// Вие четете...

Океан и Атмосфера

Резултати и оценки за работата на радио навигацията.

„Който се бои от всяко облаче, никога не пътешества.“

Точността на определяне на мястото зависи от височината на наблюдавания геостационарен КА (при височина на наблюдение по-малка от 30 – използването не е ефективно).

При приемане на данни от няколко КА НАП автоматически избира по-добрите.

При наблюдението за EGNOS НАП не е приемала сигнал в Северно море. Предполага се, че геостационарните КА са били временно изведени от експлоатация.

В РТСНО за използването на SBAS няма сведения.

Съвременната поставяна навигационна апаратура позволява на потребителите да работят с дадената система. В условията на отсъствие на диференциални станции на ГЛОНАСС използването на SBAS се явява приоритетно.

Наблюдение за ККС.

В рамките за наблюдение за ККС са били изследвани руските и чуждестранните ККС. Всичко били проведени наблюдения за 17 руски ККС. Бил отбелязан стабилен прием (за изключение на ККС Олейни). Не били наблюдавани ККС Ципнаволокски, Стерлегова, Лопатка, Корсаковски.

Рис. 7. Изследване на руските ККС.

Анализа на зоните на покритие показал недостатъчно количество развърнати ККС. За осигуряване на плътно покритие на цялото крайбрежие на РФ с коригираща информация се изисква развръщането на станции в районите на пролива Карска врата, порт Певек и в Беринговия пролив.

Рис. 8. Изследване на ККС в Югоизточна Азия.

Проведени били наблюдения за 89 чуждестранни ККС, от тях – 47 в Европа, 11 – в Америка, 31 – в Азия. ККС осигуряват приемане на сигнали по цялото крайбрежие на Европа, САЩ, Корея, Китай и Япония, където преминавал маршрута на кораба. ККС на Панамския канал, работещи на честоти 302 и 307 кХц, в РТСНО не са указани.

Рис. 9. Изследване на ККС в Северна Америка.

Акваторията на страните от Централна Америка и Карибския басейн не са осигурени с работещи ККС. При извършването на крайбрежните хидрографски работи в дадения район е целесъобразно да се използват мобилни диференциални под системи.

При преминаване на корейския пролив е било отбелязано използването на сигнали от ККС за предаване и оповестяване за опасни хидрометеорологични явления.

В рамките на похода се провели допълнителни проверки за функционалност.

Опитът от експлоатацията на НАП „Бриз-ПКА” показал:

– подобряване на точностните характеристики в сравнение с НАП „Бриз-КМ-К” (по показания на СКП);

– възможност за картографско изобразяване на информацията;

– възможност за работа по сигнали на SBAS;

– интерфейс, ергономика и протоколи за обмен на информация са практически идентични с НАП „Бриз-КМ-К”, което позволява на оператора да използва дадената апаратура без допълнително обучение;

– прекъсване в работата не била наблюдавана.

Рис. 10. Оповестяване за опасни хидрометеорологични явления на екрана на „Бриз-МК-К”.

За периода на прехода КБ „НАВИС” поставил опитен образец на НАП СН-5703.

Дадената апаратура била използвана като резервна при наблюдение за ГНСС и ККС. Широките възможности на СН-5703 е обусловена от реализацията в нея на технически решения по поддържане на интерфейси от различни външни средства за свръзка, наличие от вграден модем за мрежова връзка GPRS,, поддръжка на интерфейси за работа със корабните датчици и модулен принцип на схемо технически решения, позволяващи не само да се разширят възможностите на приемния индикатор в работата с периферното оборудване, но и качествено да се измени функционалния път за допълнения или замяна на модули. В изделието са предвидени четири места за поставяне на функционални модули. Така, СН-5703 може да осъществява функциите на спътников компас, система за контрол за дееспособност на вахтения помощник с периодично предаване на фото изображения от камери, високо точния навигационен приемник, реализиращ фазови решения в режим RTK (Real Time Kinematic) или РРР (Precise Point Positioning) всички само със замяна на основния модул с друго изпълнение. В базовата комплектация на СН-5703 влиза модул на приемника коригираща информационна диференциална подсистема, още едно място е резервирано за перспективни ниско орбитални спътникови системи за връзка от типа „Гонец” или “Thuraya”. Също така с използване на техническите възможности на дадената апаратура бил реализиран режим на дистанционно наблюдение за ОИК „Адмирал Владимирски” от поста на ползвателя в мрежата АС ХМО 373 в Центъра на ВМФ.

Рис. 11. Вид от прозореца на оператора.

Опитът от експлоатацията на дадената апаратура показал възможност от комплексно използване на НАП при нейното сравнително малки габаритни характеристики, което при изпълнение на хидрографски работи на малки съдове в условията на ограничен обем се явяват важни фактори. Наличието на канали от GSM позволява използването на поправки за геодезическа коригиращата мрежа, което дава възможност да се координират хидрографските работи с точност до 1 м.

Към недостатъците на дадената апаратура следва да се отнесе сравнително не голямото количество канали (32) и възможността само за едно канална работа в режим ГЛОНАСС.

Опитът от експлоатацията на ПИ „Квиток-3НА” с активна антена показал:

– подобрение, в сравнение с „Квиток-3НА” с пасивна антена, работа в акваторията на Балтийско и Северно море;

– слаба работа на пространствени сигнали на РНС;

– при изход на прибора от строя вътрешния контрол не е открил отклоненията.

Необходимо е след откриване на причините за неизправност да се проведе повторно изпитание на ПИ в максимално различни условия на приемане на сигналите.

Под включването на ПИ КПФ-7 и „Квиток-3НА” на една антена води до влошаване на качеството на приемане на сигнала на последния (при работа по РНС РС-10, „Брас”, „Марс-75”).

Освен наблюденията за ГНСС и РНС дадените системи се ползвали при координация на местата за постановки на хидрологичните станции, осигуряване на промера, координация на местоположението на остров Яя, проверка на координатите на опорните станции ККС на СМП, контрол на преминаване от точки 0 – ширина и 180 – дължина.

Рис. 12. Проверка на привързването на ККС на остров Столбови.

По резултатите от похода е бил събран уникален материал по наблюдението за руските и чуждестранните РНС и ГНСС и средствата за тяхното функционално допълване.

Рис. 13. Преминаване на точка 0 – ширина и 180 – дължина.

В рамките на похода е била усъвършенствана методиката по изследване на РНС в частта наблюдение за ГНСС. Получените материали са позволили да се оцени работата на руската радио навигация и да се изработи предложение по нейното по нататъшно развитие. Проверена била работоспособността на съвременните НАП и ПИ РНС в екваториалните и арктическите климатични условия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар