// Вие четете...

Чувства и власт

Ролята на тълпите.

Talp„Трудностите са най-доброто лекарство против високомерието.“

Ролята на тълпите.

При всички нации, всеобщи симптоми показват, бързо растящата сила на тълпите. Възходът на тълпите отбелязва, един от последните етапи на прехода към „западните цивилизации”, към връщането на онези периоди на безмилостна експлоатация и ограбване. През последните двадесет години на два пъти стихията на тълпата помете управляващата аристокрация, като тенденцията е, това явление да се случва все по-често и по-често, ако възкачилите се на власт не желаят да балансират разпределението на общественото благо.
Досега роля на тълпите се състоеше в разрушаване на статукво и въвеждането на нов морал в управлението, но историята ни учи, че в момента, в който моралните сили, заздравяващи едно общество, престанат да действат, то разпадането ще е дело на онези безсъзнателни и груби множества, които често биват определяни като „варварски”.
Досега цивилизациите са били създавани и ръководени от една малка интелектуална аристокрация и никога от тълпите, макар и в нашата история да има периоди в които се говореше, че управлението е в ръцете на народа.
Силата на тълпите е в резултат на гнева от измамата и ограбването, която управляващите вършат, но им стига само до толкова, доколкото да свалят от управление предишните. Постигнат ли безредие тълпите не са в състояние да въведат порядък и вследствие на своето само разпадане, тяхната сила изчезва. Това е момента в който носителите на идеи се възкачат на престола и бързо се превръщат в нещо по-лошо от предишните. Това е причината и за по-скорошното възникване на социалните бунтове и развихряне на стихията на тълпата.
Понятието „цивилизационно общество“ включва ясни правила, дисциплина, преход от инстинктивното към рационалното, предвиждане на бъдещето, висока степен на културата. Това са все условия, абсолютно недостъпни за тълпите, оставени сами на себе си. Чрез разрушителната си мощ те действат единствено като онези „микроби”, ускоряващи разложението на неспособните управляващи. Ако „постройката” на едно общество е проядена, тълпите несъмнено ще предизвикват срутването й. И точно това е тяхната роля. За един определен момент сляпата сила на множеството се превръща в единствена философия на историята. Но за да се случи това е необходим онзи малък тласък, за който нашият народ казва, че „малкото камъче обръща колата”.
Мисълта за господство на тълпите, явно дразни някои слоеве на обществото, но могат ли да бъдат възпрени, след като преградите пред тях бяха премахнати непредвидливо точно от тези които се страхуват от тяхната разрушителна сила и мощ. Ако управляващите не бяха толкова алчни и крадливи, не биха изпитали гнева на масите. За съжаление управляващата върхушка не престава да измисля всякакви начини за манипулиране на тази огромна част от обществото, на всички етапи на развитие на недоволството на тълпата.
В действителност господарите на света, създателите на религии или на империи, апостолите на всички вери, известни държавници, водачи на малки и по-големи човешки обединения, винаги са били неволни психолози, надарени с инстинктивно познание за душата на тълпите. Това познание, често пъти много точно, им позволява те лесно да ги овладяват и в крайна сметка да успеят да се възползват. Познаването на душата и поведението на тълпите е средство за всеки държавник, който иска не те да управляват него, а той да управлява тях. Това днес е доста трудно, но ако нещо не става с пари, то става с много пари. Купувайки и разделяйки водачите те успяват да постигнат онова което искат, тоест да се докопат отново до управлението.
Психологията на тълпите показва, колко слабо е въздействието на законите и институциите върху тяхната импулсивна природа и доколко тълпите са неспособни да имат някакви мнения извън внушените им. Те не биха могли да бъдат водени от правила, произтичащи от чистата теоретична справедливост. Единствено впечатленията, породени в душата им отвън, са в състояние да ги привлекат.
За потвърждение на горното нека да видим следния пример. Ако законодателят реши да въведе нов данък, ще трябва ли да прибегне до теоретично най-справедливото решение? По никакъв начин. Най-несправедливото ще бъде практически най-добро за народа, стига да е най-незабележимо и най-малко тежко на пръв поглед. По този начин един косвен данък, дори да е убийствен, винаги ще бъде приет от народонаселението. Всекидневно удържан в определени размери от предметите за потребление, той не ще наруши навиците му и не ще му направи особено впечатление. Ако обаче този данък бъде заменен с пропорционален данък върху заплащането или други доходи и който да се заплаща еднократно, пък бил той и десет пъти по-нисък от другия, тогава той ще предизвика единодушни протести. Невидимите ежедневни вземания са заменени в действителност от една обща относително висока сума, придобиваща впоследствие внушителни размери. Тя би останала незабележима само ако се отделя стотинка по стотинка. Такъв икономически подход обаче включва доста голяма доза предвидливост от страна на управляващите, на която народа е неспособен да реагира. И това е така, защото липсва повратната точка, точката на предела на възможното търпение.
Опитът показва, че в поведението си хората никога не следват предписанията на чистия разум, те заразявайки се от стихията на тълпата не следват разумния подход, а се впускат в действия диктувани от гнева.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар