// Вие четете...

Ниво на океана

Реките.

„Всичко, което има начало, ще има и край.“

Реки се наричат естествени водни потоци с значителни размери, постоянно течащи в разработени от тях русла и захранващи се за сметка на стока от техните басейни. По протяжност, размери и водоносност се подразделят на главни и притоци.

Река, вливаща се в океана (море, езеро) и приемаща по своето протежение други водостоци се нарича главна река. Реки, вливащи се в главна река се наричат притоци от 1-ви порядък; реки, вливащи се в притоци от 1-ви порядък се наричат притоци от 2-ри порядък и т.н.

Съвкупност от всички реки, свързани с главна река се нарича речна система (мрежа). Участък от земната повърхност от която произхожда стока вода в дадена речна система се нарича речен басейн.

Изтеглени тесни понижения, в които текат реки се наричат речни долини. По напречния профил на речните долини се определя историята на техния произход и последващото им развитие. Речните долини по главените релефообразуващи процеси се делят на: тектонични, вулканични, ледникови и с ерозивен произход.

В планинските райони долините преимуществено са от тектоничен произход. Болшинството равнинни реки текат в долини, формирани от ерозивни процеси. В районите на последното оледяване речните долини са оформени от ледници.

Планинските реки, заради бурното течение, като правило, не са пригодни за корабоплаване поради наличието на голямото количество на подводни опасности, прагове и водоеми.

Равнинните реки текат в широки, добре разработени долини; надлъжния профил на такива реки е полегат, а теченията са спокойни.

На рис. 2 е показан напречен профил ма речна долина. Най-ниската част на долината се нарича дъно, или ложе, долина – 1. Част от дъното на долината, по което се осъществява стока на водата в между повишенията на нивото се нарича русло – 3. Дъното на долината, заливано при високи нива (прииждане на вода) се нарича речна низина, която се залива при пролетно пълноводие – 2.

Величината на реките се определя от тяхната водоносност, дължина, ширина и дълбочина. Водоностността на реките се характеризира от разхода на вода, тоест обема вода в кубически метра, протичаща през напречното сечение на руслото за една секунда.

Стокът също служи като показател за водоносността на реките, по който се определя обема на водата, протичаща през дадено напречно сечение на руслото за определен интервал от време (обикновено за година). Речния сток се изразява в кубични километри, по-рядко в кубични метри.

Дължината на реките P се определя по руслото от извора до устието. В резултат на извитостите на реките тяхната дължина съществено превишава разстоянието L между извора и устието измерено по пряка линия. Отношението на дължината на реката P към разстоянието L, характеризира извитостта на реките:

χ = P/L

където χ – коефициент на извитост.

Ширината на реката се определя от разстоянието по нормалата към направлението на потока между уреза на водата на противоположните брегове. В връзка със забележимите колебания на нивото на водата в реките тяхната ширина се мени в широки граници.

Дълбочина на река се нарича разстоянието по вертикала от нивото на водата до дъното. Дълбочината на реките рязко се изменя по протежение на напречното сечение и по-плавно по дължината на реката.

В съответствие с основните количествени характеристики е прието реките да се класифицират по техните размери, показани в таблица 1.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар