// Вие четете...

Човешката душа

Ролята на Невидимото.

„Нищожен човек е онзи, който се нуждае от негодници.“

Ролята на Невидимото.

Дали емоционалното състояние се дължи на умствена или физическа причина, за пациента резултатът е един и същ. Органичното умопомрачение се отличава от функционалното само по своя произход. Едно органично безумие има тенденцията да се отдалечава повече от реалността, отколкото функционалното нервно разстройство, защото при втория случай съществува значителна степен на компенсация, тъй като пациентът може в голяма степен да се съвземе и да се предпази от въвличане в разрушителни състояния. Не е такъв случая с органичното умопомрачение, което се развива към своя логичен завършек. Точно по тази причина невротикът, въпреки острото си страдание, рядко достига до пълен срив. Инстинктът за самосъхранение го пази.
След като разгледахме физическата и субективна основа на умствените разстройства, вече можем да пристъпим към ролята на Невидимото. Какво става, когато невротикът се заеме с окултизъм? Най-добре можем да отговорим на този въпрос, като обмислим какво става в същата ситуация с нормалния човек. Той за пръв път научава за съществуването на Невидими светове и започва да мисли за тях. Щом направи това, той влиза в досег с тях, В началото той може да не е в състояние да ги възприема съзнателно; независимо от това, той ги усеща подсъзнателно и те имат своето въздействие върху него. Неговият живот показва това на близкия наблюдател по хиляди начини.
Има велики сили, които се вихрят като мощни потоци в Невидимото и ние сме привлечени от тях според собственото си предпочитание, обусловено от нашия темперамент. Яростната и силна личност е привлечена в потока на Марс; емоционалната и податлива личност – в сферата на Луната. Въздействията на тези сфери се отразяват върху тях. Окултистът, който работи по правилна система и който знае, че ще срещне тези сили рано или късно, започва да ги избира доброволно една по една, като прилага подходящи ритуали и ги синтезира в собствената си същност. Той знае също, че всеки аспект има своя противоположност. Дева Мария е отразена в Лилит. Древните религии знаели това, но популярното Християнство, което няма корени в традицията, е забравило това. Протестантското Християнство захвърля своя окултен аспект по време на Реформацията. Всички езически пантеони имат груби аспекти на божествата, както и небесни такива. Ние трябва да търсим в отхвърлената част на историята изчезналите страни на собствената си традиция, ако искаме вярата ни да е пълна и завършена; а най-плодотворната посока за търсене е в кабалистичната и гностичната литература. Гностичните писания до голяма степен са били унищожени от системни преследвания, но Кабала все още ни предоставя една цялостна система. Евреите, като строго монотеистични, не говорели за богове, но признавали йерархия от ангели и архангели, които съответстват на езическите пантеони. Точно посредством тези небесни пратеници Създателят е сътворил световете.
Нека разгледаме кабалистичната доктрина за Клифите, тъй като тя съдържа тънко познание относно проблемите на безумието. Доктрината на Десетте Свещени Сефири, подредени по определен начин и образуващи Дървото на Живота, е безценна във възможностите, които ни дава за осъзнаване на Невидимото. Първата Сефира е еманирана от Непроявеното. Точката в Кръга. Тя еманира втората, която на свой ред еманира третата. Веднага, щом една Сефира еманира друга, се казва, че те двете са в равновесие; но по време на самия процес има период на небалансирана сила. Тя се отделя самостоятелно в Космоса и образува своя собствена сфера, която няма връзка с космичната система. Като резултат, всяка сфера на Космоса има своя съответстваща част в Хаоса, в умален мащаб, вярно, но все пак функционална и мощна.
Всяка сфера в процеса на еволюцията изгражда своя Свръх душа, която се нарича по различен начин в различните системи. В Кабала ние ги наричаме Архангели, Духовете пред Трона. Сферата на Слънцето е представена от Рафаел, сферата на Луната – от Габриел. Противоположността на Сефирите – Клифите, се оформят точно по същия начин. В селенията на Пъкъла тези две Клифи са известни като Спорещите и Непристойните, чиито имена показват техните характеристики. Сферата на Слънцето е и точката на проявление на Месията или Спасителя на Земята. Принцът на Мира има своята противоположност в Спорещите. Който е преживял Красивото Видение, не познава реакцията, която го следва, и нуждата от мъдрост, самоконтрол и търпение, за да работим със силите, които се освобождават не само в душата, но и наоколо? Точно по тази причина периодите на пречистване и дисциплина предхождат всяко Откровение. Ние трябва да съблюдаваме бдение, преди да седнем на пиршеството.
Съзнанието, освободено от Сферата на Земята, се издига право към Сферата на Луната. Това е негативната, женска, приемаща психична сфера. Оттам то отива по-нататък към Сферата на Слънцето. Тя е позитивната, мъжка сфера на висшето съзнание, видението на зрящия, като разграничаване от психика. От всяка страна, пътят граничи със Сферите на Херметичната Мъдрост и Елементалната Красота.
Тези Сфери, които са свързани със степените на посвещаване, не ни засягат тук. Ние ще се занимаем само със Сферата на Луната, господарката на лунатиците. Луната е била представена от древните под различни форми, като Диана, целомъдрената богиня на лова, символ на сублимацията, и Хеката – покровителка на магьосничеството и раждаемостта. Вече отбелязахме, че Клифите в Сферата на Луната са наричани Непристойните. Следователно, точно когато една неустойчива душа напредва по Пътя на Сатурн, който е мост през Астрала, и навлиза в Сферата на Луната, тя се докосва до нейния образ Хеката и влиза във връзка с Гамалиел, Непристойните, чиито водач е Лилит – даряващата похотливи сънища. Трябва ли тогава да се удивяваме, че Фройд намира сънищата на невротиците изпълнени със любовни образи в тяхната най-перверзна и унизителна форма? Равините са познавали тяхната психология, точно колкото и той.
Както вече подчертахме, невротикът много често е с психични способности, а голяма част от занимаващите се с психичното са невротици. Какво можем да очакваме да се случи с душата, която е била посветена в предишен живот, запазила е на подсъзнателно ниво придобитите си психични умения и се оказва въплътена в невротична личност в настоящия си живот? Тя ще се поддаде на мрачното доминиране на Луната, а нейна покровителка ще бъде Лилит. През неплътно затворените врати на невротичния темперамент навлизат силите на Бездната. Дисоциативните комплекси на Микрокосмоса са подсилени от дисоциативните комплекси на Макрокосмоса, тъй като точно това представляват Клифите.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар