// Вие четете...

Начини на манипулиране

Ролята на кукумявката.

„Ноща е майка на всички съвети.“

Обяснението на името ЦЛС на Интернет сайта на университета „Карлтън“ в Канада резюмира с кратък анекдот образа на Центъра като генератор на идеи:

И така, да започнем със „стратегии“. Ние сме в бизнеса на стратегиите поради една-единствена причина. Когато сме изправени пред много неприятния въпрос как това, което препоръчваме, може да бъде реализирано на практика, искаме да бъдем в позицията на кукумявката, която посъветвала заека да стане лъв. На въпроса как, тя му отговаря с презрение: „О! Това не е моя работа, аз се занимавам само със стратегиите!“

Целият екип на Института защитава този образ на ЦЛС, който създава усещането, че центърът принадлежи на изключителна работна среда, която е извън нормите и която сама произвежда норми.

В един разговор програмният директор Антоанета Праматарова развива този мотив, разграничавайки ЦЛС от всички „проектаджии“ и „не правителствени технократи“, които „се занимават с техническа работа: проектозакони, административни доклади и т.н.“, за сметка на произвеждането на идеи. Критиката й към държавната администрация и академичния свят, от който произлиза, преминава в идеализиране на начина на функциониране на мозъчния тръст, в който „се произвеждат практически идеи“, и едновременно с това остава достатъчно време за разсъждение и анализ, от което администрацията е лишена:

В администрацията нямаш време за идеи, да четеш и да пишеш. Когато работех в българското посолство в Швеция (1994–1997), изпращах информации на Министерството на външните работи за преговорния процес на Швеция с Европейския съюз. Елементи, които събирах на брифингите, организирани от Швеция за всички чуждестранни представителства. В министерството нямаше кой да обработва тази информация и да прави нормален анализ, за да ни помогне при нашите преговори. В представителството в Брюксел бях фрустрирана по същия начин. После, когато правителството на Костов падна, разбрах, че съм persona non grata в министерството… Тогава Иван ми предложи да работя за ЦЛС, защото нямаше никой в Центъра, който да се занимава директно с европейската интеграция. Напускането на министерството съвпадна с началото на Конвенцията за Конституцията; случи се тъкмо навреме и аз започнах да пиша за Конвенцията. Организирахме конференция, направих аналитични доклади за единадесетте групи на Конвенцията и т.н. После Козлодуй стана важна тема за дебати и аз се занимавах с нея… Трябваше да се реагира бързо, за да се може дебатът да се насочи в правилната посока и да се избегне общественото мнение да се подхлъзне към идиотски национализъм… Първо идва събитието, после анализът, и най-накрая – действието. Идеята определя действието… Започнахме да каним представители на посолствата, на правителството и на мозъчни тръстове и организирахме конференция за Козлодуй.

Идеята, че ЦЛС е изключително място за произвеждане на идеи присъства също и в разговорите с Яна Папазова, макар и нейният пост да не е свързан директно с идеологически преценки:

Не действаме като другите НПО само за да действаме, ние избираме, организираме според това какви са събитията в страната. Така беше по време на предварителните избори… способни сме на бърза реакция.

Има такъв turnover на идеи и на проекти, че не се хващаме за детайлите, няма чоплене, има движение, ето това ми харесва.

Следвайки курс за мениджъри на „занаятчийски“ проекти в Нов български университет, младият програмен директор Рашко Доросиев обяснява, че да се научиш да правиш проекти в ЦЛС е въпрос на време и на оригинални идеи. Той обяснява, че ЦЛС се въздържа да работи по проекти на ЕС заради административната мудност на тази институция, която консумира повече хартия, отколкото идеи:

Трябва да усещаш, според деня и момента, идеята, която да представиш пред даден донор. После да адаптираш техническото изпълнение към идеята. За проектите на ЕС е необходим твърде голям технически опит, бюрократичните изисквания са задушаващи, ние мразим да зависим от такива дребни детайли, обичаме да осъществяваме оригинални идеи бързо. Затова не обичам чисто академичните изследвания, твърде нарцистични са. Обичам да организирам. Бях активен още в Комсомола, както и Иван Кръстев. Работил съм също и на разкопки. Сега се занимавам с проекта за студентските дебати за Европа… и с докладите, оценяващи политическия риск по поръчка на Crown Agency: изследваме състоянието на правителството, на партиите, на Народното събрание, икономическите тенденции. Информация от последния момент, сценарии, идеи. Технологията на проектите е хаотична, няма стриктни правила, измисляме, компилираме, това е вълнуващото… реагираме на момента, реагираме на дадено събитие… на идеята за предварителните избори през 1996 г. например.

Първенството на идеите (практически, неочаквани, оригинални, влиятелни) и на личната изобретателност е наистина мотив, който откривам във всички разговори с експертите на българските мозъчни тръстове. То е в сърцевината на индивидуалната реализация и личното приключение в непосредствена връзка със събитията на деня. Опирайки се на постоянна критика на бюрократичното, на административното и в крайна сметка на институционалното, то привилегирова индивида, спонтанността и креативността в сърцевината на един нов тип отнасяне към политическото.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар