. Той инспектира завръщането на войските, а после се върна в палатката си. Там накара да доведат Арнат, насочи се към него със сабята си и го удари между врата и плешката. Когато Арнат се строполи на земята, му отрязаха главата, а след това завлякоха тялото за краката пред краля, който се разтрепери. Като го видя така да се тресе, султанът му каза с успокоителен тон: „Този човек бе убит единствено заради злодейството и коварството си!“

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар