// Вие четете...

История на българите

Резултати във втория етап от войната – 1877.

„По-добре успех в малкото, отколкото провал в голямото.“

Какви били общите резултати от целия втори отбранителен етап от войната?

В стратегическо отношение този етап е довел до това, че войната се проточила, но при това на войските от руската действаща армия напълно се отдало да измени съотношението на силите в своя полза.

На балканския театър военните действия на една от най-добрите турски армии – полевата армия на Сюлейман паша – била обезкръвена в шипченските боеве, втората добра полева турска армия – армията на Осман паша – била пленена. В значителна степен била обезкръвена и последната Източно Дунавска полева турска армия. В резултат на Балканите турската армия била отслабена не само количествено, но и качествено; броя на кадровите войници и опитните офицери рязко се снизил. Да възмезди загубите на своите балкански войски султанска Турция е можела само с огромен труд. Кадрите за това не достигали, обучения запас бил почти напълно изчерпан.

Заедно с това Турция в значителна степен изчерпила и възможностите за по нататъшното попълване на своите войски на Балканския театър на военни действия за сметка на частите, разположени на границите със Сърбия и Гърция, в Мала Азия и на островите на архипелага. По такъв начин, количествено Турция към края на втория етап от войната, даже при най-голямото напрежение на силите, не е можела напълно да възстанови това ниво на военните сили, което при нея е бил през август. Неудачните за турците боеве на Балканската и Източно Дунавската армия, пленяването на армията на Осман паша не можели да не доведат до влошаване на моралното състояние на турската армия. В турските войски на Балканите процеса на морално изтощение на втория етап от войната още не бил приел форма на масово дезертьорство, но броя на бягащите вече и по това време силно нараснал, възмущението от бездарността на пашите дълбоко проникнало в масите на турските войски.

Съвършено друг процес вървял в това време в двете руски действащи армии. В Дунавската армия многократно превозваните от Русия маршови попълнения възмездили всички нанесени на армията загуби. С пристигането на нови подкрепления (гвардия, гренадири) числеността на Дунавската армия се увеличила с 100000 човека. Основната маса от попълненията и пристигнали в армията подкрепления била от войските на действителна военна служба и от обучения запас. В резултат на падането на Плевен в Дунавската армия се освободили 100000 блокирани от нея войници и офицери и с това тя достигнала значително увеличение на силите, които биха могли да се използват за решаването на коя да е задача.

Пленяването на армия на Осман паша, блестящите успехи при отбраната на Шипка, редицата успешни боеве на Западния и Източния фронт на Балканския полуостров – всичко това в значителна степен възмездило неблагоприятното впечатление от летните поражения, големите загуби, лишенията и отслабило зараждащото се в армейските маси недоверие към способностите на руското висше командване. Благоприятния за Русия прелом във войната и свързаната с това надежда за скорошно завършване на войната предизвикали морален подем във войските. Добре се отразили на моралното състояние на руските войски също така горещото съчувствие и помощ от страна на арменското и особено българското население в района на театъра на военните действия. Един от участниците във войната написал: „Българите се стремили да ни помагат с всичко с каквото могат, и в същото това време напълно безкористно”.

Руските войски от двете действащи армии значително израснали също и качествено в смисъл усвояване своеобразните условия и на двата театъра на военни действия, опознаването на тактиката на противника; те търсили и намерили свои прийоми за борба, най-добре отговарящи на изискванията на бойната действителност за това време; наистина, ако не е била изостаналостта на висшето царско командване, биха могли да се получат много по-добри резултати, но и достигнатото вече увеличило увереността на войските в своите сили.

Втория етап на войната е създал редица предпоставки за успешния преход на руската армия към контра настъпление и на Балканския и на Кавказкия театри на военни действия.

В тактическо отношение втория етап също така бил преломен за двете руски армии, което се изразило преди всичко в това, че новия фактор в настъпателния бой – масов далечен огън от стрелковото оръжие в съчетание с използването в отбрана на полевите укрепления – постепенно престанал да бъде внезапен за руските войски. Армейските маси все по-уверено започнали да намират свои способи за борба с тези нови за тях фактори. Наистина, това движение не е било възглавено от висшето руско командване в нито една от действащите руски армии, а заради това то не е приело достатъчен размах и систематичност, но все пак много напредничави средни и старши командири и техните части към края на втория етап на войната имали в това отношение крупни достижения.

На втория етап от войната били изработени предпоставките за преодоляване на турската отбрана.

Методът на блокада, успешно приложен под Плевен, очевидно, не е бил пригоден за преодоляване на турската отбрана по време на настъпателни действия, към които се готвели в резултат на втория етап руските войски. За такива действия много по-уместни се явявали методите на обход и пробив.

Налице било главното условие за използване на метода обход – прекъснатост на линията на отбрана, отсъствие на плътност на фронта и наличие на открити флангове в турската отбрана.

Но и методът на пробив получил на втория етап на войната редица предпоставки за своето успешно използване. Били изработени прийоми при настъплението на пехотата на средни и далечни дистанции на оръжейния огън. Особено отчетливо това се изразило в Дунавската армия, където все повече признание получило от войските широко използващи в настъплението веригата и изработили порядъкът на нейното движение (прибежки, пропълзяване, използване на закрития, натрупване и т.н.). Настъпленията на Плевен, особено при Горен Дъбник, и последвалите зад тях действия на руските войски на втория етап от войната дават голямо количество примери за широко използване на веригата. Наред с това се развивало и прилагането на огън при настъплението. Масовия оръжеен огън от далечни дистанции се водел не само в отбрана (Шипка, Мечка), но при настъпление (действията на Дунавската армия против Орханийската турска армия). Това намерило отражение в това, че към края на етапа броя на носените от руските пехотинци патрони бил увеличен от 60 на 90 и даже до 120 броя. Използването на артилерийския огън при настъпление също е получил по нататъшно развитие. Особено интересен в това отношение бил боя при Ловеч и Трети Плевен; тук се набелязали нови и много по-съвършени методи използване на артилерията при настъпление. Крупния успех на артилерията под Телиш, не оценен критически, временно е дал основание за преоценка на нейните възможности. Такава преоценка била отхвърлена с опита от Араба Конак. По такъв начин, едно от главните препятствия към успешното осъществяване на пробива – едностранчивата подготовка на руската пехота към настъпление главно на дистанции за близък оръжеен огън – започнало по-малко да се преодолява.

Втория етап на войната се характеризира също така със значително усъвършенстване на руската отбранителна тактика. Полевите укрепления получили широко използване в отбраната на войските на Дунавската армия при обкръжението на Плевен, в отбраната на Шипка, а към края на етапа – в Рушчукския отряд. Контра ударът и контра атаката все по-често предшествали разстройването на настъплението на противника с огън от далечни и средни дистанции (Шипка, второто сражение при Мечка).

В хода на втория етап от войната турските войски постепенно се лишавали от главното преимущество на своята тактика – трудността на преодоляване на отбраната се основава на съчетанието на масовия огън от стрелковото оръжие от полеви укрития. Руската войска се научила да преодолява турската отбрана и, на свои ред, подобрила прийомите на своята отбрана, съхранявайки нейните предишни ценни свойства.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар