// Вие четете...

История на българите

Решение за блокада на Плевен.

„Падналия като герой възкръсва в легендите.“

Неуспеха на септемврийския щурм на Плевен рязко снизил настроението на върховното руско командване. Зотов, както това е било и при Криденер след Втория Плевен, още на 12 септември очаквал незабавно преминаване на армията на Осман паша към контра удар. С предвиждането на контра удара Зотов заповядал вечерта на 12 септември да се разоръжи обсадните батареи и ги отпратил в Систово.

За окончателното уясняване на действията на Дунавската армия Александър II свикал на 13 септември военен съвет, на който било решено „да се държат и да се укрепят на предишните позиции до пристигането на очакваното подкрепление, а след това да се предприемат систематически постоянни атаки на неприятелските укрепления”.

За вземането на такова решение определена роля изиграл Милютин. Още от началото на заседанието на военния съвет той, привеждайки чисто военни съображения, решително възразил срещу предложенията на Николай Николаевич и Непокойчицки да изоставят Плевен и даже да се изтеглят в Румъния, което би означавало срив на лятната кампания.

Разбира се, че решението да се остане при Плевен се обяснява не само с чисто военни причини, Главна роля играели тук съображенията по външната и вътрешната политика.

Царят се страхувал от неизбежното падане на международния авторитет на царска Русия в случай на изтегляне зад Дунав, и, освен това, той се страхувал от усилване на революционното движение в страната.

За уточняване характера на действията на руските войски под Плевен, по предложение на Милютин, било решено за тази цел да извикат Тотлебен от Петербург. Тотлебен пристигнал в края на септември. Запознавайки се с положението той взел твърдо решение да се действа срещу Осман паша само с една единствена блокада, да се превземе Плевен с глад. Възможността за четвърти щурм на Плевен Тотлебен решително я отхвърлил. Тотлебен също така отхвърлил и всякаква мисъл за опити да се превземе Плевен по пътя на постепенна систематическа обсада.

Отказът от четвърти щурм на Плевен и от неговата обсада в създалите се за Дунавската армия условия, без съмнение били правилни. И в двата случая при дневните действия било нужно крупно калибрена артилерия да нанася навесен огън, без който не би могло да бъдат разрушени турските укрепления. При отсъствие на такава артилерия всякакъв дневен щурм би означавало много вероятно отново неуспех и нови загуби; освен това, за действие през деня била нужна друга подготовка на войските, а към нейното преустройство царското командване не било готово. За нощен щурм командването не се замисляло. Оставала блокадата.

Разчита за блокада бил правилен още в едно отношение. По силата на своите укрепления Плевения укрепен лагер в някакво отношение приличал на крепост, но рязко се отличавал от нея по степента на осигуреност с всякакви видове запаси. При пълна блокада недостатъчните запаси е трябвало да са за относително кратък срок и да доведат гарнизона или към капитулация, или към опит за пробив на блокадата. В последния случай положението на руските войски би било много по-благоприятно: те като чели си сменяли ролите с турците и биха могли на укрепени позиции да посрещнат излезлите от своите укрепления турски войски. Впрочем, неправилно би било да се приписва на Тотлебен широк кръгозор, при който на него са му станали ясни всички тези условия. Тотлебен приел най-внимателно начина на действие, за това с най-голяма степен на вероятност да съхрани създалия се около него ореол на „герой от Севастопол”.

Във връзка с пълния отказ от всякакви настъпателни действия пред Дунавската армия възникнал въпроса за създаването на отбранителна групировка.

Към средата на септември взаимното съотношение на силите и разположението на войските на Балканския полуостров били следните. Руските и румънските войски наброявали в строя 277000 човека с 155 батареи. В не далечно бъдеще тези сили е трябвало значително да нараснат. Към средата на октомври се очаквало да пристигнат в Зимница 24-та пехотна дивизия и един гвардейски корпус, а още след 2-3 седмици – две гренадирски дивизии. Всички тези подкрепления увеличавали числеността на руската армия с 100000 човека и 40 батареи.

Турските войски на целия Балкански полуостров били 350000 човека с 583 оръдия. От това число срещу руско румънските войски действали не много повече от 200000 човека с 450 оръдия, останалите войски били разположени срещу Черна гора, Сърбия и Гърция или се намирали на остров Крит, в Босна, в Херцеговина и в Константинопол. Да усилят своите войски, действащи срещу Дунавската армия, за сметка на при граничните войски турците са можели само в незначителна степен. Източник за по нататъшното усилване на турските войски срещу Дунавската армия можело да стане само с нови формирования. Но и този източник бил оскъден, тъй като за формирането на нови части не достигали кадри и се усещал недостиг в материалната част.

Следователно, след 1-1,5 месеца общото съотношение на силите е трябвало рязко да се измени в полза на Дунавската армия.

Руско румънските войски към средата на септември в основната си маса от 102000 човека с 470 оръдия се намирали на Западния фронт при Калафат, Ловеч и Плевен. Тези войски във Видин, Орхание и Плевен противостояли 70000 турци с 110 оръдия. Числената слабост на турците се компенсирала от това, че главната им групировка при Плевен, задържала към себе си и главните сили на руско румънските войски, освен това били разположени на силно укрепени позиции.

На Южния фронт руснаците разполагали с две основни групи войски. Шипченския превал се отбранявал от групата войски на Радецки с численост около 20000 човека с 79 оръдия; втора група, с численост от 28000 човека с 122 оръдия се намирали при Елена и Хаинкиой. И двете тези групи руски войски противостояли на Балканска армия на Сюлейман паша, наброяващи около 42000 човека с 75 оръдия и заемаща линията Котел – Карлово.

На Източния фронт руските войски били съставени от Рушчукския отряд на царевича Александър. В него към средата на септември наброявали 68000 човека с 272 оръдия. Освен това, на Северния и Осман Базарския руските отряди наброявали около 20000 човека, до няколко десетки хиляди е имало в Дунавските отряди и в 14-ти корпус. На всички тези сили противостояла част от Източно Дунавската армия на Мехмет Али паша, наброяваща 81000 човека с 185 оръдия. Останалите сили на тази армия били в крепостните гарнизони и незначителни количества от полевите войски, разпръснати по различни пунктове в четири ъгълника от крепости; 9000 човека от числото на полевите войски се намирали срещу 30000 човека от руския 14-ти корпус, а 3000 човека – срещу Журжево Олтеницкия отряд.

По такъв начин, групировката войски от Дунавската армия към средата на септември представлявала силно разтегната дъга; тя не е имала общ резерв. При крупно настъпление на турците такава разхвърляност на войските е можела да стане доста опасна за тях.

Намерения на турското командване.

В началото на втория етап от войната турското командване прибягвало към контра настъпление с първия успех под Плевен и на Източния фронт, а след сведенията за подготвеното идване на Балканския полуостров на силни руски подкрепления.

Между командването в Константинопол и командващите на армии отново след неуспеха на руснаците под Плевен се завързала оживена преписка по обсъждането на плановете за предстоящото контра настъпление.

В крайна сметка върховното турско командване се договорило да започне контра настъпление със силите на Източно Дунавската армия на Мехмет Али паша. Това настъпление е трябвало да бъде подкрепено с преминаването в контра настъпление на Балканската армия. На Осман паша било категорично забранено да напуска Плевен; за поддържане на войските на Осман паша и за осигуряването им със съобщения било решено да се създаде в Орхание особен корпус на Шефкет паша.

Както ще се види по нататък, настъпателния план на турското върховно командване не бил напълно осъществен, той бил само обозначен. Причини за това била слабата дисциплина на турското армейско командване, интригите на командващите на армии, главно на Сюлейман паша, слабостта на върховното турско командване и неумението му не само да осъществи своите планове, но даже и да създаде действащи, конкретни и твърди планове за контра настъпление. Нежеланието на командващите на армии да настъпват е било в следствие на неверието в собствените сили, което на свои ред било в резултат от принудителното им признание на високата боеспособност, доблест и издръжливост на руските войски, проявяващи се даже при неуспех на руснаците в сраженията.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар