// Вие четете...

Приложни науки

Релеф, пътища и населени пунктове.

„Не е важно колко знаеш, а как го знаеш.“

Релеф, пътища и населени пунктове.

Населените пунктове се явяват един от важните елементи от съдържанието на картите. Те имат голямо народностопанско, политическо и административно значение. Населените пунктове имат различна конфигурация, планировка, тип на заселване, численост на жителите, административно значение и други. Тези отличителни особености трябва да бъдат предадени на картите от различни мащаби. Количеството на нанесените на карта населени пунктове, подробности за техните характеристики зависят от тематиката и назначението на картата, нейния мащаб и особеностите на картографираната територия.
Генерализацията на населените пунктове на картите зависи от редица фактори, на първо място, от мащаба, назначението на картата и особеностите на картографираната територия.
Изискванията към изображението на населените пунктове на топографските и малко мащабните общо географски карти значително се отличават, но общите изисквания за картите от различните мащаби се явяват: правилното предаване на разположението на населените пунктове на местността и изобразяването на техния тип на поселение, броя на жителите и политико – административното значение.
Изобразяване на пътните съобщения и тяхната класификация
Пътищата имат важно значение за народното стопанство, военното дело, освен това, те служат за придвижване на хора и товари, явяват се ориентири. Поради това изобразяването на карта на тези елементи от съдържанието трябва да бъде отделено сериозно внимание.
На картите от различни мащаби пътните съобщения се делят на сухопътни, водни и въздушни. Водните пътни съобщения биват морски и речни. Морските пътни съобщения се обозначават обикновено с плавна пунктирана линия с указване за разстоянията между пунктовете в километри. Въздушните пътни съобщения се показват само на специалните карти с помощта на линии, съединяващи крайните пунктове на полет. Сухоземните пътни съобщения по способите на придвижване се подразделят на железопътни и автомобилни пътища.
Генерализацията на пътните съобщения зависи от назначението на картата, нейния мащаб и особеностите на картографираната територия. На крупно мащабните топографски карти се показват, като правило, всички пътища и тяхната подробна характеристика. С намаляването на мащаба се извършва подбор на пътищата, като се изключват второстепенните пътища и техните характеристики.
Изпълнението на генерализацията на пътната мрежа на картите от различен мащаб е необходимо правилно и нагледно да бъдат изобразени главните пътища, характера на тяхното разположение, а също така връзките между тях, както и с другите елементи от съдържанието на картата: населени пунктове, хидрография, релеф и други. Освен това е необходимо запазването на тяхното местоположение, очертание, характерните поврати и конфигурация.
Генерализацията на пътищата при прехода към карти с по-малки мащаби се осъществява основно за сметка на техния подбор и изглаждане на незначителните завои. На крупно мащабните топографски карти е необходимо съхранението на точното планово положение на пътищата, изобразявайки тяхната ос в мащаба на картата, тоест оста на пътя да съвпада със средата на условния знак, на малко мащабните карти това изискване е невъзможно да бъде изпълнено.
На крупно мащабните карти е необходимо да бъде изобразена гъстотата на пътната мрежа, а на картите с малки мащаби, да се предаде характера на разполагане на пътищата и да бъдат отделени главните и второстепенните пътища, а гъстотата на пътната мрежа не бива да се изобразява.
На крупно мащабните карти подробно се показват характеристиките на пътищата: ширина, покритие, направления. На малко мащабните карти характеристиките на пътищата не се показват.
На генерализацията на пътищата влияние оказват и особеностите на картографираната територия. В гъсто населени райони пътната мрежа е силно развита. В такива райони следва да бъдат показани всички пътища от висшите класове. В планинските местности пътната мрежа основно се състои от криволичещи пътища, тясно свързани с релефа. В пустинни местности пътната мрежа въобще е малко развита. Поради това при нанасянето на пътищата е необходимо да се отчита този фактор.
Освен това, пътищата на равнинна местност имат праволинейни очертания, а пътищата в планинските райони са криволичещи. Тези особености обезателно трябва да бъдат изобразени на картата.
Пътищата се изобразяват в следната последователност от висшия клас към низшия. Главните, магистралните пътища се нанасят на картите от всички мащаби.
При подбора на пътищата обезателно следва да се отчита тяхната връзка с всички елементи от съдържанието на картата: населени пунктове, реки, релеф и други.
Изображение на релефа.
Релеф – това е съвкупност от неравности от земната повърхност, образуващи различни обемни форми (положителни и отрицателни).
Релефът е съвкупност от отделни форми, а формата се състои от елементи. Съчетанието на форми на релефа, имащи сходен произход и повтарящи се закономерно, се нарича тип на релефа.
Науката, която се занимава с изучаването на релефа на земната повърхност, неговите външни признаци и произход се нарича геоморфология.
Релефа на земната повърхност е много сложен по своя строеж. От цялото многообразие могат да се отделят следните основни форми на релефа: планина (хълм), котловина, долина (падина), хребет и седловина (рис. 9).
Планина – това е куполообразно или конично възвишение. Ясно се различават върхът – най-високата част на планината, скатовете или склонове, разклоняващи се от върха във всички страни, основанието на възвишението се нарича подножие. Възвишение с окръглена или овална форма с полегатост на склона по-малка от 30° и относителна височина по-малка от 200 м. се нарича хълм.
Котловина – това е затворена от всички страни вдлъбнатина с конична или чашообразна форма. При нея се различават дъно – най ниската част на котловината и склон, насочен към страната на понижение. В високата част на котловината има ярко изразена вежда.
Не голяма котловина, имаща не голяма дълбочина и плоско дъно се нарича блюдо.
Хребет – това е изтеглено възвишение с ярко изразени склонове и подножие, постепенно понижаващи се в едно направление. Линията на пресичане на склоновете на хребета се нарича водораздел или водоразделна линия.
Падина – това е изтеглена вдлъбнатина, понижаваща се в едно направление, има скатове с ясно изразени връхни пречупвания – вежди. Линията на пресичане на склоновете на долината се нарича водосточна линия или талвег.
Големи и широки падини с полегати скатове се наричат долини. Тесни и дълбоки падини с отвесни и стръмни скатове в планински местности се наричат клисура. Малки падини се образуват при изровени от водата ровове.
Големи ровове със стръмни склонове в равнинна местност се наричат оврази. С течение на времето овразите престават да се вдълбочават, скатовете стават по-полегати, затревяват се и се превръщат в долчинка, падина.
Седловина – това е понижение на гребена на хребет между два съседни върха. Тя се образува от два взаимно противоположни хребета и две падини. Най-ниските места в хребета се наричат превал.
Най-простите съставни части от формите на релефа на земната повърхност се явяват елементи на релефа. Те могат да бъдат представени чрез повърхности, линии и точки.
Всяка форма на релефа е ограничена от повърхности. Повърхностите могат да бъдат хоризонтални, наклонени, изпъкнали и вдлъбнати.

Рис. 9 Изобразяване на хоризонталните типови форми на релефа

Хоризонтални се наричат плоски повърхности, паралелни на хоризонта. Строго хоризонтални и плоски повърхности в природата няма. Преди всичко се срещат повърхности със слаби наклони в различни страни.
Наклонените повърхности преди всичко имат, като цяло, един постоянен ъгъл на наклона към плоскостта на хоризонта.
Повърхност, при която ъгълът на наклона се увеличава от върха към подножието се нарича изпъкнала, а при която ъгълът на наклона се намалява се нарича вдлъбната.
Профилите на различните типове склонове и тяхното изобразяване с хоризонтали се осъществява чрез прави изпъкнали, вдлъбнати и сложни линии.
При съставяне на релефа на картите от различни мащаби и назначение ясно се разделят основните орографични елементи на релефа чрез линии и точки.
Различните повърхности, ограничаващи формите на релефа се пресичат между себе си, образувайки линии. Разграничават се с водоразделна линия, линия на талвега, линия на подножието и линия на веждите (рис. 11).
Към числото на елементите на релефа се отнасят също така и точките, които обикновено характеризират местата на пресичане на едни или други линии. При релефа се различават следните характерни точки: възлови, седловинни, устиеви, падинни.
Към възловите точки се отнасят точките, образуващи се в местата на съединение на няколко разклонения на гребени, водораздели и талвези.
Седловинните точки се отнасят към най-понижените места на водоразделните линии в планинските райони.

Рис. 11 Линии на релефа: АА – линия на водораздела; ББ – линия на талвега; ВВ – линия на подножието; ГГ – линия на веждите

Устиевите точки се образуват на линията на талвега на речните долини, оврази и долчинки, характеризират местата на съединяване на талвезите на главната и страничните долини (оврази, долчинки).
Падинни точки се наричат такива точки, които се разполагат в най-ниските места на затворени падини (котловини, фунии, пропадания и други).
При съставянето на релефа по структурни линии в началото набелязват пресечните хоризонтали с орографичните линии (определят се затворените хоризонтали), а след това по пътя на съгласуването се съставят самите хоризонтали.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар