// Вие четете...

Роли в живота

Ролята на Духовните общества.

Talp25„Не вярвай на всичко, което виждаш, нито на половината от това, което хората говорят.“

Ролята на Духовните общества.

Съвременната наука по своя път стигна до проблеми, които „изведнъж“ се оказаха поставени и даже решени в древното знание и мъдрост, оставени ни от древните цивилизации. Науката все още няма свои решения, но намира древните за вероятни. По този начин вече се формира едно интегрално човешко знание и мъдрост, плод на цялата история на човечеството. От него става ясно, че човекът е създаден от извънземни цивилизации по техен образ и подобие, високо развити и морални, наричани в окултизма и религиите „духовни същества и йерархии“. Те дълго време пряко са ръководели и обучавали човека, дали са му своите знания за него, Космоса, съществата в него, Твореца на всичко това. След бунта на Луцифер Земята е завладяна от него и той до днес полага всички грижи хората да забравят произхода си, Твореца си и водещата роля на духовно – моралните ценности, а да приемат неговите разбирания, ценности, цели и средства за реализирането им.
Отделни хора и групи, изпращани и вдъхновявани от създателите ни, пренесоха през хилядолетията истинските знания и мъдрост, макар и с модификации, и с известни изкривявания. Това са духовните общества, доскоро действащи скрито поради преследванията от тръгналата по кривия път цивилизация.
Очевидно духовните общества досега изпълниха своята мисия, да запазят и пренесат знанията за произхода ни и за космическите йерархии, същества и закони, за кармата и прераждането, за Бога-Творец на Вселената и т.н.
Отвъд тази изключително отговорна роля на духовните общества започват техните предателства. Кои по-конкретно са те?
Първото предателство на Духовните общества е спрямо пренасяното от тях знание. Действайки по човешки, всяко окултно – духовно общество акцентира върху определени страни на Истината, подбирани според личните им разбирания и предпочитания, загубвайки пълнотата на знанията и отчасти йерархията им по важност. Така се умножаваха и още се умножават окултните и окултно – религиозните общества и учения, разкъса се единното знание на парчета и мозайки, частично покриващи се, частично разминаващи се. Това са йога, херметизъм, зороастренизъм, теософия, антропософия, учение на Бяло братство, розенкройцери, езотерично християнство, кабала, астрология и още стотици и хиляди школи, секти и пр.
Всичко това говори за повече или по-малко изгубено пълно разбиране на окултното и съвременното знание и мъдрост.
Второто предателство е догматизирането, замразяването на окултното знание. Като правило последователите на всяко учение, религия, философия и т.п. не го обогатяват, осъвременяват и адаптират към съвременните постижения на науката и практиката, на пълнокръвния реален живот.
Например някои основатели на учения направиха това осъвременяване и адаптиране, синтез с науката, но последователите им не можаха да отидат по-нататък, с редки и без съществено значение изключения. Не им достига прецизно разбиране на духа на Вселената, човешката история и собственото им учение.
Третото предателство на духовните общества е робуването им на догмата за индивидуалния път на всеки човек, забравяйки общия характер на груповото движение напред. Ако духовните общества разбираха истински духа и смисъла на духовните закони, те трябваше днес да са съвременници и участници в проблемите и възможностите пред човечеството, да знаят и разбират новите научни постижения и социални проблеми и да ги тълкуват през призмата на духовното си учение като духовен път на някои души, незадължителен за всички хора. Ако са живи, будни и разбиращи съвремието, духовните общества трябваше да станат съвременни духовно – интелектуални групи с най-активно участие в политиката, икономиката и образованието, за да подготвят обществото за други ценности и поведение с цел избягване на огромните жертви, страдания и разрушения в прехода към нова култура.
С това свое предателство към закона на Любовта и към Създателя на човека, духовните общества като цяло се оказаха предали пред мощния поток на Злото, оказват се слепци в момент, когато трябва да са максимално будни, разбиращи и активни.
Падението на духовните общества не свършват с всичко това. С дълбоко съжаление трябва да се признае трагичния факт, че всяко духовно общество, без изключение се смята за носител на абсолютната истина. С това те демонстрират пълно неразбиране на целостта на Бога, Битието, Йерархиите, техните закони. Те се оказаха чужди на интегративно – системния характер и богатство на тоталната реалност. Те се оказаха неспособни зад формулите и принципите на другите учения да видят отново своята част от истината, да помогнат на другите да видят своето в другите окултни и изобщо духовни учения.
Поради всичко това духовните общества днес вече не са мъдри съвременници на епохата си, имат високомерно отношение към останалите учения и хора, остават извън активните фактори на живота, оказват се неспособни за обединение с другите в името на истинските проблеми, опасности и възможности на времето ни.
Всичко това е преживяна печална опитност и в България.
Чужди на интегративно – системния характер и цялостност на битието и епохата, духовните общества предават човека и Бога, предават духовното, моралното, любовта, оставят всеки на собствения му ад и съдба. Редките изключения, дано ги има, не променят положението.
Да се надяваме на просветлението и събуждането на духовните общества, да заемат чакащото ги отговорно място в съвременните проблеми, опасности и възможности!

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар