// Вие четете...

Истината е в избора

Самота и уязвимост.

„Човек, лишен от грижи, умира преждевеременно.“

Старата възраст исторически се е считала за време на социално изключване. Теорията за оттеглянето и освобождаването от ангажименти с пенсионирането, посочва, че е печелившо и за двете страни – старите хора и обществото – ако старите постепенно отстъпят своите роли. По същия начин класическите теории за ролите поддържат тезата, че отпадането от пазара на труда за мъжете (чрез пенсионирането) и загубата на женска роля за жените (чрез овдовяването) поставя старите хора в социална изолация и обезсмисля живота им.

Повечето съвременни изследвания отчитат обаче, че самотата и социалната изолация не са неизбежни, нито универсални характеристики на остаряването. През последните три десетилетия се налага извода, че самотата не е резултат на количествена липса на връзки, а на липсата на удовлетвореност от броя и качеството им. Съвременните изследователи идентифицират две статически и концептуално различни типа самота: емоционална самота, която се отнася до липса на интимно споделяне и социална изолация, отнасяща се до изключването от по-широката социална мрежа. Двата типа са силно свързани: Вдовците, онези, които живеят сами, или далеч от приятели и семейства, устойчиво декларират по-високи равнища и на двата типа самота, в сравнение с хора, които са по-добре социално интегрирани. Наличието на близки хора обаче не е достатъчен фактор, който премахва чувството за самота: Около 25% от старите хора признават, че са самотни и тези примери са често срещани сред хора, чиито съпрузи са болни, които имат незадоволителни (незадължително сексуални) отношения, които рядко общуват или имат конфликтни отношения. Освен това самотата зависи от индивидуалните стандарти за оптимална мрежа от отношения.

Освен субективна по природа, самотата е сериозен проблем за много стари хора. Това е свързано с проблеми със съня, лошо здраве, сърдечни проблеми и високо кръвно налягане, а всеки от тези проблеми води до дългосрочни последици за риск от смъртност. Самотата може да бъде особено остър социален проблем за старите хора в бъдещите демографски кохорти: По-малките семейства и нарастващият брой на разводите и бездетството сред следващите поколения стари хора може да увеличи вероятността за действителност, в която всеки да поддържа много малко на брой контакти. Което води до социална изолация. Още по-важно е, че настоящите кохорти на възрастни в средна възраст имат нереалистично високи очаквания за това какво искат от социалните връзки, какво очакват те да им осигурят (като например, че партньорът трябва да бъде „сродна душа”). Ако тези очаквания не се осъществят, вероятно ги очакват по-високи равнища на самота. В заключение не е важно колко връзки поддържа някой, а степента в която тези отношения се оценяват като значими и удовлетворителни за неговото благополучие в късна възраст.

Качеството на живот се очертава като важна тема в изследването на остаряването и житейския път. Жертвите на тормоз и неглижиране имат по-висок риск от смъртност и заболеваемост. Доказателства посочват, че многостранният и многообразен тормоз над възрастните се е проявявал исторически в най-различни форми – физическо, психическо или икономическо насилие от страна на грижещите се за тях, съпруг(а) или други членове на семейството.

През последните десетилетия в обществото се наблюдава нарастващо внимание към насилието. Докато преди във фокус беше насилието върху жени в семейството и детското насилие и неглижиране, 80-те години са най-често цитирани като десетилетието на най-голямо обществено внимание към проблемите и превенцията на насилието върху старите хора и неглижирането им. В края на 80-те години се появява първото специализирано списание за насилие над възрастните. През изминалите десетилетия от тогава експертите се сблъскват с предизвикателствата в изследванията на насилието в късна възраст и обогатяват изследванията, политиката и практиките в областта – отвъд домашното насилие, детското насилие и насилието от страна на интимния партньор.

Насилието върху старите хора включва физическо, сексуално, емоционално психическо насилие и финансова експлоатация. Неглижирането понякога означава изоставяне, а самоубийството е най-ярка форма на отказ от живот чрез самоунищожение.

През последните години се увеличават случаите на парични, имотни измами и финансова експлоатация, дефинирана като мошенически, незаконен или неморален акт на този, който се грижи или е доверено лице на възрастния човек, с цел да използва ресурсите му за лична полза, като го лишава или ограничава от достъп или използване на придобивки, ресурси, собственост или активи. Неглижирането може да бъде активно (изразяващо се в действия) или пасивно (липса на действия) от страна на довереното лице или човека, който е поел да се грижи за стария човек. Това включва липса на грижа (осигуряване на храна, облекло, хигиена, хранене, гледане), злоупотреба с лекарства (включително даване на ненужни лекарства – транквиланти и успокоителни), както и неполагане на медицински грижи, когато те са наложителни. Според национално изследване, неглижирането от страна на този, който се грижи за възрастния е втората най-съществена причина (21%). Следва „изоставяне и занемаряване”, без осигуряване на грижи.

Най-често срещано е самонараняването и неглижирането. Последното се дефинира като неспособност в резултат на физическо или психическо заболяване или намален капацитет самостоятелно да се изпълняват задачи, свързани с хранене, обличане, медицинска грижа, дейности за поддържане на здравето или безопасността, сигурността, както и ръководство на собствените дела. Национално представително телефонно интервю на стари хора открива физическо (1.6%), емоционално (4.6%) сексуално (0.6%), потенциално неглижиране (5.1%) и финансова експлоатация (5.2%). При това се оказва, че финансовата експлоатация на стари хора от външни на семейството лица е най-висока – 6.5%!

Съвременната криза увеличава значително дела на материалните злоупотреби срещу стари хора, днес те много често стават жертви на измами. Вниманието се насочва и към извършители, които не са членове на семейството (освен непознати за общността в която живеят старите хора, така и в домовете за стари хора.) Подчертава се необходимостта от услуги за помощ и подслон за жертвите на насилие. В много от случаите насилието остава скрито, има висок дял на пострадали, които не съобщават за преживяното. В опитите да се защитят, жертвите разчитат на адвокати, защитници на човешките права и живот без насилие, а така също медицински служители и всички, които отговарят за изпълнението на закона. За преживелите насилие често е трудно да се намери сигурно и безопасно място. А услугите по оказаната помощ не винаги са подходящи или адекватни за нуждите на старите хора. Не съобщаването за насилие е устойчив факт от изследванията. Съвременните генерации стари хора крият за виктимизацията по различни причини. Още повече, че жертвите често продължават да разчитат на порасналите си деца или внуци (извършители на насилие), и затова пазят това в строга тайна. За онези, които живеят в непрекъснат тормоз, унижение или страх от отмъщение, това обяснява страхът от разкриването на тази тайна. Старите хора, жертви на насилие, остават невидими за другите, доколкото те е по-малко вероятно да търсят подслон, да съобщят за това в полицията и рядко вземат мерки срещу насилниците, в сравнение с младите. Старите хора не искат да съобщават или да разкриват за насилието поради страх от насилниците, или това да не стане повод за настаняването им в институции (болници или старчески домове). А онези, които са „затворени” и изолирани, много често също остават „невидими” за професионалистите, които могат да удостоверят насилието и да го предотвратят. Психически и физически увреждания допълнително могат да повишат уязвимостта в късния живот. С увеличаването на кохортата на старите хора нараства значително броя на уязвимите, за което трябва да се говори публично. Както и да се мобилизират силите за превенция и реакция на насилието.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар