// Вие четете...

Физика на Океана

Релеф на дъното на океана

До неотдавна дъното на океана и на дълбоководните морета се е представяло за относително равна повърхност. Поради редките измервания, класификацията и терминологията на подводния релеф се е основавала на съвсем редките изобати (линия на равните дълбочини). Тази система на изучаване на океаните и моретата се нарича батиметрична.
Основни елементи на релефа на дъното се явяват континентална (материкова) плитковина, континентален склон, ложе на океана, дълбоководен жлеб.
Съвременните изследвания на подводния релеф показват, че предишната батимитрична система може да бъде заменена от геоморфологична или структурна система за охарактеризиране на профила на релефа на дъното на океана.
На дъното на океана са открити грандиозни планински образования, средни океански хребети и техните рифови долини, зони на океански разлом, дълбоководни жлебове, обширни абисални равнини и др.
Материкова плитковина, понякога я наричат континентално плато или шелф и представлява затопена от океана суша. От към страната на океана обикновено тя завършва с по-голяма или по-малка извивка надолу под формата на вежда, явяваща се, като горна граница на материковия склон.
Континенталната плитковина има не само различни размери, като ширина и дълбочина, но и грунд, и релеф на дъното, който може да бъде ту изключително равен, ту изобилстващ от подводни опасности и тесни жлебове (затопени речни долини). Не рядко подводното продължение на коритото на реки достигат до големи дълбочини излизайки от пределите на материковата плитковина (шелфа).
Разнообразието на релефа на шелфа заставя с особена детайлност да бъдат извършвани промерните работи. Колкото по-детайлен е промерът, толкова по-голяма ще е точността на морските карти и следователно, толкова по-малко ще са случаите на навигационни аварии.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар