// Вие четете...

История на българите

Руския военно морски флот – 1877.

„Който не рискува не печели.“

Активните действия на руския военно морски флот в Черно море на втория етап от войната се изразяват преди всичко в минната атака на Макаров. Атаката била извършена на 23 август на рейда на Сухуми. Цел на атаката се явявал турския броненосец 3 ранг „Асари Шефкет”, който бил командван от Исмаил бей, роден англичанин.

Атаката започнали лейтенант Писаревски на минен катер „Синоп” и лейтенант Вишневецки на „Неварине”. Пред самия трап на броненосеца на Писаревски се наложило да издържи схватка с гребен турски стражеви катер; турците го ранили с весло (гребло) в главата и искали с отблъскващите куки да го свалят във водата; но командата на „Синоп” спасила командира и се отблъснала. Независимо от оръжейния огън на турците, на Писаревски се отдало правилно да подведе мината под самата средна част на съда и да я взриви. Също така удачно подвел и взривил мината и Вишневецки на „Неварона”. Броненосецът силно се разклатил, и в този момент се взривила и трета мина, подведена под броненосеца от мичман Нелсон Гирсон от катера „Минер”. От неговия взрив броненосецът така се наклонил първо на дясно, след това на ляво, така че от катера се видяла част от неговата палуба. Катерът „Чесма” заплел своя минен буксир в отломките и не взел участие в атаката.

При проверката се оказало, че в резултат на тази минна атака „Асари Шефкет” силно пострадал.

Друг вид активни самостоятелни действия на руския военен флот били бомбардировките на населени пунктове по турското крайбрежие. Така на 3 август „Константин” подложил на бомбардировка Килию – населен пункт на два часа път от Босфора. Бомбардировката силно изплашила Константинопол. Активни действия на руския Черноморски флот се изразявали също така и в съвместните действия с отряда на Шелковников и „Константин” близо до Кавказкото крайбрежие на Черно море.

През август 1877 година Сочинския отряд на полковник Шелковников се придвижвал от Адлер към Пицунде за присъединяване с войските на Ингурския отряд на генерал майор Алхазов, действащ срещу малки турски десанти и абхазци. На пътя към Пицунде на войските на Шелковников предстояло да преминат през Гигренските клисури. Турците очаквали преминаването по тази клисура на руските войски и, желаейки да не ги допуснат да се присъединят с Ингурския отряд, поставили на море срещу клисурата своя броненосец; последния насочил оръдията си на клисурата и започнал да очаква появяването на руските войски.

Да се премине през клисурата било невъзможно – по нея преминавал единствения път към Ингурския отряд. За да не попаднат под огъня на броненосеца, Шелковников решил да използва тъмнината и дъждовната нощ на 19 август и незабележимо преминал клисурата. На самия Шелковников с предните войски се отдало да преминат, но част от колоната под командването на Аргутински, следваща отзад, попаднала на сутринта на 19 август под огъня на броненосеца. Да се скрият от огъня на броненосеца не е имало къде – и по двете страни на пътя се издигали стръмните скатове на клисурата. Внезапно огънят бил прекратен, и било забелязано, че броненосецът се отдалечава от брега навътре в морето. Колоната спокойно възобновила своето движение. Отрядът на Шелковников навреме пристигнал и удачно изпълнил своята задача.

Странното и непонятно поведение на турския броненосец имало просто обяснение. Придвижвайки се към Пицунде, Шелковников предвидил противодействието на турските кораби при преминаването на клисурата и телеграфно поискал помощ от Аркас. По това искане Аркас изпратил към мястото „Константин” начело с Макаров.

На разсъмване на 19 август Макаров при подхождането към Гагра открил турския броненосец „Асари Шефкет”. От броненосецът също открили „Константин”. Капитанът на „Асари Шефкет” се съблазнявал от лека, както на него му се струвало, възможност да завладее добре известния му руски параход. Прекратявайки обстрела по войските на Аргутински и с пълна пара на пълен ход се устремил към „Константин”. Умишлено забавяйки от време на време ход и това подмамило турския броненосец, Макаров цели два и половина часа водил зад себе си броненосеца. Към края на третия час внезапно се появил шквал със силен дъжд, когато той отминал – броненосецът никъде на хоризонта не се виждал. Макаров се върнал към Гагара, убедил се, че там вече не се нуждаят от неговата помощ и се върнал в Новоросийск.

Действията на Макаров на „Константин” на 19 август възвърнали добрите традиции в руския военен флот, отдавна взаимодействащи със сухопътните сили, спасявайки ги в трудни минути.

Необходимо е също да се спомене за опитите на комбинирани действия по овладяването на Сулин в делтата на Дунав.

В Сулин се намирала резиденцията на международната Дунавска комисия и английско стационарно учреждение, поради това и градът се считал като неутрален. Но едновременно турците съоръжили в Сулин четири батареи, въвели тук четири броненосеца, оградили ги с бонови и минни заграждения; действията на турците давали право на руските войски да разглеждат Сулин като турски укрепен град. Било взето решение да се овладее Сулин.

За тази цел от руското морско командване е била отделена ескадра от 9 вимпела под командването на капитан лейтенант Диков. Той решил да постави близо до града минно заграждение, да завладее с десант бреговата батарея и да започне бомбардировка на града.

На 9 октомври ескадрата на Диков приближила Сулин и подмамила турския параход „Картал” и канонерката „Суну”, след което стоварила над тях своя огън. На „Картал” се отдало да се върне назад, канонерката пък налетяла на руското минно заграждение и веднага потънала на дъното. Казано честно, това било и най-забележимото сражение по време на цялата експедиция срещу Сулин. Диков за първи път в цялата военно морска история използвал нов способ за използването на минните заграждения с активна цел.

По нататък ескадрата на Диков взела на обстрел турските броненосци, стоящи при Сулин, нанасяйки им в течение на 9 и 10 октомври сериозни поражения.

На Дунав руските флотски команди и речната флотилия извършили на втория етап от войната огромна работа.

Руските моряци получили задача да осигурят преминаването на румънските войски през Дунав. Средствата, предназначени за тази цел, били много ограничени – два сала, две моторни лодки и два парни катера. Независимо от това, флотските команди пренесли на южния бряг на Дунав 22000 румънски пехотинци и 8 батареи, без да се смятат при това обоза и парка. Работата по прехвърлянето на румънските войски завършила едва след построяването през септември от румънците на свои мост. Наред с това катерите от Дунавската речна флотилия извършили в интерес на войските речно търсене, рекогносцировка и други.

Следва да се отбележи също участието на руската Дунавска флотилия на 12 декември 1877 година в боя на сухопътните войски от Рушчукския отряд под Мечка. Участието се изразявало в това, че катерът „Никопол” първи изгонил турските съдове, обстрелващи левия фланг на руските войски, след това открил огън по десния фланг на турските войски от дистанция 14-18 кабелта.

Накрая, съществено място в бойната дейност на руските флотски команди и руската флотилия на Дунав заема постановката на реката съвместно със сапьорите на минни заграждения и тяхната охрана. На втория етап от войната бил преграден достъпа в Дунав от морето във всички ръкави на Дунав. Поставени били всичко 22 минни заграждения с общ брой от 450 галванични и галванично ударни мини.

Като цяло руския Черноморски флот на втория етап на войната е работил с огромно напрежение и, независимо от своята слабост, се сдобил с не малки и реално забележими резултати.

Действията на турския черноморски флот се свеждат до осигуряване на стоварването на десанти на Черноморското крайбрежие на Кавказ, за което вече се спомена, към прихващане на няколко малки руски съдове, към бомбардировка на мирни и незащитени руски крайбрежни градове и села.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар