// Вие четете...

Поведенчески модели

Самозаблуждение чрез надежда.

K55„Ако станеш по-рано сутринта, няма да се съмне по-рано.“

Самозаблуждение чрез надежда.

В някои случаи отлагането е значително по-лесен избор в сравнение с действието. Нека да видим, кога правим този избор:
Продължавате да вършите работата, която смятате, че ви държи на едно място и не ви позволява да се развивате.
Продължавате да поддържате връзка, която не ви носи радост. Оставате женен или неженен, като се надявате, че нещата ще се оправят.
Отказвате да вземете мерки, за да изгладите някои затруднения във взаимоотношенията си, смущения в сексуалния живот, стеснителност или фобии. Чакате нещата сами да се оправят, вместо да направите нещо, за да ги поправите.
Не се отучвате от пристрастеността си към алкохола, наркотиците, лекарствата или цигарите. Казвате: „Ще ги оставя, когато съм готов за това“, но знаете, че отлагате, защото се съмнявате дали ще успеете да се отучите от вредния си навик.
Отлагате извършването на трудни или неприятни домакински задачи, като чистене, ремонт, шиене, пране, боядисване и други подобни при условие, че действително ви интересува дали ще бъдат извършени или не. Ако протакате достатъчно дълго, задачите могат да се изпълнят от само себе си.
Избягвате сблъсък с околните например, с приятел, любима, продавач или работник от сферата на обслужването. Като изчаквате, накрая не се налага да влизате в конфликт, макар че сблъсъкът може да подобри взаимоотношенията или качеството на обслужване.
Страхувате се да промените географското си местоположение. Цял живот оставате на едно и също място.
Отлагате приятната за вас възможност да прекарате един ден или един час с децата си, тъй като имате много работа или сте затрупан от сериозни проблеми. По същия начин не излизате да вечеряте на ресторант, не отивате на театър или на спортно състезание заедно с близките си. Постоянно отлагате това с фразата „Заета съм“.
Решавате да спазвате диета от следващия ден или следващата седмица. Тъй като е по-лесно да се отложи нещо, отколкото да се свали от „дневния ред“, вие казвате: „Ще се заема с това утре“, но утре никога не идва.
Сънят или умората ви служат като причина да протакате нещата. Забелязвали ли сте, колко изтощен започва да се чувства човек, когато му предстои да извърши нещо неприятно или трудно? Една малка умора е чудесно средство за отлагане.
Разболявате се, когато трябва да извършите неприятна или досадна задача. Как да я извършите сега, когато се чувствате толкова зле? Неразположението също, както и умората е отличен претекст за отлагане.
Прилагате номера „Нямам време за това“, за да обясните, че не извършвате нещо поради натоварения си график в който впрочем винаги има място за нещата, които действително желаете да свършите. Непрекъснато очаквате ваканция или мечтано пътуване.
Склонен сте да критикувате и като критикувате другите, прикривате нежеланието си да действате.
Отказвате да се прегледате при лекар, когато изпитвате някакво неразположение. Като отлагате отиването на лекар, вие отбягвате евентуален сблъсък с реалността на едно заболяване.
Страхувате се да направите крачка към някого, когото харесвате. Вие желаете точно това, но ще предпочетете да изчакате, като се надявате, че нещата сами ще се подредят.
Чувствате отегчение във всеки миг от живота си. Това е просто начин да протакате нещо и да използвате отегчително събитие, като причина за това, че не предприемате нещо по-интересно.
Планирате, но никога не осъществявате програма за редовни физически упражнения. „Започвам веднага… следващата седмица.“
Живеете заради децата си и винаги отлагате собственото си щастие. Как можем да си позволим да заминем на почивка, като имаме грижи около образованието на децата?

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар