// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Религиозните празници.

O33„Който служи на бога за пари, ще послужи и на дявола, ако му плати повече.“

Религиозните празници.

От всички празници в Сатанинската религия най-големият е собственият рожден ден. Това открито противоречи на най-светия от светите дни на другите религии, чиито последователи почитат някой специфичен бог, който е бил създаден в антропоморфна форма, по техен образ и подобие, показвайки по този начин, че егото не е действително погребано.
Всъщност сатанистът вменява, ако наистина искаш да бъдеш честен и ако ще си създаваш бог по свой образ, защо не създадеш този бог като себе си? Ако предпочете всеки човек е бог. Сатанистът празнува рождения си ден като най-важния празник в годината, та в края на краищата, не сте ли по-щастливи от факта, че точно вие сте се родили, а не заради раждането на някой, който дори не сте виждали? Отделно от религиозните празници, защо трябва да отдаваме по-голяма почит на рождения ден на някой или на някоя историческа дата, отколкото на деня, в който сме дошли на този свят. Би трябвало да се само насърчите, да се отнасяте към себе си като към цар или бог, каквито сте, и въобще да отпразнувате рождения си ден, с колкото може повече великолепие и церемонии.
Двата най-главни Сатанински празници, след собствения рожден ден са, Валпургиева Нощ и Нощта На Вси Светии или Халоуийн.
Света Валпурга била родена в края на VII или началото на VIII век. След като получила образованието си станала монахиня и останала такава цели 27 години. След това по настояване на чичо си и брат си, заедно с други монахини, отпътувала да основава манастири в Германия. През 754 година станала игуменка на женски манастир, а през 760 година след смъртта на друг неин брат, който бил ръкоположен за игумен на друг манастир, тя наследила повереното му паство, като запазила контрола и над двата манастира до смъртта си.
През 779 година след смъртта й, мощите й били положени в една куха скала, от която се отделяло някакъв вид асфалтово масло, в последствие известно като Маслото на Валпургис, за което се считало, че има чудодеен ефект срещу болести. Пещерата станала обект на поклонение, където на това място била издигната една голяма църква. Св. Валпурга се чества при различни случаи, но главно на 1-ви Май, който е нейният ден и заема мястото на един по-ранен Езически празник. Майската Нощ е била ознаменувана като нощта, в която всички демони, призраци, зли духове и самодиви излизат, за да проведат своите диви пиршества, символизиращи плодовитостта на Пролетното Равноденствие.
Нощта на Вси Светии, Денят на Вси Светии или Халоуийн се пада на 31-ви октомври или на 1-ви ноември. Първоначално Нощта на Вси Светии бил един от големите празници на огъня в Британия по времето на Друидите. В Шотландия това се свързвало с времето, когато духовете на мъртвите, демоните, вещиците и чародеите били необикновено активни и благосклонни. Колкото и да е парадоксално, Нощта на Вси Светии била също нощта, когато млади хора изпълнявали магически ритуали, за да определят бъдещите си избранници за женитба. Младежите по селата я чествали с много весели и чувствени пиршества, докато възрастните полагали големи грижи да предпазят домовете си от злите духове, вещиците и демоните, които имали изключителна сила през тази нощ.
Слънцестоенията и Равноденствията също се честват като празници, тъй като възвестяват първите дни на сезоните. Разликата между Слънцестоене и Равноденствие е семантична и определя взаимоотношението между Слънцето, Луната и неподвижните звезди. Слънцестоенето се отнася за лятото и зимата, а Равноденствието за есента и пролетта. Лятното Слънцестоене е през Юни, а зимното Слънцестоене през Декември. Есенното Равноденствие е през Септември, а пролетното Равноденствие е през Март. И равноденствията и слънцестоенията варират с ден-два от година на година, но обикновено се падат на 21-ия или 22-ия ден от месеца. Пет до шест седмици след тези дни се празнуват легендарните Сатанински пиршества.
Четвърта Божия заповед ни учи да спазваме ред във времето и в работата ни, за почитане на Бога. Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмия ден е събота на Господа, твоя Бог. На Бога се посвещава точно седмия ден, защото Бог за шест дни е сътворил света, а на седмия ден си починал от делата на творението.
Четвъртата Божия заповед в Християнската църква се изпълнява като се празнува през всеки шест дни седмият, само че не последният от седемте дена, тоест съботата, а първият ден на всяка седмица, неделята. Денят неделя се празнува от деня на Христовото Възкресение. В Свещеното Писание се споменава за празнуването на неделния ден, в книгата Деяние на светите апостоли. Там се разказва за събирането на учениците, тоест за християните, в първия ден на седмицата, в неделя, за да преломят хляба, тоест да извършат тайнството Причащение. Най-важните празници са установени в памет на най-важните събития, които имат отношение към спасителното за нас Въплъщение на Сина Божий и към явяванията на Неговата Божествена сила, а също така и установените в чест на Пресвета Богородица, послужила на тайната на Благо въплъщението.
Най-важният пост е Великият пост, или света Четиридесетница. Нарича се така, защото продължава 40 дни, като в това число не влизат дните на Страстната седмица. Великият пост продължава 40 дни по примера на самия Господ Исус Христос, Който постил 40 дни. Определено е да се пости в сряда и петък, защото в сряда е за възпоменание предаването на страдание на нашия Господ Исус Христос, а в петък – в памет на самото Негово страдание и смърт.
Празничните дни според тази заповед трябва да се прекарват като първо да не се работи, или да се вършат светски и земни работи, второ ние трябва свято да ги пазим, като извършваме в тях святи и духовни дела за слава Божия. В празничните дни е забранено да се работи, за да можем в тях безпрепятсвено да извършваме святи и благо угодни дела.
Хора, които в празнични дни си позволяват неморални игри, развлечения, зрелища, светски песни, невъздържание в храна и питие, твърде много накърняват светостта на празника, защото щом като невинните и полезни за временния живот работи са недостойни за светите дни, то колко повече са безполезните, плътски и порочни неща. Четвъртата Божия заповед осъжда тези, които в обикновените дни не се занимават с работа, съответстващи на тяхното звание, а прекарват времето си в празност и разсеяност.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар