// Вие четете...

Управлението

Ритуал на посвещението за „Рицар на Ордена“.

Soc25„Когато загине свободата, никой не смее да говори.“

Ритуал на посвещението за „Рицар на Ордена“.

Беше третият четвъртък на май 1947 г. Лунният сърп беше закрит от мъгливи изпарения и загадъчни облаци, които, плуваха из тъмното небе, сякаш изцяло го закриваха. Високата, слаба и тъмна фигура прекоси забързано пейзажа на стария престижен Йейлски университет. Младият, строен човек бе съпроводен от двете страни от двама колеги, които бяха изпратени да го доведат.
Когато часовникът на параклиса отброи осем, тънката фигура и двамата й помощника излязоха иззад завоя на Хай Стрийт. Светкавично прекосиха късото разстояние, което ги отделяше от целта им – Гробницата.
Посрещнаха ги пред входа на тази масивна и внушителна сграда. Те казаха паролата, и двамата помощници подканиха новия да побърза по прашния коридор към затъмнената странична стаичка. Заповедта да се съблече съвсем гол, младежът изпълни, без да каже нищо. Чувство на възбуда, но и на страх го завладя изцяло. От вълнение и страх сърцето му биеше ускорено. Неуловими безименни предчувствия проникваха постепенно в мозъка му.
Чакаше мълчаливо в тъмнината. Минутите течаха. Започна да го обзема тихо отчаяние. Почувства се като хванат в капан, но в чувствата му се преплитаха надежда и очакване. И дума да не става да се оттегли сега, мислеше си той. Никога.
Внезапно стаята се изпълни с движение. Вратата се отвори широко и банда „нехранимайковци“ връхлетя вътре. Хванаха го брутално и решително за ръцете, завързаха му очите и го поведоха през неизброими коридори, стълби и полуетажи.
Докато вървяха, той чуваше ужасни гласове, стенания, викове и ридания. Някои приглушени, други изкрещяни като от смайване. Ако всичко не ставаше страшно бързо, той сигурно щеше да се ужаси. Но имаше твърде малко време за мислене, да не говорим за преценка на тези необясними явления.
После, когато влезе в голямата тапицирана в червено кадифе стая, усети, че нечии ръце го блъскат, дращят и натикват тялото му в нещо, което му приличаше на сандък или контейнер (по-късно разбра, че контейнерът всъщност беше недовършен ковчег).
Новият адепт чу дрезгав глас, който обявяваше пристигането му, след което започна ритуалът на посвещението му. Събраните край него членове, бяха облечени в черни одеяния с качулки и държаха запалени свещи. Едни пееха, други мърмореха неизвестни и странни клетви, а трети, може би по-опиянени, с дрезгав глас сипеха имена и проклятия. Във въздуха се носеше мирис на алкохол, примесен с друга душна, непозната миризма.
„Тази нощ – с монотонен глас започна предводителят, – той ще умре за света и ще се роди отново за Ордена. Така ще ни нарича от днес. Орденът – един свят за себе си, в него ще му бъде дадено ново име и ще получи 14 нови братя по кръв, също с нови имена.“
По заповед всички в стаята мигновено снишиха глас. Настъпи мигът на поредната част от ритуала. На кандидата бе наредено да започне изповедта си. Легнал в ковчега, разказваше за сексуалните си блянове и опит от съпружеските наслади. Когато разкриваше най-дълбоко спотаените си желания и страсти, край него се разнесе Врява. Обвиниха го в „маскиране и лъжа, в изопачаване на истината, премълчаване на най-важните факти“. Предупредиха го, че ако не сподели всичко откровено и докрай, ако не изповяда и най-дребните интимни подробности с бъдещите братя, ще го признаят за негоден за служба като истински и уважаван Рицар на Ордена.
Уверенията за искреност не помогнаха ни най-малко. Боят, заплахите и обидите се засилиха. Новакът се чувстваше ужасно. Бе потиснат от необходимостта да удовлетвори желанията им, но изпитваше и стремеж да се хареса и нагоди. Поддавайки се на натиска, той се съсредоточи още повече и прерови най-потайните кътчета на мозъка си, така че бе в състояние да си припомни още подробности.
Късо прекъсване награди изказването му, което се понрави на събраните членове. Новият бе изваден от ковчега и от очите му бе свалена превръзката. Когато разтри очи и огледа стаята, изпита шок. Защото беше заобиколен от хора, облечени в одеяния на скелети, червени костюми, кървавени дрипи, откраднати от някого, вампирски одежди. Някои носеха университетски дрехи, но главите им бяха покрити с черни качулки. Забеляза и няколко души в сиви, къси дрехи, върху които бяха нарисувани или извезани непознати символи.
Кандидатът бе преминал първата степен на посвещението като по ноти. Но го чакаха поредните изпитания. Едно от тях беше борба на голо. Сред издевателските викове, овациите и крясъците на зрителите, той се потопи и затъркаля заедно с останалите 14 кандидати в калта. После затича стремглаво надолу-нагоре по стълбите, които водеха към вътрешното светилище, ту сплашван и блъскан, ту окуражаван.
После, в стаята в кулата го заведоха при една тайнствена, забулена и коронована личност, която седеше величествено на трона.
„Поклони се на Майстора“ – се чу заповед откъм сбитата. Макар и да се чувстваше обиден от толкова безочливо нареждане да покаже сервилността си, отчаяното желание да не обиди и разсърди някого, го накара да я изпълни покорно и незабавно.
Накрая настъпи главният обряд на „костите“ – мигът, когато той и другите кандидати получиха за „награда“ ново, езотерично име.
– Това е нашият нов брат „Мак“ – съобщи предводителят. – Той е Рицар. Нека запомни завинаги, че е член на Ордена на черепа и костите и не забравя, че всички останали извън този орден са варвари и вандали.
Така изглеждаше всичко през онази нощ преди почти 40 години, когато Джордж Хърбърт Уокър Буш – „Мак“ за братята си по кръв, бе посветен в привилегированите, желани редове на позорното, но могъщо Общество на черепа и костите.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар