// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Ролята на „семейството“ и на „първата дама“.

„Делото, замислено от жената, се осъществява от мъжа.“

Обособяване на инстинктите на мъжки и женски. Инстинктите на човека са обособени също така и по полова принадлежност. Тези инстинкти носят програми за запазване на вида с приемствеността на поколенията. Женските инстинкти са ориентирани:

– към зачеване на дете;

– към раждане на дете;

– към обгрижване на детето в началните стадии на неговия живот.

Жената под въздействието на тези свои инстинкти обслужва потребностите на детето.

Мъжките инстинкти са ориентирани към обслужване на жената и потомството. Мъжът през инстинктите на половото влечение е психологически подчинен на жената.

Терминът „секс-бомба“ в много исторически обстоятелства следва да се разбира буквално – това е оръжие за масово поразяване, пораждащо ефект, който може да се разпространява до стотици години занапред. Примери за такъв род секс-бомби се явяват библейския Есфир, еврейката Малки – майката на Владимир – кръстникът на Рус.

Такава ориентация на инстинктите е предизвикана от това, че инстинктите на вида „разумен“ Човек са построени така, че да обезпечат максимален темп на нарастване на числеността, тоест прираста на населението. При това инстинктите на жената са ориентирани към обслужването на детето в първите месеци и години от неговия живот и борба за „най-добро място под Слънцето“, а инстинктите на мъжа са ориентирани към поддаване на „заякващи“ програми на поведение („не е наша работа да раждаме, преспал, станал и заминал“) и на обслужване на жената с децата. Това поставя мъжа – носителя на животинския тип психика – в психологическа зависимост от жената и е възможно да го превърне в оръдие, чрез което жената достига „най-доброто място под Слънцето“, конкурирайки се с другите себеподобни самки.

В културата на обществата, където животинският тип психика количествено преобладава, се смята за нормално и напълно допустимо всяко подобно животинско – инстинктивно поведение има свои продължения в културата и се изразява в различни видове културни образи: една от тях е модата, и преди всичко, женската мода, „висшата“ мода, а така също голяма част от специфичната мъжка ругатня.

В книгата „Жената в стария свят“ (Е. Вардиман. М., „Наука“, 1990, стр. 15) е публикувана репродукция на скална рисунка на тема живота на обществото в матриархата, намерена в пещера в Африка на територията на днешен Алжир (рис. 7–1).

Рис. 7–1

Мъж на лов с копие в ръка. Жена му „пази гърба“. Струва ни се, че всеки се занимава със своите дела. Но дългия извит член на мъжа е „собственост“ на тази жена – напъхан където трябва, и подобно на водолазен шланг или на кабелно дистанционно управление на робота, се проточва от жената до мястото на дейността на мъжа й. В коментарите от автора на тази книга се казва:

„Вдигнатите ръце на жената следва, несъмнено да се разбират като ритуален жест: женското начало явно е свързано с магьосническа функция; жената владее висши сили да дарява богат лов“. Възможно е, че древния автор на рисунката действително е искал да изобрази „посредничеството на жената пред висшите сили“, но не е изключено, че и тогава това е била карикатура на „вагинокрация“ (от „vagina“ – влагалище, и „кратия“ – власт), в която „жената“ почти винаги – в пряко общуване и дистанционно – управлява „мъжа“ като свой био робот. Освен това при това положение е възможно тя да не е „господарка сама на себе си“, тъй като се намира под властта на същото, чрез което подчинява своя „мъж“. Във всеки случай, изкуството е един от начините за познание и описание на Живота, вследствие на което художникът е способен обективно да покаже дори това, което излиза от пределите на неговото собствено разбиране и даже противоречи на убежденията му. Идеята за матриархата и вагинокрацията на основата на преобладаване в обществото на животинския тип психика не би могла да се изрази по-добре от начина, по който го показва авторът на скалната рисунка.

Кой е по-главен: президентът на страната или съпругата му. Сега с това следва да се сравни ролята на „семейството“ и на „първата дама“ в политическия живот на съвременния свят, който се залъгва, че живее в явен патриархат. Много ще стане обнадеждаващо видимо, лесно обяснимо и предсказуемо, веднага щом бъде съпоставено с различните типове психика на мъжете, заемащи държавни и прочее длъжности, и съпътстващите ги жени (любовници, законни съпруги), които заповядват на мъжлетата на домашното „Политбюро“ („никой не е герой пред своята жена“). Реално излиза, че обществото се намира в матриархат, въпреки че организационно наподобява патриархат.

Вече малцина се съмняват в това, че генсека Горбачов наистина е бил мъж под чехъл на своята Раиса Максимовна. Повече от очевидно е до какво доведе това. Същото е и в семейството на Елцин, където решаваща роля играе дъщеря му Татяна! Това ни доведе до нещо, което сега целият народ изпитва на гърба си: в страната е пълно безобразие. И това поставя задачата за преразглеждане на процедурата на изборите. Кого избира народа: президента или съпругата му?

Или в другия вариант – деца, психологически застаряващи в младостта си и заповядващи на майките си, превръщащи живота на своите майки в ад. А така също и „мамините“ синчета и щерки, които въпреки че са пораснали, все така са си останали в детството и във всичко са под контрола на майките си, които са превърнали живота на своите деца в безкрайно робство.

Мнението за абсолютната активност на мъжа в половите отношения е илюзия. В повечето случаи жената предизвиква половото влечение у мъжа, а мъжката реакция е ответна. Ако жената е носител на животинския или на демонския тип психика, то тя много силно поддържа отношения, построени на такава основа. Ако мъжа й отнема свободата, то за нея това е по-неприятно, отколкото изневярата му с друга жена и заради тази инстинктивно – демонска основа това за нея е жизнена трагедия, крах на съдбата й. И така ще е дотогава, докато тя сама не се освободи от диктатурата на инстинктите си, автоматизмите на културата на собствения си демонизъм и задържане.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар