// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Ролята на лъжата в управлението.

„Лъжливият човек се бои от истината.“

За речта и мисленето. Детство – какво е това? При червеите и змиите детство няма. Те стават самостоятелни от момента на своето раждане. А при птиците вече има и за новоизлюпените пилета се грижат „мама“ и „татко“. И колкото по-сложно е устроен живия организъм, толкова по-дълъг е периода на детството му. Възникването на периода на детството е обусловено от увеличения обем на не генетична информация (за човека – социална информация). Човекът има най-дълъг период на детство.

Ние вече се запознахме с това, което отличава човека от животинския свят. На първо място това е речта. Речта се явява информационна система на кодиране на предметно – образното мислене на човека. Човек възприема заобикалящия свят със своите сетива. Официалната наука разказва за пет такива сетива:

– зрение; – слух; – обоняние; – осезание; – вкус.

Освен това има още и биополе, чрез което човек също така получава информация. За това подробно ще стане дума в публикациите за „Егрегори“. А засега ще се ограничим с официалната гледна точка. На дадения етап за усвояване тайните на знанието тя е напълно достатъчна.

И така, човек вижда Слънцето, слуша пеенето на птиците, усеща миризмата на хвойновата гора и вкуса на планинската вода от ручея… За да не „обърка всичко това, човек описва всяко явление с точна мяра, която съответства само на съответното явление. Такава „мяра“ се явяват думите.

Гледайки дървото, човек не го нарича Слънце, а птицата не нарича крава. Всеки предмет или явление си има своя дума, своя мяра. Колкото по-сложно е явлението, толкова повече думи трябват за неговото описание. Това е особено важно за взаимоотношенията между хората. Човек казва думата „дърво“. А какво е то? Човек казва „високо зелено широколистно дърво, стоящо само в полето“. В този случай картината на дървото е по-пълна.

Човекът е започнал да обяснява с думи това, което не можел разумно да покаже с тяло или ръце на своите събратя.

Котката – майка „разказва“ на своите деца – котета всичко, което им е необходимо да знаят чрез своя личен пример: „прави като мен“. Котетата гледат мама – котка и повтарят след нея това, което тя им е показвала. Така те се учат на това, което ще им трябва във възрастния живот.

Тук е уместно да се каже и за тези хора, които не са в състояние да изразят своята мисъл с думи и се мъчат, опитвайки се да я изразят с жестове на ръцете и тялото и мимиките на лицето. Това свидетелства или за ниското умствено развитие, или за някаква случила се деградация на личността, което и в двата случая е характерно за животинския тип психика. Ярък пример за нещо подобно се явява бившият президент на Русия Елцин. Спомнете си как той винаги жестикулираше и кривеше лицето си, проговаряйки своето „нууу…, панимаешь …“. Очевидно е, че подобни „учители“ не ще ви научат на нищо хубаво.

Говорещия учител – това вече е значителен прогрес в предаването на необходимите знания.

От това следва важен извод:

Речта е дала на човечеството възможността за предаване на навиците, усвоени от предците, а не наследили генетично!

Обема на тези навици непрекъснато растял, а навиците прераствали в система на знанието. И от поколение на поколение се изисквало все повече и повече време за усвояване на това, което са усвоили и натрупали предците.

Ние знаем, че освен речта човек притежавал предвиждането на различни варианти на своите действия. Тоест той разсъждавал, че ако направи нещо „така и така“, то ще се получи „това и това“, а ако не направи „така“, а „иначе“, то ще се получи „ето така“, и т.н. На основата на такова предвиждане той премислял своите действия, избирайки най-добрия, по негово мнение, вариант за действие.

Всичко взето заедно (ръце, реч, предвиждане, предумисъл), всичко това позволило на човека да започне да се защищава от натиска на природната среда на обитание по пътя на създаване на изкуствена среда на обитание.

Човек започнал да строи жилища, да опитомява диви животни, да сее зърнени култури, зеленчуци, плодове, да строи транспортни средства (каруци, лодки) и т.н.

С времената тази изкуствена среда започнала да потиска природната среда. Отначало това ставало само в живота на отделни хора, а сега това се случва в планетарен мащаб. На това място препоръчваме на всички читатели да се замислят за това, способства ли тази изкуствена среда на обитание за усвояването на неговия ГОП (генетично обусловения потенциал), заложен в него Свише, а следователно, съответства ли тя на замисъла на Твореца?

Още един важен фактор. Притежавайки способността за абстрактно – логическо мислене, човек овладял способността да лъже и да се самозалъгва. Изследванията показаха, че човек лъже с лявото полукълбо на мозъка си. Дясното полукълбо на човешкия мозък е неспособно на това. Човек умишлено или неумишлено изразява лъжата с езика.

Езиците на всички народи по света са част от Общо вселенската Мяра. И всичко, което съществува в Мирозданието, всички предмети, явления, закони, всичко, което се случва в социалната сфера, в живота на обществото, човек всичко това изразява със думи, тоест характеризира го с мяра. Но понеже човек засега не знае всичко за Мирозданието, тоест не владее описанието на всичко това, което го има в Мирозданието и действа, тоест не владее Пълната Мяра (Общо вселенската Мяра), а значи и неговата е само част от Общо вселенската Мяра, а не цялата тази Общо вселенска Мяра (Пълна Мяра). Засега тази Общо вселенска Мяра се владее само от Бог.

По този повод трябва да се каже, че Ю.Д. Пастухов убедително доказва, че всички езици на народите на планетата са произлезли от един праезик, което е видно от неговата нагледна схема.

И така, езиците на всички народи са част от общо вселенската мяра. А у всички народи Делото на Правдата – това винаги е Правото Дело! Спомнете си. Ангела – хранител се намира винаги от дясната (на руски – правата) страна, той е на дясното рамо. „Плюни през лявото рамо!“. Защо през лявото? Защото на лявото рамо седи дявола. Затова „левите пари“, „ляв товар“ и т.н. Знаете ли, какво е казал Сталин в началото на Великата Отечествена война? Той е казал: „Нашето дело е право! Победа ще бъде за нас!“. А можете ли вие, уважаеми читатели, да си представите, ако И. В. Сталин беше заявил: „Нашето дело е ляво!“? Няма как да си го представите.

Оттук следва, че ако някой върши някакво „дело“ (както той смята), и не е в състояние да говори правдата във всички случаи на живота, то той прави съвсем „друго дело“, тъй като лъжата – тя винаги е „друга работа“. Човек, който лъже: – или е враг; – или е био робот, изпълняващ волята на врага; – или е „слуга на двама господа“, които са „и ваши, и наши“.

Изводът оттук е пределно прост: не трябва да се лъже! Когато в следващите публикации вие, уважаеми читатели, ще се запознаете със Закона на Времето, върнете се към този момент, спомнете си току-що прочетеното. В новото информационно състояние, със същността на което ще се запознаете по нататък, просто е вредно да се лъже или даже нещо да не се до изговаря (особено от ръководителя), понеже хората няма да разбират това, което се крие зад думите. А не разбирайки – хората няма да поддържат такъв ръководител. А ако не го поддържат, то по Закона на Времето у тях много бързо ще настъпи разочарование. Спомнете си как народа се разочарова отначало от Горбачов, а после от Елцин. При което скоростта на разочароване в Елцин беше по-бърза от скоростта на разочароване от Горбачов.

Ролята на лъжата. Способност към лъжата – това е способността към нарушаване на възможността за другите хора правилно да отразяват обективната действителност, тоест правилно да възприемат заобикалящия свят, правилно да разбират и оценяват събитията.

Внедряването на лъжата – това е изкривяване или даже разрушаване на чуждата лична мяра, тоест мярата на възприятие и разбиране на конкретен човек или много хора.

На рисунка 10–29 виждате схематично представяне на процеса на възприятие от човека на заобикалящия го свят в съпоставка с процеса на триединство.

Рис. 10–29

Вие можете да си представите, че:

1. „Материя“ – това са всички предмети и явления заобикалящи човека в действителността. Всичко това, започвайки от Космоса, законите на природата, „глобализаторите“, глобалната политика, и завършвайки с явленията на обществения живот на хората и техните битови проблеми.

2. „Информация“ – това е съдържанието и образа на тези явления, които се отразяват в съзнанието на човека. Това е запомнящия се от човека пейзаж на природата, лицето на далечен приятел, кадри от филм, създадения от самия човек образ на героя от прочетена книга, това е лицето на началника, интериора на неговия дом и т.н.

3. „Мяра“ – това е дума или съвкупност от думи, с които човек описва съдържанието и образа на явленията. Тъй като точно човек описва с думи съдържанието и образа, дотолкова точно те и ще съвпадат със самото явление. Точността на описание на явлението с думи трябва да бъде доста висока, за да може „думите да не се разминават с делата“.

Информация за размишление: Действително, за всеки предмет и за всяко явление в живота ние можем да намерим съответната дума. И обратно – четейки, произнасяйки или слушайки от други една или друга дума, ние мислено можем да си представим образа на предметите или явленията, на които тази дума съответства. А сега – внимание! Има само една дума, която не поражда у човека или въобще никакъв образ, или има еднозначно разбираем и приеман от всички хора образ. Това е думата Бог.

При процеса на познание човек гледа предмет или изучава някакво явление. У него, в съзнанието му се появява образ на това явление, и този образ се описва с думи, тоест „натоварва се с мяра“.

След това, произнасяйки тези думи, у другите хора възниква образ, съответстващ на тези думи. И ако думите са били правилни, тоест съответствали са на явлението, то образът, появил се у хората при тези думи ще съответства на това явление, което е наистина.

Тоест, ако възприятието е правилно, то този процес се съгласува, както това е изобразено на схемата.

А ако възприетият образ е изкривен? На схемата са показани два възможни стадия на изкривяване:

1. Стадият „образ – дума“.

Образът, който възниква у човека, той си го описва с неверни думи, изкривявайки правилния му смисъл. Такова изкривяване може да стане:

– поради незнание. Дълги столетия се е смятало, че Земята е неподвижна, а Слънцето и звездите се „въртят“ около Земята. За да преодолеят това заблуждение (този неправилен образ, не съответстващ на реалното явление) са били необходими огромни усилия и даже жертви. Джордано Бруно е бил изгорен на кладата на инквизицията затова, че е посмял да опровергае този лъжлив образ;

– по умисъл. Умисълът може да бъде:

• злостен;

• не злостен, „от глупост“, „по не домисляне“.

Към злостния умисъл трябва да причислим и действията на древно египесткото жречество, даващо на човечеството лъжлив мироглед. Що се отнася непосредствено до изначалното „Слово“, то такива лъжливи „думи“ са изложени и в Библията.

По глупост и недомислие плямпат за това, за което нямат представа – това се отнася за журналисти, политолози и водещи на много телевизионни предавания. Те се ръководят от своето самомнение, сформирано у тях специално от „днешната“ система на образование, подчинена на „световното задкулисие“. Практически всички сътрудници на такава система на образование (предучилищно, училищно, висше и академично) също така не разбират и не осъзнават тази своя подчиненост на това, че те формират калейдоскопичен идиотизъм у тези, които те обучават.

2. Стадият „явление – образ“.

Явлението се възприема в изкривен вид, което създава у човека изкривен образ.

Такова изкривено възприятие може да бъде обусловено:

– или от безнравственост;

– или от болно въображение.

Погледнете картините на т.н. „абстракционисти“ без всякаква „около културна“ заблуденост и сластните словесни бръщолевения и брътвежи на възторжените и поклонници. Застанете пред която и да било картина насаме и си задайте въпроса: „Какво е това?“. Какво великолепие, красота, дълбок смисъл в „Червения квадрат“ на Малевич? Ако вие сте нормален човек, то ще отговорите, че това са глупости. Това са или глупости на болно въображение (в най-добрия случай), или желание за заработване на пари от тези глупости, което по своята същност е безнравствено (и това е най-лошия случай). Просто е необходимо да заявите с цяло гърло „Кралят е гол!“, както това направил малчугана от известната приказка на Андерсен.

Безнравствения начин на живота (употребата на всички видове наркотици, в това число алкохола и тютюна) също пораждат болно въображение – халюцинации.

Естествено, че изкривеният образ ще се натовари с мяра – дума, която не съответства на същността на явлението. Това се вижда на рисунката – схема.

След разбирането на това как става изкривяването на тези два стадия, трябва да се разбере и обратния процес. Думите, родени от лъжата, разпространявани сред другите хора, раждат у тях и съответните лъжливи образи, които не съответстват на действителните явления. Но тъй като думата (която е мяра, макар и лъжлива) има образ (информация), създаден чрез тази дума или думи, то в съответствие с триединството се проявява и самото „явление“ (материализира се), появява се лъжливо явление, появява се монстър, създаден от самите хора.

У Николай Гумилев (бащата на Лев Гумилев, известния на мнозина със своята „теория на етногенезата“) има такова стихотворение, което се нарича „Дума“. Първото четиристишие в него е такова:

В оня ден, когато над света нов Бог склоняваше лицето Свое, тогава Слънцето те спираха със думи, С думи разрушаваха града.

Осъзнатото разбиране за триединството като ПРОЦЕС дава и разбиране за това, че действително с думите може както да се гради, така и да се руши.

Тук е важно да разберем още и това, което носи в себе си думата „понятие“. С какво се отличава „думата“ от „понятието“? Търсим в речника на Дал.

„Понятие“ – понятен, разбираем и пр. (вж. разбирам). Намираме „понимать“.

„Понимать“, да разбереш нещо, – да постигнеш с ум, да опознаеш, да разумееш, да обгърнеш в смисъл, в разум; да намираш в какво е смисъла …

Не, нещо не е съвсем понятно…

Аха, ето го! Ето същността на думата „понятието“, тоест разбирането за водата: покрива разливи, заливи, наводнява, потопява. Това е когато рекичката се разлива напролет и залива ниските брегове. Тях още ги наричат „понятие на брега“. Тук смисъла е в това, че водата обхваща големи пространства. Когато думата може да се тълкува от хората по различен начин – това е просто „дума“. Но когато смисълът, същността на думата стигне до огромен брой хора и всички те еднакво и еднозначно разбират тази дума (съчетание от думи), то това вече е „понятие“.

За какво са всички тези разсъждения? А ето за какво. Ако лъжливата представа за нещо обхваща множество хора, то тя се превръща в „лъжливо понятие“. То поражда лъжливо явление, което няма място в Мирозданието, то не е предвидено от Бог.

А колко такива лъжливи слова и понятия има в нашата реална дейност! Ние сега фактически живеем в свят на лъжа. Лъжата ни залива от телевизионния екран, от страниците на вестниците, от устите на „авторитетни“ хора. Всичката тази лъжа ражда у множество хора неправилна представа за заобикалящата действителност и неправилно разбиране за всичко случващо се.

Ние пак ще се върнем към тази тема за „думите“ и техния смисъл, и към „понятията“, а засега ще направим поредния извод:

Способността на човека да лъже и да се самозалъгва също е станала фактор за развитие на културата (за съжаление водещ фактор) и като следствие фактор на глобалния исторически процес (ГИП) в глобалния еволюционен процес (ГЕП) на биосферата на планетата Земя. Тоест, лъжата е станала фактор на развитие на биосферата! А това не съответства в замисъла на Бога. До какво може да ни доведе това? – това трябва да е очевидно за здравомислещите хора. Впрочем, може да се каже не „може да ни доведе“, а „вече ни е довело“ …

С появата на човечеството на планетата Земя е започнал глобалния исторически процес. Ние разкрихме „тайната“ на раждането на човечеството, неговото начало и развитие на най-ранния етап. По-нататък в историята на човечеството се е появил процеса на глобализация, за който стана дума по преди. Разгърнало се изграждането на глобалната неволна пирамида. Грешката, заложена в самото начало на нейното строителство, заложена „във фундамента“, довела до това, че сега тази пирамида се руши. Този процес е неизбежен. За това ще стане дума в следващите публикации.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар